Веселиново (област Шумен): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
общомедия през инфобокс шаблона
Мар6455 (беседа | приноси)
11 редакции
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
== География ==
== География ==
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между [[Предбалкан]]а и [[Стара планина]]. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат ([[Ришки проход|Ришкия проход]]). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на [[Голяма Камчия]]. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между [[Предбалкан]]а и [[Стара планина]]. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат ([[Ришки проход|Ришкия проход]]). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на [[Голяма Камчия]]. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.

== История ==
== История ==
До [[1934]] година името на селото е '''Байрям дере''' от турски "голям дол, голямо дере".<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.</ref>
Археологически музей Шумен разполага с оскъдна информация за село Веселиново, според която селището е антично / II-IV В./ и средновековно / XII-XIV в./. Камъни от разрушени постройки , късове от мазилка на колиба, части от каменен корниз, вероятно от църква, фрагменти от съдове са открити западно от селото. Основи от ломен камък и кал са разкрити на изток и се предполага за наличието на църква от Средновековието, но липсват находки.<ref>Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново,2016, стр.2</ref> До [[1934]] година името на селото е '''Байрям дере''' от турски "голям дол, голямо дере".<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.</ref>


== Население ==
== Население ==
Ред 57: Ред 56:


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
{{основна|Народно читалище „Съзнание-1927“}}
[[File:Veselinovo-Shumen--Black-kukeri-group.jpg|thumb|210px|Черните кукери]]
[[File:Veselinovo-Shumen--Black-kukeri-group.jpg|thumb|210px|Черните кукери]]
; Черните кукери
; Черните кукери
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група "Черните кукери". Характерното за тях е, че те са единствените черни [[кукери]] в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и [[цървули]]. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени [[сабя|саби]].
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група [["Черните кукери"]]. Тя е създадена през 1977 година, но има данни, че в селото са играли кукери още по време на [[Руско-турската война]]. Участниците в групата са само мъже. Водачът на групата - булката е мъж, облечен в женски дрехи. Следва най-силния кукер, който я пази, т. нар. Каракука. <ref>Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново,Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново, 2016, стр.5 </ref>Характерното за тях е, че те са единствените черни [[кукери]] в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и [[цървули]]. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени [[сабя|саби]].<ref>Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново,Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново,2016, стр.5 </ref>


Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други.
Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други.
Ред 66: Ред 66:
{{Основна|Скока (природна забележителност, област Шумен){{!}}Скока}}
{{Основна|Скока (природна забележителност, област Шумен){{!}}Скока}}
Южно от селото се намира естествената природна забележителност [[Скока (природна забележителност, област Шумен)|Скока]]. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът ''Скока'' наричан още ''Веселиновски водопад''.
Южно от селото се намира естествената природна забележителност [[Скока (природна забележителност, област Шумен)|Скока]]. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът ''Скока'' наричан още ''Веселиновски водопад''.
В землището на селото се намира тракийското светилище [["Софрата"]]

== Личности ==
== Личности ==


Версия от 07:05, 12 юни 2018

Тази статия е за селото в Шуменско. За селото в Ямболско вижте Веселиново (Област Ямбол).
Веселиново
България
42.9836° с. ш. 27.0338° и. д.
Веселиново
Област Шумен
42.9836° с. ш. 27.0338° и. д.
Веселиново
Общи данни
Население621 души[1] (15 март 2024 г.)
8,73 души/km²
Землище71,216 km²
Надм. височина261 m
Пощ. код9828
Тел. код05353
МПС кодН
ЕКАТТЕ10762
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   – кмет		Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   – кмет		Веселиново
Росица Чифудова
(ГЕРБ)
Веселиново в Общомедия

Веселиново е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, област Шумен.

География

Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат (Ришкия проход). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.

История

Археологически музей Шумен разполага с оскъдна информация за село Веселиново, според която селището е антично / II-IV В./ и средновековно / XII-XIV в./. Камъни от разрушени постройки , късове от мазилка на колиба, части от каменен корниз, вероятно от църква, фрагменти от съдове са открити западно от селото. Основи от ломен камък и кал са разкрити на изток и се предполага за наличието на църква от Средновековието, но липсват находки.[2] До 1934 година името на селото е Байрям дере от турски "голям дол, голямо дере".[3] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[5]

Година на
преброяване		 Численост
2001 819
2011 593

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 593 100.00
Българи 388 65.43
Турци 9 1.51
Цигани 189 31.87
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 2 0.33

Културни и природни забележителности

 Основна статия: Народно читалище „Съзнание-1927“
Черните кукери
Черните кукери

Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група "Черните кукери". Тя е създадена през 1977 година, но има данни, че в селото са играли кукери още по време на Руско-турската война. Участниците в групата са само мъже. Водачът на групата - булката е мъж, облечен в женски дрехи. Следва най-силния кукер, който я пази, т. нар. Каракука. [7]Характерното за тях е, че те са единствените черни кукери в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и цървули. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени саби.[8]

Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други.

Веселиновският водопад
 Основна статия: Скока

Южно от селото се намира естествената природна забележителност Скока. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът Скока наричан още Веселиновски водопад. В землището на селото се намира тракийското светилище "Софрата"

Личности

  • Желю Желев (1935-2015) - първият президент на Република България избран с вот от целия народ, д-р на науките, философ, създател на Клуба за гласност и на СДС.
  • Вичо Ганев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 5-та одринска дружина[9]

Други

 Основна статия: Източно-балканска свиня

Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района - животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично-чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната Източно-балканска свиня отглеждана при пасищни условия.

Интересен е и говора на населението. Причислен е към Върбишкия говор, който спада към преходните балкански говори.[10]

Източници

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново,2016, стр.2
  3. ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  4. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.
  5. ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  6. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  7. ↑ Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново,Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново, 2016, стр.5
  8. ↑ Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново,Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново,2016, стр.5
  9. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.
  10. ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120

Шаблон:Мъниче селища в България

Населени
места
Град
Смядово – общински център
Села
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Веселиново_(област_Шумен)&oldid=8542953“.