Дардански договор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
Сула действа целеустроумено и подлага [[Атина]] на обсада като я превзема с щурм през март [[86 г. пр.н.е.]], след което разбива главните понтийски армии първо в [[Битка при Херонея (86 пр.н.е.)|битка при Херонея]], а по-късно и в [[Битка при Орхомен|битка при Орхомен]]. Тези тежки поражения правят положението на Митридат и силите му в Европа неудържимо, но самият победител също изпада в сложно положение тъй като, докато Сула се бие в Гърция в Рим властта е овладяна от неговите врагове предвождани от [[Гай Марий]]. Докато Сула се намира в Беотия той приема да се срещне с победения от него понтийски генерал [[Архелай (генерал)|Архелай]], който започва предварителни преговори за мир, вероятно с благословията на цар Митридат.<ref name=Cambridge1>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 158</ref> Двамата изработват изчерпателни условия за мир, които са препратени за одобрение от Митридат, някои от които той не е склонен да приеме.
Сула действа целеустроумено и подлага [[Атина]] на обсада като я превзема с щурм през март [[86 г. пр.н.е.]], след което разбива главните понтийски армии първо в [[Битка при Херонея (86 пр.н.е.)|битка при Херонея]], а по-късно и в [[Битка при Орхомен|битка при Орхомен]]. Тези тежки поражения правят положението на Митридат и силите му в Европа неудържимо, но самият победител също изпада в сложно положение тъй като, докато Сула се бие в Гърция в Рим властта е овладяна от неговите врагове предвождани от [[Гай Марий]]. Докато Сула се намира в Беотия той приема да се срещне с победения от него понтийски генерал [[Архелай (генерал)|Архелай]], който започва предварителни преговори за мир, вероятно с благословията на цар Митридат.<ref name=Cambridge1>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 158</ref> Двамата изработват изчерпателни условия за мир, които са препратени за одобрение от Митридат, някои от които той не е склонен да приеме.


Скоро преди тези решителни времена на сцената се появавя и трети актьор, който оказва съществено влияни върху хода на събитията. Това е армията на [[Луций Валерий Флак (консул 86 пр.н.е.)|Луций Валерий Флак]], която е изпратена от [[Сенат]]а, за да поеме борбата с Митридат от Сула. Неиният командир Флак става жертва на бунт организиран от неговия подчинен [[Гай Флавий Фимбрия (легат)|Гай Флавий Фимбрия]], който узурпира командването. Макар да губи подкрепата на Сената той е твърдо решен да се покрие със слава като победи Митридат и бързо навлиза във Витиния, където подлага не опустошение множество градове и побеждава изпратени срещу него понтийски сили.<ref name=Cambridge2>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 160</ref> Самият Митридат е принуцен да избяга от Пергам преследван по петите от Фимбрия до пристанището [[Питане]], където е обсаден. Царят успява да се изплъзне с лодка и с позволението на морския командир [[Лукул]], който също пристига с флот при града и като привърженик на Сула предпочита да отхвърли предложението на Фимбрия за съвместни действия.<ref name=Mayor> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 225</ref>
Скоро преди тези решителни времена на сцената се появавя и трети актьор, който оказва съществено влияние върху хода на събитията. Това е армията на [[Луций Валерий Флак (консул 86 пр.н.е.)|Луций Валерий Флак]], която е изпратена от [[Сенат]]а, за да поеме борбата с Митридат от Сула. Неиният командир Флак става жертва на бунт организиран от неговия подчинен [[Гай Флавий Фимбрия (легат)|Гай Флавий Фимбрия]], който узурпира командването. Макар да губи подкрепата на Сената той е твърдо решен да се покрие със слава като победи Митридат и бързо навлиза във Витиния, където подлага не опустошение множество градове и побеждава изпратени срещу него понтийски сили.<ref name=Cambridge2>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 160</ref> Самият Митридат е принуцен да избяга от Пергам преследван по петите от Фимбрия до пристанището [[Питане]], където е обсаден. Царят успява да се изплъзне с лодка и с позволението на морския командир [[Лукул]], който също пристига с флот при града и като привърженик на Сула предпочита да отхвърли предложението на Фимбрия за съвместни действия.<ref name=Mayor> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 225</ref>


Намирайки се между чука и наковалнята Митридат предпочита да приеме мира предложен от Сула, който вече разполага и с флот способен да пренесе войските му в [[Азия (римска провинция)|Азия]].
Намирайки се между чука и наковалнята Митридат предпочита да приеме мира предложен от Сула, който вече разполага и с флот способен да пренесе войските му в [[Азия (римска провинция)|Азия]].

Версия от 18:27, 12 юни 2018

Дарданският мирен договор е наименованието на сключеното през 85 г. пр.н.е. споразумение за прекратяване на военните действия между римляните предвождани от Луций Корнелий Сула и понтийския цар Митридат VI, което формално слага край на Първата Mитридатова война.

Предистория

След началото на войната с Рим през 89 г. пр.н.е. цар Митридад постига бързи и внушителни успехи като успява да постави под властта си цяла Западна Мала Азия и дори да пренесе военните действия в европейските владения на римляните като окупира важни гръцки острови като Делос и привлече за съюзници градове като Атина.[1][2] Въпреки това умелата съпротива на малобройните римски части в провинция Македония под началството на Брутий Сура временно попречва на напредването на понтийците, а пристигането на консула Луций Корнелий Сула с пет легиона в Гърция през 87 г. пр.н.е. се оказва решаващо за изхода на войната.

Сула действа целеустроумено и подлага Атина на обсада като я превзема с щурм през март 86 г. пр.н.е., след което разбива главните понтийски армии първо в битка при Херонея, а по-късно и в битка при Орхомен. Тези тежки поражения правят положението на Митридат и силите му в Европа неудържимо, но самият победител също изпада в сложно положение тъй като, докато Сула се бие в Гърция в Рим властта е овладяна от неговите врагове предвождани от Гай Марий. Докато Сула се намира в Беотия той приема да се срещне с победения от него понтийски генерал Архелай, който започва предварителни преговори за мир, вероятно с благословията на цар Митридат.[3] Двамата изработват изчерпателни условия за мир, които са препратени за одобрение от Митридат, някои от които той не е склонен да приеме.

Скоро преди тези решителни времена на сцената се появавя и трети актьор, който оказва съществено влияние върху хода на събитията. Това е армията на Луций Валерий Флак, която е изпратена от Сената, за да поеме борбата с Митридат от Сула. Неиният командир Флак става жертва на бунт организиран от неговия подчинен Гай Флавий Фимбрия, който узурпира командването. Макар да губи подкрепата на Сената той е твърдо решен да се покрие със слава като победи Митридат и бързо навлиза във Витиния, където подлага не опустошение множество градове и побеждава изпратени срещу него понтийски сили.[4] Самият Митридат е принуцен да избяга от Пергам преследван по петите от Фимбрия до пристанището Питане, където е обсаден. Царят успява да се изплъзне с лодка и с позволението на морския командир Лукул, който също пристига с флот при града и като привърженик на Сула предпочита да отхвърли предложението на Фимбрия за съвместни действия.[5]

Намирайки се между чука и наковалнята Митридат предпочита да приеме мира предложен от Сула, който вече разполага и с флот способен да пренесе войските му в Азия.

  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 202
  2. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 151
  3. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 158
  4. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 160
  5. Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 225