Разлика между версии на „Дардански договор“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м
{{основна|Първа Митридатова война}}
 
[[Файл:Mithridates VI Louvre.jpg|мини|200px|Глава от бюст на Митридат VI]]
След началото на войната с [[Римска република|Рим]] през [[89 г. пр.н.е.]] цар Митридад постига бързи и внушителни успехи като успява да постави под властта си цяла Западна [[Мала Азия]] и дори да пренесе военните действия в европейските владения на римляните като окупира важни гръцки острови като [[Делос]] и привлече за съюзници градове като [[Атина]].<ref name=Venning>Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 202</ref><ref name=Cambridge>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 151</ref> Въпреки това умелата съпротива на малобройните римски части в провинция [[Македония (римска провинция)|Македония]] под началството на [[Брутий Сура]] временно попречва на напредването на понтийците, а пристигането на консула [[Луций Корнелий Сула]] с пет [[легион]]а в [[Гърция]] през [[87 г. пр.н.е.]] се оказва решаващо за изхода на войната.
 
 
== Сключване и условия на договора ==
[[Файл:Sulla Glyptothek Munich 309.jpg|мини|335x335пкс200px|Предполагаем склупторен портрет на Сула.]]
Срещата между Луций Корнелий Сула и царя на [[Понтийско царство|Понт]] се състои през есента на [[85 г. пр.н.е.]] до град [[Дардан (град)|Дардан]] в областта [[Троада (Мала Азия)|Троада]] и е описана от историците [[Апиан]] и [[Плутарх]].<ref name=Mayor> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 225</ref> Митридат желае да направи силно впечатление и пристига с двеста кораби и придружен от 20 000 пехотинци и 6 000 кавалеристи. Сула от своя страна се представя с по-скромна група от придружители състояща се от 1000 [[легионер]]и и 200 кавалеристи. Пръв проговаря Митридат, който се оплаква от държанието на римляните преди войната, като стоварва вината за конфликта върху римските генерали и управители. Сула му отговаря със своя реч, в която подчертава пролятата от царя невинна кръв и катастрофата на митридатовата авантюра в Гърция довела до 160 000 жертви за понтийците.<ref name=Cambridge3>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 161</ref> Митридат прекъсва римлянина като обявява, че приема условията за мир договорени по-рано между Сула и [[Архелай (генерал)|Архелай]].<ref name=Mayor1> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 226</ref> Преговорите завършват и договорът е сключен пред събралото се множество съобразно традицията с прегръдка между двамата и целувка по бузите.<ref name=Mayor1> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 226</ref>
Приетите от Митридат VI условия на мирния договор включват:

Навигация