Ненци: Разлика между версии

Ненци
Ненэй ненэче
	Ненци; Ненэй ненэче
Общ брой	45 000
По места	Русия: 44 640 (2010 г.); Ямало-Ненецки автономен окръг: 29 772; ; Ненецки автономен окръг: 7 504;
Език	ненецки език, руски език, коми
Религия	шаманизъм, анимизъм, † православие
Сродни групи	енци, нганасани, селкупи, камасинци
	Ненци; Ненэй ненэче в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:27, 12 юни 2018

Ненците (Шаблон:Lang-yrk, nenəj nenəče, Шаблон:Lang-ru, ненцы), известни също като самоеди, са коренното население на северния арктически регион на Русия.

Според последното преброяване на населението през 2010 г. общо 44 857 ненци живеят в Руската федерация, повечето от тях в Ямало-Ненецки автономен окръг и Ненецки автономен окръг. Те говорят тундренски или горски вариации на ненецкия език.

Наименование

До ІХ век са наричани „самоеди“.

Буквално морфемите само и ед на руски език означават „самоизяждащи се“. Името самоед бързо излиза от употреба през ХХ век, а народът бива наричан ненци, което означава „човек“.

При четене на стари руски документи терминът самоеди често се прилага към различни народи от Севера на Русия, говорещи сродни на уралските езици: ненци, нганасани, енци, селкупи (говорещи на [[самоедски езици|самоедски език). В днешно време терминът „самоедски народи“ се отнася за цяла група от етноси.

Език

Ненецкият език е от уралското езиково семейство, с два основни диалекта, горски и тундров ненецки.^[1] Между 26 500 и 27 000 души в Сибир говорят езика.^[2] В Сибир, Руската Федерация, повечето млади хора все още говорят свободно на ненецки, докато в европейските области те говорят руски. Като цяло, повечето хора владеещи езика са от по-старите поколения. ЮНЕСКО го класифицира като застрашен.^[3] Някои смятат, че използването на руски и коми е породен от смесените бракове.^[4]

Самоедските езици образуват клон на Уралското езиково семейство. Разпространяват се след ХІІ век на юг в Сибир до най-северната част от територията на днешна Русия.

Етнография

Има 2 различни групи ненци, въз основа на икономиката: тундрови и горски. Отделен вид ненци (народът яран) възниква в резултат на смесените бракове между ненци и коми-ижемския народ.

Ненците живеят на територията между полуостровите Канин и Таймир, около реките Об и Енисей. Преживяват с лов и елени. Ползването на елени като теглително животно през цялата година им позволява да покриват значителни разстояния. Мащабното еленовъдство възниква през ХVІІІ век. Ненците развъждат Самоедското куче, което помага в тегленето на шейните. Европейските изследователи по-късно използват тези кучета за полярни експедиции, защото са добре адаптирани към арктическите условия. Тундровите вълци могат да причинят значителни икономически загуби, тъй като ловуват стада елени, представляващи поминък за ненецките семейства^[5].

Заедно с еленовото месо рибата е сред основните храни на ненецката трапеза.

Ненците живеят в юрти.

Ненците имат шаманска и анимистическа система от вярвания, която подчертава уважението към земята и нейните ресурси. Ненецката социална структура е племенна. Ненецкият шаман се казва „тадибя“.

След Руската революция от1917 г. ненецката култура попада под силното влияние на съветската политика. Правителството на СССР кара номадските самоеди да се заселят в постоянни население места. Те са принудени неохотно да населяват села и техните деца да учат в държавни училища, което - въпреки положиткелния ефект на ограмотяването и образоването, довежда до ерозия на националната идентичност. Мнозина, особено в Ненецкия автономен окръг, загубват своя език и са асимилирани.

След 1930 г. Тико Вилка и Константин Панков стават известни художници. Анна Неркаги е сред най-известните ненецки писатели. Юри Вела, макар и да живее като еленовъд, се превръща в първия писател на свободна практика на горски ненецки език.

Физически черти

Ненците са „монголоиди“ в структурата на лицето, с епикантски гънки и тъмна коса, макар и да има случаи на представители на народа с руса коса и/или сини очи. Някои ненци имат предимно кавказки черти.

Източници

↑ Nenets: A language of Russian Federation // Ethnologue. Посетен на 23 November 2015.
↑ Nenets (Ненэця’ вада / Nenėcjaˀ vada) // Посетен на 23 November 2015.
↑ UNESCO Red Book on Endangered Languages: Northeast Asia // Посетен на 23 November 2015.
↑ Games, Alex (2007). Balderdash & piffle : one sandwich short of a dog's dinner. London: BBC, ISBN 978-1-84607-235-2
↑ Heptner, V. G. & Naumov, N., P. (editors) Mammals of the Soviet Union

[1] Nenets: A language of Russian Federation // Ethnologue. Посетен на 23 November 2015.

[2] Nenets (Ненэця’ вада / Nenėcjaˀ vada) // Посетен на 23 November 2015.

[3] UNESCO Red Book on Endangered Languages: Northeast Asia // Посетен на 23 November 2015.

[Games2007-4] Games, Alex (2007). Balderdash & piffle : one sandwich short of a dog's dinner. London: BBC, ISBN 978-1-84607-235-2

[soviet-5] Heptner, V. G. & Naumov, N., P. (editors) Mammals of the Soviet Union

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 }}
-'''Ненците''' ({{Lang-yrk|ненэй ненэче}}, ''nenəj nenəče'', {{Lang-ru|ненцы}}, ''ненцы''), известни също като '''Самоеди''', са [[Коренни народи|коренното население]] на северния арктически регион на Русия. Според последното преброяване на населението през 2010 г., общо 44,857 ненци живеят в [[Русия|Руската Федерация]], повечето от тях в [[Ямало-Ненецки автономен окръг]] и [[Ненецки автономен окръг]]. Те говорят тундренски или горски вариации на ненецкия език.
+'''Ненците''' ({{Lang-yrk|ненэй ненэче}}, ''nenəj nenəče'', {{Lang-ru|ненцы}}, ''ненцы''), известни също като '''самоеди''', са [[Коренни народи|коренното население]] на северния арктически регион на Русия.
+Според последното преброяване на населението през 2010 г. общо 44 857 ненци живеят в [[Руската федерация]], повечето от тях в [[Ямало-Ненецки автономен окръг]] и [[Ненецки автономен окръг]]. Те говорят тундренски или горски вариации на ненецкия език.
-== Име ==
-До 9-ти век, те биват наричани „Самоеди“.
+== Наименование ==
-Буквално морфемите ''само ''и ''ед'' на руски език означават „самоизяждащи се“. Името ''Самоед'' бързо излиза от употреба през 20-ти век, а народът бива наричан ''Ненци'', което означава „човек“.
+До ІХ век са наричани „самоеди“.
+Буквално морфемите ''само ''и ''ед'' на руски език означават „самоизяждащи се“. Името ''самоед'' бързо излиза от употреба през ХХ век, а народът бива наричан ''ненци'', което означава „човек“.
-При четене на стари руски документи терминът ''Самоеди'' често се прилага без разлика към различни народи от Севера на Русия, говорещи сродни на уралските езици: ненци, нганасани, енци, селкупи (говорещи на [[Самоедски езици|с]]<nowiki/>амоедски език). В днешно време терминът „самоедски народи“ се отнася за цяла група от етноси.
+При четене на стари руски документи терминът ''самоеди'' често се прилага към различни народи от Севера на Русия, говорещи сродни на уралските езици: ненци, нганасани, енци, селкупи (говорещи на [[самоедски езици|самоедски език). В днешно време терминът „самоедски народи“ се отнася за цяла група от етноси.
 == Език ==
 Ненецкият език е от уралското езиково семейство, с два основни диалекта, горски и тундров ненецки.<ref>{{cite web|title=Nenets: A language of Russian Federation|url=https://www.ethnologue.com/language/yrk|website=Ethnologue: Languages of the World|publisher=Ethnologue|accessdate=23 November 2015}}</ref> Между 26 500 и 27 000 души в Сибир говорят езика.<ref>{{cite web|last1=Omniglot: the online encyclopedia of writing systems and languages|title=Nenets (Ненэця’ вада / Nenėcjaˀ vada)|url=http://www.omniglot.com/writing/nenets.htm|accessdate=23 November 2015}}</ref> В [[Сибир]], [[Русия|Руската Федерация]], повечето млади хора все още говорят свободно на ненецки, докато в европейските области те говорят руски. Като цяло, повечето хора владеещи езика са от по-старите поколения. [[ЮНЕСКО]] го класифицира като застрашен.<ref>{{cite web|last1=Janhunen|first1=Juha|last2=Salminen|first2=Tapani|title=UNESCO Red Book on Endangered Languages: Northeast Asia|url=http://www.helsinki.fi/~tasalmin/nasia_report.html|accessdate=23 November 2015}}</ref> Някои смятат, че използването на руски и [[Коми (език)|коми]] е породен от смесените бракове.<ref name="Games2007">{{Citation|last=Games|first=Alex|year=2007|title=Balderdash & piffle : one sandwich short of a dog's dinner|isbn=978-1-84607-235-2|publisher=BBC|location=London}}</ref>
+Самоедските езици образуват клон на [[Уралски езици|Уралското езиково семейство]]. Разпространяват се след ХІІ век на юг в [[Сибир]] до най-северната част от територията на днешна Русия.
-== История и начин на живот ==
+== Етнография ==
 [[Файл:Ru200008050079.jpg|мини|250x250пкс|Ненци в [[Дудинка]]]]
 [[Файл:Nenets.jpg|мини|250x250пкс|Ненецко семейство]]
-Има две различни групи ненци, въз основа на икономиката: тундрови и горски. Специален вид ненци (народът Яран) са възникнали в резултат на смесените бракове между ненци и Коми-Ижемския народ.
+Има 2 различни групи ненци, въз основа на икономиката: тундрови и горски. Отделен вид ненци (народът яран) възниква в резултат на смесените бракове между ненци и коми-ижемския народ.
+Ненците живеят на територията между полуостровите [[Канин]] и [[Таймир]], около реките [[Об]] и [[Енисей]]. Преживяват с лов и [[Северен елен|елени]]. Ползването на елени като теглително животно през цялата година им позволява да покриват значителни разстояния. Мащабното еленовъдство възниква през ХVІІІ век. Ненците развъждат [[Самоед|Самоедското куче]], което помага в тегленето на шейните. Европейските изследователи по-късно използват тези кучета за полярни експедиции, защото са добре адаптирани към арктическите условия. Тундровите вълци могат да причинят значителни икономически загуби, тъй като ловуват стада елени, представляващи поминък за ненецките семейства<ref name="soviet">Heptner, V. G. & Naumov, N., P. (editors) ''Mammals of the Soviet Union''</ref>.
-Самоедските езици образуват клон на [[Уралски езици|Уралското езиково семейство]]. Разпространени са на юг в [[Сибир]] до най-северната част от това, което по-късно се превръща в Русия, след 12-ти век.
+Заедно с еленовото месо рибата е сред основните храни на ненецката трапеза.
-Ненците живеят на територията между канинския и таймирския полуостров, около реките [[Об]] и [[Енисей]]. Преживяват с лов и [[Северен елен|елени]]. Ползването на елени като теглително животно през цялата година им позволява да покриват значителни разстояния. Мащабното еленеводство е възникнало през 18-ти век. Ненците развъждат [[Самоед|Самоедското куче]], което помага в дърпането на шейните.[[Европа|Европейските]] изследователи по-късно са използвали тези кучета за [[Географски полюс|полярни]] експедиции, защото те били добре адаптирани към [[Арктика|арктическит]]<nowiki/>е условия. Тундровите вълци могат да причинят значителни икономически загуби, тъй като те ловуват стада елени, които представляват поминък за ненецките семейства.<ref name="soviet">Heptner, V. G. & Naumov, N., P. (editors) ''Mammals of the Soviet Union'' Vol.</ref> Заедно с еленовото месо, рибата е едно от основните ястия на ненецката трапеза. Ненците живеят в [[Юрта|юрти]]<nowiki/>.
+Ненците живеят в [[Юрта|юрти]].
-Ненците имат [[Шаманизъм|шаманс<nowiki/>ка]] и [[Анимизъм|анимистическ<nowiki/>а]] система от вярвания, която подчертава уважението към земята и нейните ресурси. Ненецката социална структура е кланова. Ненецкият шаман се казва „тадибя“.
+Ненците имат [[Шаманизъм|шаманска]] и [[Анимизъм|анимистическа]] система от вярвания, която подчертава уважението към земята и нейните ресурси. Ненецката социална структура е племенна. Ненецкият шаман се казва „тадибя“.
-След [[Руска революция (1917)|руската революция]], ненецката култура страда от политиката на колективизация. Правителството на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] се опитва да накара номадските самоеди да се заселят перманентно. Те са принудени да населяват села и техните деца да учат в държавни училища, което довежда до ерозия на културната идентичност. Много хора, особено в [[Ненецки автономен окръг|Ненецкия автономен окръг]], загубват своя език и са асимилирани. След 1930, [[Тико Вилка]] и [[Константин Панков]] стават известни художници. [[Анна Неркаги]] е един от най-известните ненецки писатели. [[Юри Вела]], макар и да живее като еленовъд, се превръща в първия писател на свободна практика на горски ненецки език.
+След [[Руска революция (1917)|Руската революция]] от1917 г. ненецката култура попада под силното влияние на съветската политика. Правителството на [[СССР]] кара номадските самоеди да се заселят в постоянни население места. Те са принудени неохотно да населяват села и техните деца да учат в държавни училища, което - въпреки положиткелния ефект на ограмотяването и образоването, довежда до ерозия на националната идентичност. Мнозина, особено в [[Ненецки автономен окръг|Ненецкия автономен окръг]], загубват своя език и са асимилирани.
-== Външен вид ==
+След 1930 г. [[Тико Вилка]] и [[Константин Панков]] стават известни художници. [[Анна Неркаги]] е сред най-известните ненецки писатели. [[Юри Вела]], макар и да живее като еленовъд, се превръща в първия писател на свободна практика на горски ненецки език.
+== Физически черти ==
 Ненците са „монголоиди“ в структурата на лицето, с епикантски гънки и тъмна коса, макар и да има случаи на представители на народа с руса коса и/или сини очи. Някои ненци имат предимно кавказки черти.
-== Връзки ==
+== Източници ==
+<references />
-{{reflist}}
+[[Категория:География на Ямало-Ненецки автономен окръг]]
+[[Категория:География на Ненецки автономен окръг]]
 [[Категория:Самоедски народи]]
-[[Категория:Ненецки автономен окръг]]
-[[Категория:Ямало-Ненецки автономен окръг]]