Брезник

Брезник
Изглед от Брезник
Брезник 42.73873, 22.910668 Брезник Брезник
Общи данни
Население	3762 души (15 март 2024 г.) 160 души/km²
Землище	23,481 km²
Надм. височина	756 m
Пощ. код	2360
Тел. код	07751
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	06286
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община    – кмет	Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011)
Уебсайт	http://www.breznik.info/images/stories/gerb_breznik.jpg
Брезник в Общомедия

Брѐзник е град в Западна България. Той се намира в Област Перник и е в близост до градовете Сливница, Трън, Батановци и Перник. Градът е трети по големина в областта след Перник и Радомир и е административен център на община Брезник.

География

Градът се намира в историко-географската и етнографската област Граово. Брезник е център на нейния северозападен край – Горно Граово, а Перник на югоизточния – Долно Граово. По тази ос областта се простира от село Студена до връх Любаш и е оградена от планините Витоша, Голо бърдо, Черна гора, Рудини, Ерулска, Любаш, хълмът Букова глава (през него преминава шосето за Трън), Завалска, Вискяр и Люлин. Границата между двете части на Граово е по линията на селата Селищен дол, Палилула, Велковци и Вискяр.

Изглед към Брезнишкото поле

Брезнишкото поле представлява заравнена котловина с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на Завалската планина. Брезнишката част на Граово се отводнява от Конска или Граовската река, която води началото си от Завалската планина и се влива в Струма при град Батановци, тя минава покрай село Конска в Брезнишкото поле, вероятно то дължи на нея името си. Минаващия през град Брезник поток е ляв приток на река Конска. По планините ограждащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат има засадена предимно в годините на социализма гора, иначе полето е голо, а сега почти не се и обработва. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, най-много дъжд пада пролет и есен. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони.

История

Селищният живот тук има хилядолетна история. На хълма Брезнишко Бърдо в южния край на града се намира Мегалитно прототракийско светилище със скални соларни кръгове описано от проф. Димитрина Митова-Джонова. Намира се на източния склон на хълма под Вицините кошари и под бившия Пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора. Тук са изрязани каменни кръгове с диаметър 0.80 – 0.85 м и височина 0.30 – 0.35 м. Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. Запазените слънчеви каменни кръгове са издялани в самата скала заедно с улеи за възлияния с вино. Това е бил храм, обърнат към изгрева на слънцето. Известните досега макар и оскъдни исторически писмени и археологически данни соча богатото историческо минало на Брезнишко. Налице са материални останки още от епохата на траките от I хилядолетие пр. Хр. Интензивен живот тук е имало и през римската императорска епоха, както може да се заключи от съществуващите надгробни могили, намерените многобройние оброчни плочки и пластични изображения на тракийския конник и други персонажи и откритите монетни находища. На възвисяващия се над града Брезнишки Гребен на неговия връх Св. Никола са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник.

Брезник е един от петте града основан от цар Петър заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. Българският град е посочен в „Сказание за Енох Исая“: „Цар Петър 927 – 967…След това се издигна друг цар на име Селевкия (Самуил) и неговото прозвище бе Симеклит. И този прочее излезе от планините наречени Витоша и отиде на полето наречено Романия. И този създаде пет града на българската земя Пловдив, Срем, Брезник, Средец и Ниш. Царува цар Селевкия 37 години и завърши своя живот под града Брезник…“

От епохата на Втората българска държава наоколо са запазени, повечето са обезличени от времето, руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.н. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид типично характерни за цяла Западна България чак до Солун . Със значими събития са наситени и трагичните за българите векове на османското владичество и забележителната епоха на Възраждането – от където се вижда какъв е бил животът на населението и борбите му срещу издевателствата на ислямския поробител. Според сведенията, които са запазени за Брезник, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В началото се е добивала сребърна, а и свързаната с нея златна руда. Вероятно това е причината градът да се споменава в стари турски документи като мина „Брезник“. Смята се, че в района има големи залежи на злато, като се предполага, че находището възлиза на над 14 тона.

Мемориал в памет на загиналите войни при отбраната на Брезник по време на Сръбско-българската война

Брезник е играл подобаваща роля в живота на българската държава. Оставени са ни в наследство средновековни паметници на културата. От особено значение са средновековната църква „Света Петка“, възрожденското класно училище, мегалитния храм-кладенец „Пусто гърло“, Църногорския и Билинския манастир, останки от древни църкви, старите къщи с архитектурна и художествена стойност като къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклиите къщи в с. Ръжавец и пр. В почти всички населени места в общината има църкви от епохата на българското Възраждане.

През 17 – 18 век Брезник е бил притегателен център за водещи зографи и строители. Местните хора са били много активни и са успели да привлекат дори видния представител на Самоковската школа Йоан Иконописец. Много добре е било развито и просветното дело. Килийни училища е имало в Билинския манастир, църквата „Света Петка“ и в някои брезнишки села. През 1869 г. в гр. Брезник е основано първото Класно училище, в което е учителствал Димитър Тонджаров от Самоков. По негова инициатива в града било открито и читалище. По времето преди Освобождението тук е имало около 200 български и 30 – 40 турски къщи, като след това турското население се е изселило както от града, така и от всички села в района.

Значителни промени са настъпили в Брезнишкия край в периода от Освобождението до средата на 20 век в социално-икономическо и демографско отношение. В това време настъпва прелом в живота на населението и в облика на населените места. Така в гр. Брезник възниква промишленост. Индустриализацията от своя страна довежда до съществени структурни промени в града и в селата. Положително влияние в това отношение оказва и механизацията на селскостопанското производство.

В района на града по време на Сръбско-българската война се води Брезнишкият бой, който независимо, че не е спечелен от българите постига стратегическия резултат да осигури условия за победата над сръбския нашественик в решителната битка на Сливница.

При избухването на Балканската война през 1912 година 9 души от Брезник са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В общината има многобройни войнишки паметници от войните за национално обединение и пр. обекти с национално и местно значение.

Религии

Обновеният храм „Св. Георги Победоносец“ в Брезник

В град Брезник има два православни храма: старинния „Света Петка“ и храм-паметник „Свети Георги Победоносец“, той е осветен 1948 г. Намира се в централната градска част, действащ духовен храм. Замислен от брезнишкото патриотично население в началото на ХХ век. Основите са осветени и положени на 27.10.1927 г. от митрополит Стефан. Плановете са дело на арх. Смирнов, проектирал и строил храм-паметника „Александър Невски“ и арх. Кантарджиев. Храмът е осветен на 21.06.1948 г. от епископ Пимен. Църквата е внушителна по обем – събира до 700 души. Олтарът е дървен, с икони в класически стил, засега без стенописи. Изработени са проектите за изографисване на църквата и построяване на камбанария и се събират нужните средства за тях.

Храмът „Света Петка“

Средновековният храм „Света Петка“ днес полувкопан в земята е наследник на древния български манастир „Бреза манастир“, който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото „Брезнишко седмопрестолие“ известно дори в Цариград и с който се свързва името на града. От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана. Манастирът съществувал до края на XV век, когато е засвидетелствано, че е плащал данък на видинския бейлербей. След XV век името на манастира вече не се споменава. Турците го наричали „Матеалъ“, а българите – манастир на „Светата Майка“. Църквата му през мрачните векове на владичеството тя е единственият символ на поруганата българска вяра, огнище на българската духовност и просветно средище. Тя е изгорена от Кара Феиз в 1804 г. както много християнски светини които този агарянин разсипва в Брезнишко. Възстановена е в 1818 г. под водачеството на поп Кръстю и протопоп Павел. През епохата на Българското Възраждане пак тя е в основата на процесите на духовното обновление на населението на Граово. През 1847 г. в постройка към черквата „Св. Петка“ се открива и първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев ученик на забележителния възрожденец Захари Круша. Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението в 1878 г., чак до 1948 г., когато е осветена новата и просторна черква „Св. Георги“. Храмът "Света Петка“ пази частици от мощите на Св. Петка и много хора посещават църквата търсейки помощта и силата на светицата. Тук има лековита вода – аязмо, кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. Черквата търпи неколкократни преизграждания. Днес храмът като план се състои от три части. Източната най-стара част е от средновековието и представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната ѝ фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Днешния ѝ дървен покрив е заменил по-стар куполен свод. Още в началото на османското владичество църквата е пострадва от разрушения и е преизградена, тогава на мястото на зидания покрив е издигнат дървен. Градежът на сградата е от ломен камък споен с хоросан. При възстановяването в 1818 г. наосът е разширен с притвор на запад, както западната стена с анти е премахната, а над пристроената част е изградена галерия нартекс. В XX в. от запад е пристроен втори притвор екзонартекс и на няколко метра западно от църквата е вдигната свободно стояща камбанария. Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от най-старите средновековни стенописи не е открито да е запазено нещо. Вероятно са били унищожени при първото разрушаването на храма от поробителя. Установени са поне три стенописни слоя датирани от XVII до XIX век. За един от тях се предполага, че е зографисван през чумната епидемия и затова останава незавършен. Запазените най-горни фрески са от XVIII и XIX в. По голяма част от тях са в наоса, като отделни фрагменти има и в притвора (галерията). Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Варвара, които държат в ръцете си макет на черквата „Св. Петка“. Особеното за храма е, че има два олтара за двете отделения. Изключително интригуващо е това, че над олтара в мъжкото отделение има изобразени две крилати кучета, вероятно свързани с езически разбирания на местните жители. В църквата има и интригуваща икона на св. Христофор-Песоглавец, който само тук под влияние ина фолклорното християнство е изобразен с кучешка глава, докато в Суховския и Роженския манастир е с овча. Местния фолклор и житието му вдъхновяват Елин Пелин да напише расказа „Огледалото на св. Христофор“ в който виждаме прошката, един от най-големите християнски добродетели, и това да помагаш и да простиш и на най-лошия. Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст – „Венчилка“ най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба. Орнаментацията на арката, представена с плоска резба, се състои от гъста плетеница с розетки от рода на арабеските. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение). В църквата се пазят стари църковни книги-реликви с миниатюри-икони на Св. Петка и Св. Димитър. Храмът е бил книжовно средище, тук се е помещавало и първото килийно училище на града, а тогавашните свещеници са държали на българското и грамотността. Тук по време на Сръбската окупация в 1878 г. брезничани се събират отново при своя духовен символ на българщината – църквата „Света Петка“, този път да изразят по категоричен начин българската принадлежност. Църквата има голям и много добре поддържан двор, в който са разположени десетки археологически предмети, стари характерни с формите си каменни кръстове, османски фрагменти от мраморни плочи орнаментирани с розети и кипариси запазени от някогашния парапет на съборената след Освобождението джамия и т. н. всички те оформят своеобразен музеен лапидариум на това свето място. Храмът е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение.

В града са и руините на късносредновековен храм „Свети Петър и Павел“ в североизточния край на град Брезник в западния склон на хълма Петров камък, които също е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение. Днес църквата се намира в руини и е почти изцяло засипана. По план е еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална, изградена от едър ломен камък с хоросанова спойка. Вероятно е имала полуцилиндрично сводесто покритие. В североизточния ъгъл на олтарнато пространство и днес е запазена проскомидийната ниша (на източната стена) и умивалнята (на северната). През Възраждането църквата е била пристроена на запад, като разширението е значително по-широко в южна посока. Днес няма запазени стенописи, но вероятно вътрешността на храма е била изписана изцяло. В района на черквата са открити християнски гробове, отнасящи се към късното средновековие. След разрушаването и изоставянето на църквата да е изоставено и гробището. В по-ново време на това място са погребвали християни цигани. Днес целият терен около църквата е застроен, като са останали само руините на старинния храм. Над руините на старинният храм, на около 80 м източно от тях в горната част на хълма има оброчен каменен кръст, известен като „Петров камък“ поставен там след разрушаването на черквата. Голямата му 20 см дебелина и липсата на пластична украса сочат неговата старинност. До кръста има полузарит камък, на който са се палели свещи и населението правело „светъц“ (оброк) с курбан. В 1965 г. по наредба на партийни активисти кръстът е съборен и хвърлен в яма на 5 м от първоначалното място. В 1990 г., хората го възстановяват като го изравят и изправят на старото му място.

На на хълма „Бърдото“ край града има останки от два параклиса – на „Свети Никола“ и на „Възнесение Господне“. Святото място на последния е означено със стар каменен кръст, поставен сред руините на средновековна черква. Днес от култовата сграда няма видими следи, с изключение на няколко разхвърляни камъка, обрасли в растителност, но в недалечното минало стените ѝ са били запазени над терена. Народната памет е съхранила спомена, че тук се е намирала църквата „Св. Спас“ (една от трите известни на Бърдото, наред със „Св. Никола“ и „Св. Троица“), която била разрушена през османското владичество, а след това изоставена. Впоследствие руините на мястото ѝ са превърнати местното население в оброчище, като продължили да правят „светъц“ (служба с курбан) на Спасовден (40 дни след Великден). Тук се е правел най-големият „светъц“ в Брезник. Това продължавало до 9.09.1944 г., след което оброкът бил постепенно изоставен. След 1970 г. теренът около оброка е заравнен за ученически военизиран лагер, а кръстът е изровен и захвърлен в двора на близкия пионерски лагер. През 1998 г., по инициатива на местното женско дружество „Зора“, кръстът е поставен на мястото му и „светъца“ възстановен.

В Брезнишка община има още и два действащи манастрира. Те и двата са средновековнии от епохата на Второто българско царство, това са: манастира – „Св. Безсребреници Кузма и Дамян“ (Черногорски или Гигински манастир) възстановен в 1819 г. до унищожения средновековен и Билинския манастир „Свети Архангел Михаил“ от 11 – 12 век край село Билинци за който, като отколешен тогава манастир, има писмени свидетелства от 1587 г.

Освен това в град Брезник с труда на огнеборците е построен параклисът „Свети Илия“ в двора на пожарната, осветен 2002 г. Строи се втори параклис от частен предприемач в предприятието му.

До края на XIX век в града е съществувал метох на Рилския манастир.

Политика

Видни политически деятели на Брезник са: Александър Симов, Андрей Михайлов, Маргарита Борисова – народни представители, Константин Забунов, Стоил Христов, проф д-р любомир андреев Елисавета симова тонева, Людмила тинкова, Вельо Велев,

Икономика

• Завод за хладилна техника – Брист ХМ – АД
• Шивашки цех
• Цех за производство на плоскости за френската промишленост
• В строеж е сладкарски цех.

Обществени институции

Читалище „Просвещение – 1870“

Забележителности

Възвишението Брезнишко бърдо е градския лесопарк където могат да се видят красиви природни гледки и забележителности. В източната си част хълмът е бил осеян с многочислени брези дали името на града. Най-високата точка на хълма е брезнишкия връх Св. Никола 923 м, югоизточно от него е другата му висока точка – връх Милин камък (брезнишки) 844 м. На връх Св. Никола са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник. На хълма е и студения минерален извор „Желязна вода“ – водата му е богата на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на желязо-дефицитна анемии, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, болести на жлъчката и пр. През 1907 г. когато кмет в града е Васа Пушев брезничани пращат от „желязната“ вода на Лондонското изложение и получават златен медал. Медалът се съхранява и до сега в общината. Интересното е, че на същото изложение пращат и сливова ракия, за която получават сребърен медал. Кота Кафеджийски, един от видните граждани, богатите занаятчии и търговци, изпраща ракията и от Лондон искат да купят още 400 литра, но годината се случва слаба, няма толкова джанки и той не успява, местните хора изпратили на изложението още восък и мед, но за тях не се знае дали са отличени по някакъв начин. До 60-те години при извора Желязна вода има басейн, в който са могли да се къпят хората, но местни партийни величия вземат решение да взривят извора с цел да увеличат дебита и предизвикват точно обратното. Дълги години водата едвам тече от една тръбичка в хълмчето докато през 2008 – 2009 г. не се прави пътя с паркинг, беседка, нов градеж на каптажа и настоящага чешма. В бъдеще общинското ръководство планира да направи басейн с лечебна кал от „желязна“ минерална вода и с нов сондаж да увеличи дебита на минералния извор, който сега е 7000 литра в денонощие. На хълма са и останките от два параклиса – на „Свети Никола“ и на „Възнесение Господне“ (днес оброк Св. Спас) поставен сред изчезналите днес руини на средновековна черква. На хълма се намира мегалитно прототракийско светилище – слънчеви каменни кръгове, издялани в самата скала заедно с улеи за възлияние с вино. В подножието на възвишението в северния му склон е бил средновековния манастир „Бреза манастир“, който заедно с 6 черкви, построени по хълмовете обграждащи днешния град, образувал известното дори в Цариград „Седмопрестолие“, от него днес там, но вече в чертите на града, е оцеляла единствено средновековната църква Св. Петка. В лесопарковата част на възвишението за туристите и жителите на града работят малкият хотел Бърдото и Хижа Брезите, а преди е действал и пионерски лагер, чиито сгради все още са запазени.

Паметникът на загиналите 1885 г. в Сръбско-българската война в стратегическата битка за отбраната на Брезник 48 български войници и опълченци е издигнат с волни парични пожертвования на офицерите от І-ви Пехотен полк, дислоциран в Брезник, патриотичното гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е построен в западната част на града, по проект на военен инженер кап. Лудогоров.На 15 юни /по стар стил/ 1903 г., когато се провежда събора Видовден с тържествено литийно шествие костите на загиналите и погребани в местността „Бърдото“ 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на открития този ден паметник.

Класното училище е стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров. Сградата на класното училище е запазена и до днес. В нея се помещава читалищната музейна сбирка.

Съвсем близо до града при с. Гърло се намират останките на старо българско гробище с т.н. латински кръстове, а на скалния венец стърчащ непосредствено северно над гробището е открито древно Слънчево скално светилище, недалеч са Мегалитното прототракийско светилище – куполен подземен храм на слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него, недалеч до него може да се видят зидовете на римска баня, срещу тях пък са руините на средновековна българска църква, а над мегалитния подземен храм са останките на късноантичната крепост Кула и надземното Светилище над нея в едноименната ѝ местност на рида Црънча на Завалската планина, а на съседния му достигащ до града рид Брезнишки Гребен, в северозападния му край над язовира на р. Касава, са Праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над нея е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри.

Редовни събития

• Кукерски празник на общината, който се провежда една седмица преди международния фестивал в Перник.
• Всяка година се провежда събор на Видовден, който някога е продължавал по 3 дни.

Личности

Родени в Брезник

• Борислава Радоева, журналист, получил награда „Златно перо“
• Георги Любенов, професор юрист
• проф. д-р на Хумболтовия университет Берлин Любомир Андреев
• Цветана Табакова – оперна певица
• Константин Георгиев (1873 – 1925), военен деец
• Крум Савов, спортен журналист
• Лиляна Барева – оперна певица
• Любомир Иванов (?-?), кмет на Благоевград 1935 – 1938
• Маргарита Хранова, естрадна певица
• Славчо Пирчев (1886 – 1973), офицер и революционер от ВМОРО
• Стоян Георгиев (1884 – ?), революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов и Боби Стойчев
• Светослав Гоцев (р. 1990), волейболист

Военни дейци

• генерал-лейтинант Асен Кръстев
• полковник Тодор Рангелов Младенов, командир на Брезнишкия партизански отряд
• полковник Стоян Андреев
• полковник Васил Германов
• полковник Георги Райчев
• полковник Ненчо Асенов Ненков, командир на Горноджумайския партизански отряд
• полковник Руско Геров
• полковник Нестор Първанов
• полковник Михал Панталеев

Литература

• Авторски колектив, Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания, 2005 г., София, изд. „Вулкан“
• Асен Атанасов, „Изживени“, „Съперник-98“, Перник 2006 г.
• Асен Атанасов, „Така беше“, Брезник, 2009 г.
• Тошев, В., Брезнишката минерална вода – забравен дар на природата, сп. „Минно дело и геология“, кн. 3, 1997 г., София
• Петко Асенов, „Бащино огнище. Брезник и Брезнишко“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1969 г.
• Лидия Добревска, „Ех, години, години...“, Брезник, 2007 г.

Външни препратки

• Официален сайт на община Брезник
• Сайтове за Брезник в архивно копие на проект „Отворена директория“