Закон на Снелиус: Разлика между версии
Имаше груба грешка в математическия израз на закона на Снелиус |
Редакция без резюме |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
Отношението на скоростта на светлината в първата среда към скоростта на светлината във втората среда се нарича ''относителен коефициент на пречупване'' на втората среда спрямо първата.<ref>[http://physics-bg.org/au/052-g-optika.php Физика – Геометрична оптика, закони за пречупване и отражение на светлината]</ref> |
Отношението на скоростта на светлината в първата среда към скоростта на светлината във втората среда се нарича ''относителен коефициент на пречупване'' на втората среда спрямо първата.<ref>[http://physics-bg.org/au/052-g-optika.php Физика – Геометрична оптика, закони за пречупване и отражение на светлината]</ref> |
||
Този закон следва от [[Принцип на Ферма|Принципа на |
Този закон следва от [[Принцип на Ферма|Принципа на Ферма]] за най-краткото време, който от своя страна следва от разпространяването на светлината под формата на вълна. |
||
Ако <math>n_1 \sin \theta_1 > n_2</math>, то става дума за [[пълно вътрешно отражение]] – отсъства пречупен лъч, а падащият лъч е напълно отразен от границата на средите. |
Ако <math>n_1 \sin \theta_1 > n_2</math>, то става дума за [[пълно вътрешно отражение]] – отсъства пречупен лъч, а падащият лъч е напълно отразен от границата на средите. |
Версия от 22:48, 13 юни 2018
Законът на Сенлиус описва пречупването на светлината на границата между две прозрачни среди. Приложим е и за описване на пречупването на вълни от друго естество, например звукови.
Законът е открит в началото на XVII век от холандския математик Вилеброрд Снелиус.[1] Малко по-късно е публикуван от Рене Декарт.
Ъгълът на падане на светлината върху повърхността е свързан с ъгъла на пречупване чрез съотношението
където е ъгълът между нормалата и лъча, е скоростта на светлината в съответната среда [m/s], е дължината на вълната в съответната среда, а е показателят на пречупване на съответната среда. Алтернативно може да бъде записан така:
Отношението на скоростта на светлината в първата среда към скоростта на светлината във втората среда се нарича относителен коефициент на пречупване на втората среда спрямо първата.[2]
Този закон следва от Принципа на Ферма за най-краткото време, който от своя страна следва от разпространяването на светлината под формата на вълна.
Ако , то става дума за пълно вътрешно отражение – отсъства пречупен лъч, а падащият лъч е напълно отразен от границата на средите.
- В случай на анизотропни среди (например кристали с ниска симетрия или механически деформирани твърди тела) пречупването се подчинява на някои по-сложни закони. При това е възможна зависимост на посоката на пречупения лъч не само от посоката на падащия, но и от неговата поляризация.
- Законът на Снелиус не описва съотношението на интензивността и поляризацията на лъчите. Затова са създадени по-детайлните формули на Френел.
- Законът на Сенлиус е добре определен за случая на геометрична оптика, тоест за случая, когато дължината на вълната е достатъчно малка, в сравнение с размера на пречупващата повърхност.
Векторна формула
Нека и са лъчеви вектори на падащия и пречупения лъч, тоест вектори, указващи посоката на лъча и имащи дължини и , а е еденичен нормален вектор k на пречупващата повърхност. Тогава
Бележки
- ↑ Снелиус е латинизираната форма на първоначалната му фамилия – Снел
- ↑ Физика – Геометрична оптика, закони за пречупване и отражение на светлината