Разлика между версии на „Хера“

Направо към навигацията Направо към търсенето
3865 bytes added ,  преди 2 години
допълв
м (Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове)
(допълв)
'''Хера''' ({{lang-grc|Ήρα}}) в [[древногръцката митология]] е [[богиня]], покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Трета дъщеря е на [[Кронос]] и [[Рея (митология)|Рея]], сестра и съпруга на [[Зевс]], и майка на [[Арес]], [[Хеба]] и [[Хефест]]. Като женско съответствие на Зевс, царица на [[олимпийски богове|олимпийските богове]], властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Сестра е на [[Деметра]], [[Хестия]], [[Хадес]] и [[Посейдон]].
 
== Зевс и ХераМитология ==
 
=== Зевс и Хера ===
Родена е на при река Имбраса до върба, която показвали все още през 2 век пр.н.е. <ref> Павзаний, „Описание на Елада“ VII 4, 4; VIII 23, 5 </ref>. Неин задължителен атрибут е [[диадема]]та, като символ на това, че е главна сред богините. Посветеното на нея животно е [[паун]].
 
Веднъж [[Зевс]] бил особено нетърпим с другите [[бог]]ове и Хера ги убеждава да се присъединят към нея за бунт. Нейната част от бунта била да упои [[Зевс]] и в това тя успява. Тогава боговете привързват спящия [[Зевс]] за леглото като се постарават да завържат много възли. Но след това се скарали за следващата стъпка. Но това дочува Бриарей който все още бил предан на [[Зевс]]. Той се промъква и успява да го развърже. Зевс скача от леглото и сграбчва опонентите си. [[Бог]]овете паднали на колене да молят за пощада. Тогава той завързал Хера и я провесил от небето на златни вериги. Тя плакала от болка цяла [[нощ]], но никой от другите богове не посмял да се намеси. Но плачът и&#768; държал [[Зевс]] буден и на следващата [[сутрин]] той се съгласява да я освободи, при условие тя да обещае никога повече да не се бунтува. Тъй като нямала голям избор, тя се съгласява и така не се бунтува никога вече срещу [[Зевс]], но често интригантства срещу него и често успява да го надхитри.
 
=== Ревността на Хера ===
Хера била най-могъщата от богините на Олимп и тя се подчинявала на мъжа си Зевс. Тя често го разгневявала със своята ревност. Сюжетите на много митове са построени около бедствията, които Хера изпраща на любовниците на Зевс и техните деца. Така, тя изпратила отровна змия на острова, където живеела [[Егина]] и нейния син от Зевс, [[Еак]]. Погубила и [[Семела]], родила на Зевс бог [[Дионис]].
 
 
Римският аналог на Хера е богинята [[Юнона]].
 
== Култ ==
[[Image:Temple of Hera - Agrigento - Italy 2015.JPG|thumb|250px|Храм на Хера в [[Агридженто]], [[Магна Греция]].]]
Хера е била почитана вероятно още в [[Бронзова епоха (Гърция)|бронзовата епоха]]. Нейното име, заедно с тези на Зевс и Хермес, се среща в табличките с микенско писмо [[Линеар Б]] (Tn 316), открити в [[Пилос]] <ref>John Chadwick, ''The Mycenaean World'' [Cambridge University Press] 1976:89.</ref>
 
Значението на [[Култ|култа]] към богинята през ранния [[Архаична Гърция|Архаичен период]] личи от големите строежи в нейна чест. Най-големите са в два основни центъра - [[Самос]] и [[Арголида]], където са издигнати най-ранните гръцки храмове през 8 век пр.н.е.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.tn/books?id=a77yKM26GfYC&pg=PA26&lpg=PA26&dq=the+cult+of+hera&source=bl&ots=46ktGNY3xT&sig=GQRz6TZBTZSxQ5llMVNvdbZMMIs&hl=fr&sa=X&ved=0ahUKEwips--ukarXAhXJPRoKHYmLDWcQ6AEIkQEwEQ#v=onepage&q=temples&f=false|title=The Transformation of Hera: A Study of Ritual, Hero, and the Goddess in the Iliad|last=O'Brien|first=Joan V.|date=1993|publisher=Rowman & Littlefield|isbn=9780847678082|language=en}}</ref>
 
Вероятно Хера е първата богиня, на която древните гърци посвещават покрито светилище на Самос около 800 г. пр.н.е. На същото място по-късно е построен храм - [[Херайон (Самос)|Херайон]] - един от най-големите гръцки храмове. Свещеният [[олтар]], както и при другите сревногръцки храмове, се намира на открито пред храма. Следват една след друга различни постройки, от които трябва да се отбелжат колосалната структура в [[йонийски стил]] на Ройкос и Теодорос от 6 век пр.н.е. и т.нар. ''храм на Поликрат'', който е и с най-големите размери (55 х 108 м) и в него имало 155 колони.
 
В континентална Гърция Хера е особено почитана в Арголида (''Hera Argeia''), като светилището ѝ се е намирало между микенските полиси [[Аргос]] и [[Микена]]<ref>{{Павзаний|3.13.6}}</ref> и в нейна чест там се провеждали празненства ''Heraia''. Храмове на Хера е имало и в [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], [[Древен Коринт|Коринт]], [[Тиринт]], Перахора и на свещения остров [[Делос]]. В [[Магна Греция]], в [[Пестум]] има два храма на Хера в дорийски стил, издигнати около 550 и 450 г. пр.н.е. Единият от тях дълго време е смятан за храм на посейдон, но през 1950-те е посочен като втори храм на Хера.<ref>P.C. Sestieri, ''Paestum, the City, the Prehistoric Acropolis in Contrada Gaudo, and the Heraion at the Mouth of the Sele'' (Rome 1960), p. 11 etc.</ref>
 
На [[Евбея]] са се провеждали т.нар. фестивали Големи Дедалии, посветени на Хера.
 
== Източници ==

Навигация