Карнобатска котловина: Разлика между версии

Карнобатска котловина
	Карнобатска котловина
	Изглед от Карнобатската котловина
	Местоположение на картата на България Координати: 42°43′51.96″ с. ш. 26°52′45.84″ и. д. / 42.7311° с. ш. 26.8794° и. д.
Общи данни
Местоположение	България
Надм. височина	180 m
Дължина	45 km
Ширина	1 – 7 km
Площ	320 km2
Инфраструктура
Селища	Карнобат, Сунгурларе

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:01, 18 юни 2018

Карноба̀тска котловина̀ (или Карнобатско поле) е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, десета по ред от запад на изток задбалканска котловина.

Карнобатската котловина е разположена между планините Стидовска и Карнобатска на север и Терзийски баир на югозапад (дялове от Стара планина) и възвишението Хисар на югоизток. На юг чрез долината на река Мочурица (ляв приток на Тунджа) се свързва със Сливенската котловина, а на изток чрез ниска седловина в района на село Черноград – с Айтоската котловина.

Площта на котловината е 320 км², като дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 45 км, а ширината от 1 до 7 км. Средната ѝ надморска височина е 180 м и е наклонена на юг, югоизток и югозапад. Поделя се на две части – Сунгурларско поле на северозапад с по-голяма надморска височина и Карнобатско поле на изток – с по-малка надморска височина и частично заблатено.

Котловинното дъно е запълнено с речни наноси и терциерни песъчливо-глинести седименти. Най-ниските ѝ части покрай река Мочурица са заблатени. Оградните планински склонове са изградени от горнокредни седименти и пирокластити. Отводнява се от река Мочурица (ляв приток на Тунджа) и нейните притоци. Климатът е умерено-континентален. Почвите са делувиално-пролувиални по долините на реките, канелени в периферните части, смолници и рендзини. Има благоприятни условия за лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, технически култури и орехи.

В котловината са разположени 2 града и 19 села:

Област Сливен – 2 села
- Община Котел – Мокрен и Пъдарево.
Област Бургас – 2 града и 17 села
- Община Карнобат – Глумче, Зимен, Искра, Карнобат, Кликач, Мъдрино, Невестино, Огнен, Сигмен и Соколово.
- Община Сунгурларе – Вълчин, Горово, Грозден, Лозарево, Лозица, Славянци, Сунгурларе, Черница и Чубра.

През котловината преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:

От запад на изток, от моста на река Мочурица до разклона за село Черноград, на протежение от 19,6 км – участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.
В най-западната част на котловината, от север на юг, на протежение от 5,2 км – участък от първокласен път № 7 Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП „Лесово“.
В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 17,7 км – участък от второкласен път № 73 Шумен – Смядово – Карнобат.
От северозапад на югоизток, от град Сунгурларе до село Мъдрино, на протежение от 17,2 км – участък на третокласен път № 705 Бероново – Сунгурларе – Мъдрино.

От запад на изток, от жп моста на река Мочурица до гара Черноград преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас, а от гара Карнобат до гара Лозарево – участък от жп линията Карнобат – Комунари.

Топографска карта

Източници

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2273.
Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 245 – 246.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 | пояснение        =
 | местоположение   = {{България}}
-| височина         = 180 м
+| височина         = 180
-| дължина          = 45 км
+| дължина          = 45
-| ширина           = 1 - 7 км
+| ширина           = 1 – 7
-| площ             = 320 км<sup>2</sup>
+| площ             = 320
 | дълбочина        =
 | тип              =
@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 '''Карноба&#768;тска котловина&#768;''' (или '''Карнобатско поле''') е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, десета по ред от запад на изток [[задбалкански котловини|задбалканска котловина]].
-Карнобатската котловина е разположена между планините [[Стидовска планина|Стидовска]] и [[Карнобатска планина|Карнобатска]] на север и [[Терзийски баир]] на югозапад (дялове от [[Стара планина]]) и възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]] на югоизток. На юг чрез долината на река [[Мочурица]] (ляв приток на [[Тунджа]]) се свързва със [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]], а на изток чрез ниска седловина в района на село [[Черноград]] — с [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]].
+Карнобатската котловина е разположена между планините [[Стидовска планина|Стидовска]] и [[Карнобатска планина|Карнобатска]] на север и [[Терзийски баир]] на югозапад (дялове от [[Стара планина]]) и възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]] на югоизток. На юг чрез долината на река [[Мочурица]] (ляв приток на [[Тунджа]]) се свързва със [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]], а на изток чрез ниска седловина в района на село [[Черноград]] – с [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]].
-Площта на котловината е 320 км<sup>2</sup>, като дължината и&#768; от северозапад на югоизток е около 45 км, а ширината от 1 до 7 км. Средната и&#768; надморска височина е 180 м и е наклонена на юг, югоизток и югозапад. Поделя се на две части — Сунгурларско поле на северозапад с по-голяма надморска височина и Карнобатско поле на изток — с по-малка надморска височина и частично заблатено.
+Площта на котловината е 320 км<sup>2</sup>, като дължината и&#768; от северозапад на югоизток е около 45 км, а ширината от 1 до 7 км. Средната и&#768; надморска височина е 180 м и е наклонена на юг, югоизток и югозапад. Поделя се на две части – Сунгурларско поле на северозапад с по-голяма надморска височина и Карнобатско поле на изток – с по-малка надморска височина и частично заблатено.
 Котловинното дъно е запълнено с речни наноси и терциерни песъчливо-глинести седименти. Най-ниските и&#768; части покрай река [[Мочурица]] са заблатени. Оградните планински склонове са изградени от горнокредни седименти и пирокластити. Отводнява се от река [[Мочурица]] (ляв приток на [[Тунджа]]) и нейните притоци. Климатът е умерено-континентален. Почвите са делувиално-пролувиални по долините на реките, канелени в периферните части, смолници и рендзини. Има благоприятни условия за лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, технически култури и орехи.
 В котловината са разположени 2 града и 19 села:
-* '''[[Област Сливен]]''' — 2 села
+* '''[[Област Сливен]]''' – 2 села
-** [[Община Котел]] — [[Мокрен]] и [[Пъдарево]].
+** [[Община Котел]] – [[Мокрен]] и [[Пъдарево]].
-* '''[[Област Бургас]]''' — 2 града и 17 села
+* '''[[Област Бургас]]''' – 2 града и 17 села
-** [[Община Карнобат]] — [[Глумче]], [[Зимен]], [[Искра (Област Бургас)|Искра]], '''[[Карнобат]]''', [[Кликач]], [[Мъдрино]], [[Невестино (Област Бургас)|Невестино]], [[Огнен]], [[Сигмен]] и [[Соколово (Област Бургас)|Соколово]].
+** [[Община Карнобат]] – [[Глумче]], [[Зимен]], [[Искра (Област Бургас)|Искра]], '''[[Карнобат]]''', [[Кликач]], [[Мъдрино]], [[Невестино (Област Бургас)|Невестино]], [[Огнен]], [[Сигмен]] и [[Соколово (Област Бургас)|Соколово]].
-** [[Община Сунгурларе]] — [[Вълчин]], [[Горово (Област Бургас)|Горово]], [[Грозден]], [[Лозарево]], [[Лозица (Област Бургас)|Лозица]], [[Славянци]], '''[[Сунгурларе]]''', [[Черница (село)|Черница]] и [[Чубра]].
+** [[Община Сунгурларе]] – [[Вълчин]], [[Горово (Област Бургас)|Горово]], [[Грозден]], [[Лозарево]], [[Лозица (Област Бургас)|Лозица]], [[Славянци]], '''[[Сунгурларе]]''', [[Черница (село)|Черница]] и [[Чубра]].
 През котловината преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
-* От запад на изток, от моста на река [[Мочурица]] до разклона за село [[Черноград]], на протежение от 19,6 км — участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]].
+* От запад на изток, от моста на река [[Мочурица]] до разклона за село [[Черноград]], на протежение от 19,6 км – участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
-* В най-западната част на котловината, от север на юг, на протежение от 5,2 км — участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] — [[Шумен]] — [[Ямбол]] — ГКПП "Лесово".
+* В най-западната част на котловината, от север на юг, на протежение от 5,2 км – участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – ГКПП „Лесово“.
-* В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 17,7 км — участък от второкласен път № 73 [[Шумен]] — [[Смядово]] — [[Карнобат]].
+* В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 17,7 км – участък от второкласен път № 73 [[Шумен]] – [[Смядово]] – [[Карнобат]].
-* От северозапад на югоизток, от град [[Сунгурларе]] до село [[Мъдрино]], на протежение от 17,2 км — участък на третокласен път № 705 [[Бероново]] — [[Сунгурларе]] — [[Мъдрино]].
+* От северозапад на югоизток, от град [[Сунгурларе]] до село [[Мъдрино]], на протежение от 17,2 км – участък на третокласен път № 705 [[Бероново]] – [[Сунгурларе]] – [[Мъдрино]].
-От запад на изток, от жп моста на река [[Мочурица]] до гара Черноград преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]], а от гара Карнобат до гара Лозарево — участък от жп линията [[Карнобат]] — [[Комунари]].
+От запад на изток, от жп моста на река [[Мочурица]] до гара Черноград преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]], а от гара Карнобат до гара Лозарево – участък от жп линията [[Карнобат]] – [[Комунари]].
 == Топографска карта ==
@@ Ред 56: / Ред 56: @@
 <references/>
 * {{геб|6|2273}}
+* {{грб|245 – 246}}
-* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 245 – 246.
 [[Категория:Задбалкански котловини]]