Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
През февруари Мидендорф, отново заедно с Ваганов тръгва от Красноярск, преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]], където известно време изучава вечната замръзналост в района, като по този начин поставя началото на съществуването на тази наука. През април експедицията се придвижва до селището [[Амга (село)|Амга]], разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан]]). От там се изкачват по река [[Учур]] (812 км, десен приток на Алдан), пресичат Становите планини (2412 м) и достигат до горното течение на река [[Уда]]. Там пътешествениците построяват лодки и с тях се спускат по нея (около 400 км) до [[Удски залив|Удския залив]], като Ваганов картира цялата река. Продължават на изток покрай брега, като Мидендорф изследва геологията на крайбрежието, а Ваганов описва и картира южния бряг на Удския залив (с [[Мечи остров|Мечия остров]]), южното крайбрежие на остров [[Голям Шантар]], [[Тугурски залив|Тугурския]] и [[Улбански залив]] (южната част на залива [[Академия (залив)|Академия]]), като фактически открива [[Тугурски полуостров|Тугурския п-ов]] с дълбокия залив Константин. Още по-на изток двамата откриват п-ов [[Тохареу]] ({{coord|53|45|N|138|25|E|}}), вдаващ се в залива Академия и разделящ го на заливите Улбански и [[Николай (залив)|Николай]]. На изток от залива Николай Мидендорф открива хребета [[Мевачан]] (дължина 100 км, 972 м).
 
През ноември пътешествениците се връщат обратно към устието на река [[Тугур]], изкачват се по нея на юг до големия ѝ завой и на изток от нея откриват късия хребет [[Магу]] (100 км, 1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължават на юг, достигат до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачват по един неин десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (150 км, 2326 м, продължение на [[Бурейнски хребет|Бурейнския хребет]]). Пресичат хребета, достигат до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спускат до устието на десния ѝ приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачват се по Ниман и преминават в басейна на река [[Селемджа]]. Продължават на северозапад и в края на декември 1844 г. достигат до река [[Зея]] при устието на десния ѝ приток река [[Гилюй]]. От там експедицията завива на югозапад и в края на януари 1845 г. достига до Амур. Изкачва се по Амур и [[Шилка (река)|Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в Иркутск.
 
Научните достижения от експедицията в Сибир са големи. Извършено е първото етнографско описание на редица сибирски народи, първата научна характеристика на климата на Сибир, определена е южната граница на вечно замръзналата почва и зоналността на растителността. Цялата тази информация е публикувана в излязлата от печат двутомна книга под заглавието: ''„Путешествие на север и восток Сибири“ (''ч. 1 – 2, СПБ, 1860 – 77).

Навигация