Задбайкалие: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Tschita0132.JPG|мини|ляво|Изглед към [[Чита]], най-големия град в Задбайкалието]] |
[[Файл:Tschita0132.JPG|мини|ляво|Изглед към [[Чита]], най-големия град в Задбайкалието]] |
||
'''Задбайка̀лието''' или ''Забайкалие'' ({{lang-ru|Забайкалье}}) е планинска, географска област в Южен [[Сибир]], [[Русия]]. Разположена е източно езерото [[Байкал]], като обхваща около 1 млн.km<sup>2</sup> площ и включва целия [[Забайкалски край]], основната част от [[Бурятия]] и малки части от [[Иркутска област]]. Простира се почти на 1000 km от [[Патомска планинска земя|Патомската]] и [[Северобайкалска планинска земя|Северобайкалската планинска земя]] на север до държавната граница на [[Русия]] на юг и повече от 1000 km от бреговете на езерото [[Байкал]] на запад до река [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща на [[Амур]]) на изток. Преобладават средновисоките планини (1200 – 1800 m), които са оградени от север и запад от високи до 3000 m планини. |
'''Задбайка̀лието''' или ''Забайкалие'' ({{lang-ru|Забайкалье}}) е планинска, географска област в Южен [[Сибир]], [[Русия]]. Разположена е източно езерото [[Байкал]], като обхваща около 1 млн.km<sup>2</sup> площ и включва целия [[Забайкалски край]], основната част от [[Бурятия]] и малки части от [[Иркутска област]]. Простира се почти на 1000 km от [[Патомска планинска земя|Патомската]] и [[Северобайкалска планинска земя|Северобайкалската планинска земя]] на север до държавната граница на [[Русия]] на юг и повече от 1000 km от бреговете на езерото [[Байкал]] на запад до река [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща на [[Амур]]) на изток. Преобладават средновисоките планини (1200 – 1800 m), които са оградени от север и запад от високи до 3000 m планини.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article040117.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалье, т. 9, стр. 257-258</ref> |
||
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми == |
|||
Релефът е предимно планински, с множество планински вериги и разположени между тях долини. По-голямата част от областта е заета от [[тайга]], преминаваща на юг и югоизток в сухи [[степ]]и. |
|||
В геоложкия строеж на Забайкалието взимат участие нагънати пластове със североизточно простиране и с различна възраст. Около 2/3 от територията е изградена от гранити. На югоизток от тектонския шев, простиращ се от горното течение на река [[Чикой]] (десен приток на [[Селенга]]) към река [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща на [[Амур]]), се разполага херцинската нагъната област, състояща се от теригенни камбрийски, ордовишки и силурски пластове и девонски, карбонски и пермски теригенно-карбонатно-вулканогенни пластове. Централната зана на Забайкалието ([[Джидински хребет|Джидинския]] и [[Яблонов хребет|Яблоновия хребет]]) се отнася към ранните каледониди. В нейния строеж участват долнопалеозойски гранити, сред които се вмъкват камбрийските теригенно-карбонатно-вулканогенни пластове. Северозападната част – ([[Витимско плато|Витимското плато]]) се отнася към байкалската нагъната област. Тя е образувана от рифейски гранити и рифейски и долнопротерозойски гнайси, мрамори и шисти. В североизточната част – ([[Ольокмински Становик]]) е разположена зона от долнопротерозойски нагънати пластове и е изградена от дълбокометаморфозирани архайски и долнопротерозойски скали. Върху структурата от херцинските и каледонските нагънати пластове са наложени тесни падини, изпълнени с юрски и кредни континентални теригенно-вулканогенни наслаги, а централните части са препокрити с кайнозойски платобазалти. В тектониката на Забайкалието значение имат и древните и младите разломи със североизточна ориентация.<ref name="bse"></ref> |
|||
Херцинската област на Забайкалието е богата на полезни изкопаеми – калай, волфрам и молибден, които са генетически свързани с интрузивните палеозойски гранити. Има находища на рудно злато, свързани с по-малки интрузии и полиметални руди. В каледонската област има находища на хром, титан, желязо, цинк, волфрам, молибден, злато. В байкалската нагъната област има рудно и речно злато. От нерудните полезни изкопаеми най-голямо значение имат: флуорити, строителни камъни, магнезити, доломити, графити, минерални оцветители. В мезозойските падини се разработват находища на кафяви и каменни въглища. В херцинската област бликат въглекисели, радоново-въглекисели и азотни термални минерални извори, а в байкалската област – азотни, метанови и въглекисели термални извори.<ref name="bse"></ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 08:33, 20 юни 2018
Задбайка̀лието или Забайкалие (Шаблон:Lang-ru) е планинска, географска област в Южен Сибир, Русия. Разположена е източно езерото Байкал, като обхваща около 1 млн.km2 площ и включва целия Забайкалски край, основната част от Бурятия и малки части от Иркутска област. Простира се почти на 1000 km от Патомската и Северобайкалската планинска земя на север до държавната граница на Русия на юг и повече от 1000 km от бреговете на езерото Байкал на запад до река Аргун (дясна съставяща на Амур) на изток. Преобладават средновисоките планини (1200 – 1800 m), които са оградени от север и запад от високи до 3000 m планини.[1]
Геоложки строеж, полезни изкопаеми
В геоложкия строеж на Забайкалието взимат участие нагънати пластове със североизточно простиране и с различна възраст. Около 2/3 от територията е изградена от гранити. На югоизток от тектонския шев, простиращ се от горното течение на река Чикой (десен приток на Селенга) към река Шилка (лява съставяща на Амур), се разполага херцинската нагъната област, състояща се от теригенни камбрийски, ордовишки и силурски пластове и девонски, карбонски и пермски теригенно-карбонатно-вулканогенни пластове. Централната зана на Забайкалието (Джидинския и Яблоновия хребет) се отнася към ранните каледониди. В нейния строеж участват долнопалеозойски гранити, сред които се вмъкват камбрийските теригенно-карбонатно-вулканогенни пластове. Северозападната част – (Витимското плато) се отнася към байкалската нагъната област. Тя е образувана от рифейски гранити и рифейски и долнопротерозойски гнайси, мрамори и шисти. В североизточната част – (Ольокмински Становик) е разположена зона от долнопротерозойски нагънати пластове и е изградена от дълбокометаморфозирани архайски и долнопротерозойски скали. Върху структурата от херцинските и каледонските нагънати пластове са наложени тесни падини, изпълнени с юрски и кредни континентални теригенно-вулканогенни наслаги, а централните части са препокрити с кайнозойски платобазалти. В тектониката на Забайкалието значение имат и древните и младите разломи със североизточна ориентация.[1]
Херцинската област на Забайкалието е богата на полезни изкопаеми – калай, волфрам и молибден, които са генетически свързани с интрузивните палеозойски гранити. Има находища на рудно злато, свързани с по-малки интрузии и полиметални руди. В каледонската област има находища на хром, титан, желязо, цинк, волфрам, молибден, злато. В байкалската нагъната област има рудно и речно злато. От нерудните полезни изкопаеми най-голямо значение имат: флуорити, строителни камъни, магнезити, доломити, графити, минерални оцветители. В мезозойските падини се разработват находища на кафяви и каменни въглища. В херцинската област бликат въглекисели, радоново-въглекисели и азотни термални минерални извори, а в байкалската област – азотни, метанови и въглекисели термални извори.[1]
Източници
- ↑ а б в ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article040117.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалье, т. 9, стр. 257-258
