Главанска река: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}}
Ред 41: Ред 41:


== Топографска карта ==
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-35-64|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-064.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-64|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-064.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-65|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-065.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-65|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-065.jpg|scale=1:100000}}


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:41, 20 юни 2018

Гланаска река
42.0436° с. ш. 26.1044° и. д.
42.0419° с. ш. 25.8736° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Стара Загора
Община Гълъбово
Област Хасково
Община Симеоновград
Дължина28 km
Водосб. басейн81 km²
Начало
Мястона 1,3 km ЮЗ
от връх Чуката
планина Сакар
Координати42°02′36.96″ с. ш. 26°06′15.84″ и. д. / 42.0436° с. ш. 26.1044° и. д.
Надм. височина471 m
Устие
Мястоляв приток на СазлийкаМарицаБяло (Егейско море)
Координати42°02′30.84″ с. ш. 25°52′24.96″ и. д. / 42.0419° с. ш. 25.8736° и. д.
Надм. височина79 m

Главанска е река в Южна БългарияОбласт Стара Загора, община Гълъбово и Област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 28 km.

Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново реката завива ва югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица.

Площта на водосборният басейн на Главанска река е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци — Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток).

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока — януари-май, а минимумът — юли-октомври. През лятно-есенните месеци пресъхва.

По течението на реката са разположени 3 села.

Водите на реката се използват за напояване: язовири "Чаирдере", "Ташлъдере", "Дряново".

Вижте още

Топографска карта

Източници

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 136.