Бобошевско поле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}}
Ред 14: Ред 14:


== Топографска карта ==
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-70|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-70|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-71|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-071.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-71|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-071.jpg|scale=1:100000}}


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:43, 20 юни 2018

Бобошевското поле (или Бобошевска котловина) е част от Долно поле на Дупнишката котловина в Югозападна България, област Кюстендил, в поречието на река Струма.

Полето е разположено от двете страни на река Струма, при устието на левият ѝ приток Джерман. от запад се огражда от най-северните части (Руен) на планината Влахина, от север – от най-южните части (Поглед планина) на Конявска планина, а от изток – от Северозападния дял на Рила. Чрез двата пролома на река Струма – на северозапад Скринския и на юг Кочериновския се свързва съотвено с Кюстендилската и Благоевградската котловина. Максималната му дължина от север на юг е 6 – 7 км, а ширината от 1 до 4 км.

Дъното на полето е запълнено с плиоценски и кватернерни наслаги, а в страни от него има серия речни тераси с широко развитие на основната заливна тераса на Струма. Климатът е преходно-континентален с чувствително средиземноморско влияние. Отводнява се от река Струма и долните течения на двата ѝ притока Джерман (ляв) и Копривен (десен). Почвите са преобладаващо алувиално-ливадни в ниските речни тераси и канелени горски в периферните му части. Благоприятните климатични и почвени условия способстват за развитие на овощарство (основно производство на череши), зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство и животновъдство.

В западната част на котловината на двата бряга на Струма е разположен град Бобошево, а в останалата ѝ част още 4 села: Драгодан, Мурсалево, Слатино и Сопово.

През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

  • От север на юг, на протежение от 5,4 км – участък от първокласен път № 1 Видин – София – Благоевград – ГКПП „Кулата“.
  • От изток на запад, на протежение от 4 км – участък от третокласен път № 104 Слатино – Невестино.

Успоредно на първокласният път преминава и участък от трасето на жп линия София – Благоевград – Кулата.

Топографска карта

Източници

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 53.