Любаш: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-46|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-46|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}} |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-58|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-58|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-058.jpg|scale=1:100000}} |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 13:25, 20 юни 2018
| Любаш | |
 Връх Любаш, заснет от село Лялинци | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Перник |
| Част от | Руйско-Верилска планинска редица |
| Най-висок връх | Любаш |
| Надм. височина | 1398,8 m |
| Подробна карта | |
 | |
Любаш (среща се и вариант Любата[1]) е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилската планинска редица.
Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в Брезнишката котловина. На север и североизток долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделят съответно от планините Стража и Завалска, а на запад долината на река Светля (десен приток на Струма) — от Ерулска планина. На югоизток чрез седловина висока 830 м се свързва с планината Черна гора.
В тези си граници от северозапад на югоизток дължината ѝ е около 15 км, а ширината — до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх Любаш (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част. На юг от него височината ѝ постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете ѝ са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища.
В планината и по нейните склонове са разположени 12 села: Банище, Бегуновци, Брезнишки извор, Гигинци, Долна Секирна, Кошарево, Кривонос, Лялинци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Станьовци.
По североизточното ѝ подножие, на протежение от 2,9 км преминава участък от второкласен път № 63 от Държавната пътна мрежа Перник — Брезник — Трън — ГКПП "Стрезимировци".
Вижте още
Топографска карта
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
Източници
- ↑ Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86-89.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 295.
| |||||