Войводско плато: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-19|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-19|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-019.jpg|scale=1:100000}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 13:35, 20 юни 2018
Войводско плато (Сърта) | |
Склоновете на Войводското плато спускащи се над село Войвода | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Североизточна България) |
Част от | Източна Дунавска равнина |
Надм. височина | 480,6 m |
Войводското плато (или Сърта) е плато в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, област Шумен. Името на платото идва от разположеното на югоизточния му склон село Войвода, Община Нови пазар.
Войводското плато се издига в средата на Източната Дунавска равнина, като на север и изток се спуска стръмно към долината на Крива река (ляв приток на Провадийска река), на юг — също със стръмни склонове към Плисковското поле, а на запад в района на село Иглика се свързва със Самуиловските височини. Дължината на платото от запад на изток е около 13 км, а ширината от север на юг — около 6 км. Максимална височина 480,6, разположена в южната част на платото, на 1,4 км североизточно от село Правенци.
Платото е изградено от аптски варовици, неокомски и баремски мергели. На север, североизток и изток към долината на Крива река се спускат дълбоки, в повечето случаи сухи дерета. Денивелацията над съседните земи е от 150 до 200 м.
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Северните и отчасти източните склонове и деретата са обрасли с дъбови и габърови гори, а южните и билните части са обезлесени.
По южното подножие на платото от запад на изток са разположени 5 села: Иглика, Живково, Правенци, Избул и Войвода.
Вижте още
Топографска карта
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 116.