Кандийска война: Разлика между версии
Нова страница: „{{Османско-венециански войни}} thumb|300п|Обсадата на Кандия на карта от 1680 г. '''К...“ |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[File:MapaCreta.jpg|thumb|300п|Обсадата на Кандия на карта от 1680 г.]] |
[[File:MapaCreta.jpg|thumb|300п|Обсадата на Кандия на карта от 1680 г.]] |
||
'''Кандийската война''' ({{lang-it|Guerra di Candia}}), по-известна като '''Критската война''' ({{lang-el|Κρητικός Πόλεμος}}) се разгаря между [[Венецианската република]] и [[Османската империя]] в годините от [[1645]] до [[1669]] г. за владението на остров [[Крит]]. Войната слага край на съществуването на [[херцогство Кандия]]. <ref>[https://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA291&lpg=PA291&dq= |
'''Кандийската война''' ({{lang-it|Guerra di Candia}}), по-известна като '''Критската война''' ({{lang-el|Κρητικός Πόλεμος}}) се разгаря между [[Венецианската република]] и [[Османската империя]] в годините от [[1645]] до [[1669]] г. за владението на остров [[Крит]]. Войната слага край на съществуването на [[херцогство Кандия]]. <ref>[https://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA291&lpg=PA291&dq=Кандийска+война&source=bl&ots=Z5wyUMjePW&sig=fx2tKG-YtGwC5whBoip_FMvKjp8&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiqzsvF1eXbAhURKFAKHc9jAi8Q6AEIPTAD#v=onepage&q=Кандийска%20война&f=false Кандийската война]</ref> |
||
Войната започва непосредствено след [[Яшки събор|Яшкия събор]] на който е осъдена дейността на [[Кирил Лукарис]], грък родом от Крит. Островът до избухването на войната е венециански, и е люлка на гръцката култура в [[Средиземноморие]]то. |
Войната започва непосредствено след [[Яшки събор|Яшкия събор]] на който е осъдена дейността на [[Кирил Лукарис]], грък родом от Крит. Островът до избухването на войната е венециански, и е люлка на гръцката култура в [[Средиземноморие]]то. |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
Повод за войната е пленяването от йонийската ескадра на малтийския орден на османски кораб на който са кадията на Мека, главният черен евнух на султанския харем Зюмбюл ага и 30 наложници от султанския харем. Пленниците били отведени и изоставени на самотен плаж на южния бряг на Крит, който бил под властта на Венеция. Според легендата, като научил за това султан [[Ибрахим I]] побеснял и наредил да екзекутират всички християни в империята, но след като се успокоил отменил разпореждането си. В крайна сметка случката се оказва [[casus belli]]. |
Повод за войната е пленяването от йонийската ескадра на малтийския орден на османски кораб на който са кадията на Мека, главният черен евнух на султанския харем Зюмбюл ага и 30 наложници от султанския харем. Пленниците били отведени и изоставени на самотен плаж на южния бряг на Крит, който бил под властта на Венеция. Според легендата, като научил за това султан [[Ибрахим I]] побеснял и наредил да екзекутират всички християни в империята, но след като се успокоил отменил разпореждането си. В крайна сметка случката се оказва [[casus belli]]. |
||
В крайна сметка войната се свежда до [[обсада на Кандия]] (1648-1669), продължила 21 години и влязла във военната история като най-продължителната дотогава обсада. В българския фолклор войната е известна най-вече от [[Чепински летописен запис|чепинския летописен запис]], който сляга за художественото пресъздаване във "[[Време разделно]]" на историческите събития от това време в [[Родопи]]те. |
В крайна сметка войната се свежда до [[обсада на Кандия]] (1648-1669), продължила 21 години и влязла във военната история като най-продължителната дотогава обсада. {{факт|В българския фолклор войната е известна най-вече от [[Чепински летописен запис|чепинския летописен запис]], който сляга за художественото пресъздаване във "[[Време разделно]]" на историческите събития от това време в [[Родопи]]те.|2018|06|22}} |
||
Османският успех във войната се дължи най-вече на приноса за това на първия [[велик везир]] от фамилията [[Кьопрюлю]]. |
Османският успех във войната се дължи най-вече на приноса за това на първия [[велик везир]] от фамилията [[Кьопрюлю]]. |
||
Версия от 12:07, 22 юни 2018
Кандийската война (Шаблон:Lang-it), по-известна като Критската война (Шаблон:Lang-el) се разгаря между Венецианската република и Османската империя в годините от 1645 до 1669 г. за владението на остров Крит. Войната слага край на съществуването на херцогство Кандия. [1]
Войната започва непосредствено след Яшкия събор на който е осъдена дейността на Кирил Лукарис, грък родом от Крит. Островът до избухването на войната е венециански, и е люлка на гръцката култура в Средиземноморието.
Повод за войната е пленяването от йонийската ескадра на малтийския орден на османски кораб на който са кадията на Мека, главният черен евнух на султанския харем Зюмбюл ага и 30 наложници от султанския харем. Пленниците били отведени и изоставени на самотен плаж на южния бряг на Крит, който бил под властта на Венеция. Според легендата, като научил за това султан Ибрахим I побеснял и наредил да екзекутират всички християни в империята, но след като се успокоил отменил разпореждането си. В крайна сметка случката се оказва casus belli.
В крайна сметка войната се свежда до обсада на Кандия (1648-1669), продължила 21 години и влязла във военната история като най-продължителната дотогава обсада. В българския фолклор войната е известна най-вече от чепинския летописен запис, който сляга за художественото пресъздаване във "Време разделно" на историческите събития от това време в Родопите.[източник? (Поискан преди 2132 дни)]
Османският успех във войната се дължи най-вече на приноса за това на първия велик везир от фамилията Кьопрюлю.