Гниляне (град): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 4x заглавие-стил, 4x нов ред, 4x тире, 3x тире-числа, 2x запетая, 6lokavica, 8 интервала, год.→г. (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Гниляне|Гниляне}}
{{към пояснение|Гниляне|Гниляне}}
{{обработка|форматиране, изглаждане на превода}}
{{Селище инфо|Косово
{{Селище инфо|Косово
| име = Гниляне
| име = Гниляне
Ред 22: Ред 23:
| сайт =
| сайт =
}}
}}
⚫
[[Картинка:Gjilani 1925.jpg|thumb|250px|Гниляне, 1925 г.]]
⚫
'''Гниляне''' или '''Гиляни''' (срещат се и формите повлияни от албански '''Гиляне''' и '''Геляни''', {{lang-sq|Gjilani|Gjilan}}, {{lang-sr|Гњилане|Gnjilane}}) е [[град]] в източната част на [[Косово]]. Градът е център на едноименната община, както и на [[Гнилянски окръг]].


⚫
== Географско положение, граници и размер – Релефът ==
⚫
'''Гниляне''' или '''Гиляни''' (срещат се и формите повлияни от албански '''Гиляне''' и '''Геляни''', {{lang-sq|Gjilani|Gjilan}}, {{lang-sr|Гњилане|Gnjilane}}) е [[град]] в източната част на [[Косово]]. Градът е център на едноименната община, както и на [[Гнилянски окръг]].
⚫
Територията на община Гниляне се намира в югоизточната част на Република [[Косово]]. Площта ѝ е 515 km<sup>2</sup>, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката – 110,464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54 095 жители – един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.)<ref ="[[Gnjilane]]"> Prof.dr.Tefik Basha ''Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia-Релефът''n-10[https://upload.wikimedia.org/wikibooks/sq/a/a9/Monografia-komplet-te-gjitha-kapitujt-nga-I--deri-IX.pdf]</ref>.

⚫
Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища, но и тези, построени и построени по-късно.


⚫
== Географско положение, граници и размер - Релефът ==
⚫
Територията на община [[Гниляне (Косово)|Гнилянe]] се намира в югоизточната част на Република [[Косово]]. Площта му е 515 km2, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката - 110,464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54,095 жители -един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.)<ref ="[[Gnjilane]]"> Prof.dr.Tefik Basha ''Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia-Релефът''n-10[https://upload.wikimedia.org/wikibooks/sq/a/a9/Monografia-komplet-te-gjitha-kapitujt-nga-I--deri-IX.pdf]</ref>.
⚫
Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища,но и тези, построени и построени по-късно.
Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор.
Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор.
⚫
Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.<ref name="Gjilan">Prof.dr.Tefik Basha ''Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia -Релефът''n-10 |[https://upload.wikimedia.org/wikibooks/sq/a/a9/Monografia-komplet-te-gjitha-kapitujt-nga-I--deri-IX.pdf]</ref>.


⚫
Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.<ref name="Gjilan">Prof.dr.Tefik Basha ''Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia – Релефът''n-10 |[https://upload.wikimedia.org/wikibooks/sq/a/a9/Monografia-komplet-te-gjitha-kapitujt-nga-I--deri-IX.pdf]</ref>.
⚫
==История==

⚫
== История ==
Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (''Gjinaj''), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от [[Ново бърдо (град)|Ново бърдо]]. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от ''гнило място''. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава [[Йосиф Ковачев]].<ref>Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.</ref>
Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (''Gjinaj''), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от [[Ново бърдо (град)|Ново бърдо]]. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от ''гнило място''. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава [[Йосиф Ковачев]].<ref>Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.</ref>


Ред 38: Ред 42:
По времето на обединена [[Югославия]] там има завод за радиатори и тютюнева фабрика.
По времето на обединена [[Югославия]] там има завод за радиатори и тютюнева фабрика.


==Население==
== Население ==
{{Раздел-мъниче}}
{{Раздел-мъниче}}
⚫
{| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;"

⚫
{| class="wikitable sortable mw-collapsible mw-collapsed"
⚫
|-
⚫
! Естественото движение на населението е на 30 години Гилан, (1957-1987)-||-
⚫
|- 1957-62 1963-68 1969-74 1975-78 1980 1987 -||-
⚫
|-
⚫
|- раждаемост: 44 39 -3,-2 36,- 35 -9,- 34 -9, -9 30.1 -||-
⚫
! Природен растеж: -28, 27 -0, 27 -9, 28 -6,|-7 29, -1 23.7 -||-
⚫
|- Смъртността: 16 -3 11 9 -3 -3 7 5 -2, -8 6.4 -||-
⚫
|- Раждания: -44, -3 39, -2 36, -9 35, -9 34, -9 30.1 -||-
⚫
|-
|}

⚫
== Известни личности ==
⚫
* [[Джердан Шакири]]
⚫
* [[Алберт Буняку]]
⚫
[[Картинка:Gjilani 1925.jpg|wright|thumb|250px|Гниляне, 1925 год.]]

==ЛИТЕРАТУРА==

⚫
* 1. Баша, Тефик, Община Гилан, Албански Енциклопедичен речник, [[Тирана]], 2009 г.
⚫
* 2. Чаволи, Риза, Регионална география на Косово, [[Прищина]], 1997 г.
⚫
* 3. статистическа служба на [[Косово]]; [[Прищина]], 2009 г.
⚫
* 4. Халими-Статовчи, Дрита, Гилан, структура и функции като регионален център, [[Косово]] ", космическа служба по история, Прищина, 1974 г.
⚫
* 5. Косово веднъж и днес, [[Белград]], 1973 г., стр. 673.
⚫
* 6. Рушити, Лимон, Териториален отдел и Административно регулиране на [[Косово]], 1878-1941 г., [[Прищина]], 2004 г.
⚫
* 7. Selmani, Aliriza, Gjilan с околностите 1908-1912, Prishtina, 1998.
⚫
* 8. Станкович, Богомир, Комора на Косово в революцията 1941-1945 г., Ниш, 1975 г.
⚫
* 9. Urosevic, Atanasije, Gornja Morava и Izmornik (''Naselje i poreklo stanovnishtva''),Белград, 1935 г.


⚫
{| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;"
|-
|-
! style="background:#D3D3D3;" | Година
! style="background:#D3D3D3;" | Година
Ред 89: Ред 62:
|-
|-
| style="text-align:center;"| [[2010]] || style="text-align:center;"| 73 125
| style="text-align:center;"| [[2010]] || style="text-align:center;"| 73 125
⚫
|}
<!-- Не е валидна таблица
⚫
{| class="wikitable sortable mw-collapsible mw-collapsed"
|-
|-
⚫
! Естественото движение на населението е на 30 години Гилан, (1957-1987)-||-
|}
⚫
|- 1957-62 1963-68 1969-74 1975-78 1980 1987 -||-
⚫
|-
⚫
|- раждаемост: 44 39 -3,-2 36,- 35 -9,- 34 -9, -9 30.1 -||-
⚫
! Природен растеж: -28, 27 -0, 27 -9, 28 -6,|-7 29, -1 23.7 -||-
⚫
|- Смъртността: 16 -3 11 9 -3 -3 7 5 -2, -8 6.4 -||-
⚫
|- Раждания: -44, -3 39, -2 36, -9 35, -9 34, -9 30.1 -||-
⚫
|-
|}-->


⚫
== Известни личности ==
⚫
==Побратимени градове==
⚫
* [[Джердан Шакири]]
⚫
* [[Алберт Буняку]]


⚫
== Побратимени градове ==
*{{Флагче|Франция}} [[Лютербак]], [[Франция]]
*{{Флагче|Франция}} [[Лютербак]], [[Франция]]
*{{Флагче|Белгия}} [[Ипер]], [[Белгия]]
*{{Флагче|Белгия}} [[Ипер]], [[Белгия]]
*{{Флагче|Албания}} [[Кукъс]], [[Албания]]
*{{Флагче|Албания}} [[Кукъс]], [[Албания]]

⚫
== Бележки ==
⚫
<references />

== Литература ==
⚫
* 1. Баша, Тефик, Община Гилан, Албански Енциклопедичен речник, [[Тирана]], 2009 г.
⚫
* 2. Чаволи, Риза, Регионална география на Косово, [[Прищина]], 1997 г.
⚫
* 3. статистическа служба на [[Косово]]; [[Прищина]], 2009 г.
⚫
* 4. Халими-Статовчи, Дрита, Гилан, структура и функции като регионален център, [[Косово]] ", космическа служба по история, Прищина, 1974 г.
⚫
* 5. Косово веднъж и днес, [[Белград]], 1973 г., стр. 673.
⚫
* 6. Рушити, Лимон, Териториален отдел и Административно регулиране на [[Косово]], 1878 – 1941 г., [[Прищина]], 2004 г.
⚫
* 7. Selmani, Aliriza, Gjilan с околностите 1908 – 1912, Prishtina, 1998.
⚫
* 8. Станкович, Богомир, Комора на Косово в революцията 1941 – 1945 г., Ниш, 1975 г.
⚫
* 9. Urosevic, Atanasije, Gornja Morava и Izmornik (''Naselje i poreklo stanovnishtva''), Белград, 1935 г.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
⚫
{{Общомедия|Category:Gnjilane}}
* [http://www.netdd.org/gallery/Gjilan-Gnjilane/pamja_e_gjilanit Photo of Gjilan-Gnjilane]
* [http://www.netdd.org/gallery/Gjilan-Gnjilane/pamja_e_gjilanit Photo of Gjilan-Gnjilane]
* [http://www.balkan-archive.org.yu/kosovo_crisis/destruction/Gnjilane/ Pictures of NATO bombing of Gjilan-Gnjilane]
* [http://www.balkan-archive.org.yu/kosovo_crisis/destruction/Gnjilane/ Pictures of NATO bombing of Gjilan-Gnjilane]
*[http://www.sok-kosovo.org/pdf/population/Kosovo_and_its_population.pdf SOK Kosovo and its population]
*[http://www.sok-kosovo.org/pdf/population/Kosovo_and_its_population.pdf SOK Kosovo and its population]

⚫
== Бележки ==
⚫
{{Общомедия|Category:Gnjilane}}
⚫
<references />

{{Косово-мъниче}}
{{Косово-мъниче}}
{{Портал|География|Косово}}
{{Портал|География|Косово}}

Версия от 23:34, 24 юни 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Гниляне.
Гниляне
Gjilani/Gjilan
      
Герб
Централната част на града през 2008 година
Централната част на града през 2008 година
42.4667° с. ш. 21.4667° и. д.
Гниляне
Страна Косово
ОкръгГнилянски
ОбщинаГниляне
Площ515 km²
Надм. височина483 m
Население73 125 души (2010)
Пощенски код38250
Телефонен код(+381) 0280
Официален сайтkk.rks-gov.net/gjilan
Гниляне в Общомедия
Гниляне, 1925 г.

Гниляне или Гиляни (срещат се и формите повлияни от албански Гиляне и Геляни, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-sr) е град в източната част на Косово. Градът е център на едноименната община, както и на Гнилянски окръг.

Географско положение, граници и размер – Релефът

Територията на община Гниляне се намира в югоизточната част на Република Косово. Площта ѝ е 515 km2, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката – 110,464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54 095 жители – един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.)[1].

Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища, но и тези, построени и построени по-късно.

Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор.

Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.[2].

История

Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (Gjinaj), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от Ново бърдо. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от гнило място. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава Йосиф Ковачев.[3]

В края на 1915 година в района се провежда Косовската операция през Първата световна война. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е заето от българската войска. По време на Втората световна война районът на Гниляне е под българска администрация.

По времето на обединена Югославия там има завод за радиатори и тютюнева фабрика.

Население

Година Население
1948 8 613
1953 9 250
1961 12 681
1971 21 258
1981 35 229
1991 51 912
2010 73 125

Известни личности

Побратимени градове

Бележки

  1. ↑ Prof.dr.Tefik Basha Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia-Релефътn-10[1]
  2. ↑ Prof.dr.Tefik Basha Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia – Релефътn-10 |[2]
  3. ↑ Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.

Литература

  • 1. Баша, Тефик, Община Гилан, Албански Енциклопедичен речник, Тирана, 2009 г.
  • 2. Чаволи, Риза, Регионална география на Косово, Прищина, 1997 г.
  • 3. статистическа служба на Косово; Прищина, 2009 г.
  • 4. Халими-Статовчи, Дрита, Гилан, структура и функции като регионален център, Косово ", космическа служба по история, Прищина, 1974 г.
  • 5. Косово веднъж и днес, Белград, 1973 г., стр. 673.
  • 6. Рушити, Лимон, Териториален отдел и Административно регулиране на Косово, 1878 – 1941 г., Прищина, 2004 г.
  • 7. Selmani, Aliriza, Gjilan с околностите 1908 – 1912, Prishtina, 1998.
  • 8. Станкович, Богомир, Комора на Косово в революцията 1941 – 1945 г., Ниш, 1975 г.
  • 9. Urosevic, Atanasije, Gornja Morava и Izmornik (Naselje i poreklo stanovnishtva), Белград, 1935 г.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Гниляне (град)

Шаблон:Косово-мъниче

     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Косово“         Портал „Косово“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гниляне_(град)&oldid=8561904“.