Свети Франциск от Асизи (София): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
| архиерейско наместничество = |
| архиерейско наместничество = |
||
| тип на сградата = |
| тип на сградата = |
||
| архитектурен стил = |
| архитектурен стил = неоромански |
||
| време на изграждане = 1899 г. |
| време на изграждане = 1898-1899 г. |
||
| реликви = |
| реликви = |
||
| съвременен статут = действащ храм |
| съвременен статут = действащ храм |
||
Версия от 08:02, 26 юни 2018
| „Свети Франциск от Асизи“ | |
 | |
  „Свети Франциск от Асизи“ Местоположение в София | |
| Вид на храма | католическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Религия | Църква на съединените с Рим българи |
| Епархия | Софийска апостолическа екзархия |
| Архитектурен стил | неоромански |
| Изграждане | 1898-1899 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Франциск от Асизи“ в Общомедия | |
„Свети Франциск от Асизи“ е източнокатолическа църква в град София, България, ректорален храм на Софийската апостолическа екзархия. Църквата е към манастира на братята кармелити.
История на храма и общността
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от Богдан Прошек[1] и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор Роберто Менини епископ на Софийско-Пловдивска епархия.[2]
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в Цариград, но промените в законодателството на Турция правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ Кирил Куртев, кармелитките пристигат в София.[3]
През 1940 г. сестрите кармелитки се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източнокатолически ритуал и храмът започва да се посещава от униати. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на капуцините и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.[4] След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „Благовещение Господне“.
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.[3] Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.
Манастирът на сестрите кармилитки има нова сграда в кв. „Малинова долина“, София.
През 2002 г. идват в София и отците кармилитани. Днес църквата се стопанства от тях. Те обслужват литургията по източнокатолическия обред.
Храмов празник – 4 октомври.
Източници
- ↑ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905
- ↑ Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
- ↑ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]