Йоханес Петер Мюлер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в = [[Бонски университет]]<br>[[Хумболтов университет на Берлин|Берлински университет]]
| работил-в = [[Бонски университет]]<br>[[Хумболтов университет на Берлин|Берлински университет]]
| студенти =
| студенти = [[Рудолф Вирхов]]
| публикации =
| публикации =
| известен-с =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = }}
| повлиял = [[Чарлз Шерингтън]] }}
}}
}}


Ред 53: Ред 53:
[[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]]
[[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]]
[[Категория:Родени в Рейнланд-Пфалц]]
[[Категория:Родени в Рейнланд-Пфалц]]
[[Категория:Починали в Берлин]]

Версия от 16:56, 4 юли 2018

Йоханес Петер Мюлер
Johannes Peter Müller
германски физиолог

Роден
Починал
28 април 1858 г. (56 г.)

Учил вБонски университет
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вБонски университет
Берлински университет
Видни студентиРудолф Вирхов
ПовлиялЧарлз Шерингтън
Йоханес Петер Мюлер в Общомедия

Йоханес Петер Мюлер (Шаблон:Lang-de) е германски физиолог, анатом и ихтиолог.

Биография

Мюлер е роден на 14 юли 1801 г. в град Кобленц, който по това време от няколко месеца е част от Франция. През 1819 г. постъпва в Бонския университет, където през 1824 г. става преподавател по физиология. През 1833 г. се премества в Берлинския университет, където остава до смъртта си.

Йоханес Мюлер има голям принос към различни области на физиологията, сред които функционирането на гласа, говора и слуха, химичните и физични свойства на лимфата и кръвта. Публикуването на неговата „Handbuch der Physiologie des Menschen“ между 1833 и 1840 г. поставя началото на нов период в развитието на физиологията. Там за пръв път при изследването на физиологични проблеми се включват и резултатите от сравнителната анатомия, химията и физиката. Книгата има голямо значение за физиологията на усещанията, като в нея за пръв път се извежда принципът, че видът на усещанията зависи от вида на съответния нерв, а не от начина на неговото стимулиране.

По време на дългогодишната си преподавателска практика Йоханес Мюлер преподава на известни учени, сред които Херман фон Хелмхолц, Емил дю Боа-Реймон, Теодор Шван, Ернст Вилхелм фон Брюке, Фридрих Густав Якоб Хенле, Карл Лудвиг, Ернст Хекел.

През последните години от живота си Мюлер се посвещава на сравнителната анатомия, като изследва главно риби и морски безгръбначни. Той умира през 1858 г. в Берлин.

Библиография

  • „Zur vergleichenden Physiologie des Gesichtssinns“ (1826)
  • „Uber die phantastischen Gesichtserscheinungen“ (1826)
  • „Bildungsgeschichte der Genitalien“ (1830)
  • „De glandularum secerneniium structura“ (1830)
  • „Handbuch der Physiologie“ (1833 – 1840)
  • „Vergleichende Anatomie der Myxinoiden“ (1834 – 1843)
  • „Systematische Beschreibung der Plagiostomen“ (1841; в съавторство с Фридрих Густав Якоб Хенле)
  • „System der Asteriden“ (1842; в съавторство с Франц Херман Трошел)
  • „Horae ichthyologicae“ (1845 – 1849; в съавторство с Франц Херман Трошел)