Адолф I (Берг)

Адолф I
граф и основател на графство Берг на дясния бряг на Рейн
Статуя на Адолф I в двора на дворец Берг в Золинген
Наследник	Адолф II
Лични данни
Роден	1045 г.
Починал	31 юли 1106 г.
Семейство
Династия	Дом Берг
Брак	Аделхайд от Лауфен
Потомци	Адолф II, Еберхард, Бруно, Гизела
Герб
Адолф I в Общомедия

Адолф I (Adolf von Hövel, Adolph de Monte, * 1045; † вер. 31 юли 1106 е първият доказан граф и основател на графство Берг на дясния бряг на Рейн от 1093 до 1106 г. Той основава род Дом Берг.

Адолф произлиза от благородническа фамилия, която живее на Замък Берге в Одентал-Алтенберг в Северен Рейн-Вестфалия.

От ок. 1080 г. Адолф от Хьовел се нарича Адолф „de Monte“ или „de Berge“ на сребърни монети с надпис „ADOLPHUS COMES DE MONTE“. В документ от 1101 г. на император Хайнрих IV той има вече титлата граф.

Адолф I се жени най-рано през 1090 г. за богатата наследничка Аделхайд от Лауфен (* 1075), единственото дете на граф Хайнрих II фон Лауфен († 1067) и на Ида фон Верл († 1090), дъщеря на Бернхард II († 1070, граф във Фризия), който е далечен братовчед на император Хайнрих III. Съпругата му носи наследството от нейната майка графските права на Хьовел, Уна, Телгте и Варендорф. Двамата имат три сина: граф Адолф II, Бруно II (* 1100; † 29 май 1137), по-късният архиепископ на Кьолн, и Еберхард, който става игумен на манастира Георгентал. Вероятно Адолф е бил женен първо за дъщеря на фамилията от дворец Шварцбург.

Деца

Адолф и Аделхайд имат три сина:

• Адолф II, (* 1090, † сл. 1160), последник на баща си като граф на Берг
• Еберхард (* 1100, † пр. 1152), става 1143 г. игумен на манастира Георгентал при Гота в Тюрингия, Светия
• Бруно (* 1100; † 29 май 1137), като Бруно II архиепископ на Кьолн

Адолф има вероятно и дъщеря Гизела, омъжена за граф Зицо III от Шварцбург († 19 юни 1160) .

Адолф умира през 1106 г. Съпругата му се омъжва за Фридрих I фон Зомершенбург († 1120), пфалцграф на Саксония и му ражда син Фридрих II фон Зомершенбург (пфалцграф на Саксония) и дъщеря Аделхайд.

Неговият син Адолф II го последва като граф.

Литература

• Alexander Berner: Kreuzzug und regionale Herrschaft. Die älteren Grafen von Berg 1147 – 1225. Böhlau, Köln 2014, ISBN 978-3-412-22357-1, S. 65 – 69.
• Justus Bockemühl: Der Grabstein des Grafen Adolf von Berg, Stifter des Klosters Altenberg, und seine bisherige Bedeutung für die Genealogie des Herrscherhauses. In: Altenberger Dom-Verein: Zwei Altenberger Grabsteine. Altenberger Dom-Verein, Bergisch Gladbach 1970, S. 11 – 75.
• Franz Gruß: Geschichte des Bergischen Landes. Bücken Sulzer, Overath/Witten 2007, ISBN 978-3-936405-06-4, S. 54, 56 – 57, 66.
• Thomas R. Kraus: Die Entstehung der Landesherrschaft der Grafen von Berg bis zum Jahre 1225. (= Bergische Forschungen. Band 16.) Schmidt, Neustadt an der Aisch 1981, ISBN 3-87707-02-4, S. 16 – 29.
• Hansjörg Laute: Die Herren von Berg. Auf den Spuren des Bergischen Landes (1101 – 1806). Boll, Solingen 1989, ISBN 3-9801918-0-X, S. 13.
• Bernhard Melchers: Die ältesten Grafen von Berg bis zu ihrem Aussterben 1225. In: Zeitschrift des Bergischen Geschichtsvereins (ZBGV). Band 45, 1912, S. 5 – 105.