Разлика между версии на „Скулптура“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-световно известна +световноизвестна))
м
Човекът, изработващ скулптури, се нарича '''скулптор'''. Скулпторите обикновено учат в художествени школи, както повечето художници, и в даден момент се насочват към този вид изкуство.
 
Измежду най-известните скулптори са [[Фидий]], [[Лизип]], [[Праксител]], [[Мирон]], [[Поликлет Стари]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Джовани Лоренцо Бернини|Бернини]], [[Огюст Роден]] и др.
 
Някои известни български скулптори са [[Андрей Николов (скулптор)|Андрей Николов]], [[Иван Лазаров]], [[Любомир Далчев]], [[Асен Пейков]], [[Марко Марков]], [[Крум Дамянов]], [[Валентин Старчев]], [[Величко Минеков]], [[Павел Койчев]], [[Крум Дерменджиев]], [[Емил Попов (скулптор)|Емил Попов]], [[Ангел Станев]], [[Иван Русев (скулптор)|Иван Русев]], [[Георги Чапкънов]], [[Красимир Рангелов]], [[Петко Москов]], [[Спас Киричев]], [[Вежди Рашидов]] , Константин Симеонов – Костика, Убавка Тончев и др.
Неукрасената фигура на гръцката класическа скулптура е препратка към социалния статус или ролята на изобразения човек, божество или друго същество. Атлетите, жреците и боговете могат да бъдат идентифицирани по своята декорация или нейната липса.
 
Ренесансът преоткрил гръцкия класически образ, например [[Дорифорос|Дорифор]] или Поликлет Стари от V век, като това довело до появата на голи фигуративни статуи, които били разглеждани като „перфектната форма“ на човешкото тяло. Впоследствие, голотата в скулптурата и живописта често представяла идеална форма с невинност, отвореност и чистота. Все още се срещат голи скулптури. В живописта те често се правят като упражнение, за да може да се разбере анатомичната структура на човешкото тяло и да се развият умения, които трябва да послужат като основа за създаване на облечени фигури.
 
Голите статуи често се възприемат от много общества, в зависимост от това колко дълго е живяла традицията, която подкрепя тези форми. От време на време, голата форма показва противопоставяния, често от морални или религиозни групи. Класически примери за това са отстраняването на мъжки гениталии от гръцката скулптура (например в колекцията на Ватикана) и добавянето на смокиново листо към скулптурата Давид на Микеланджело (в Британския музей, по времето, когато кралица Виктория дошла на посещение).

Навигация