Електрет: Разлика между версии
Brassmonger (беседа | приноси) подобрение Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
Ted Masters (беседа | приноси) корекции; форматиране: нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
{{обработка|форматиране и допълване}} |
{{обработка|форматиране и допълване}} |
||
'''Електретите''' са твърди [[Аморфна структура|аморфни]] или [[Кристална структура|кристални]] тела, които след поляризиране с външно [[електрическо поле]] могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните [[магнит]]и. |
'''Електретите''' са твърди [[Аморфна структура|аморфни]] или [[Кристална структура|кристални]] тела, които след поляризиране с външно [[електрическо поле]] могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните [[магнит]]и. В нормално състояние веществата в природата имат потенциала и заряда на земната кора, който е приет за неутрален. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества имат остатъчен постоянен електрически заряд – те биват наречени електрети. |
||
== История == |
== История == |
||
⚫ | |||
⚫ | През 20 |
||
⚫ | |||
⚫ | През 20-те години на миналия век японският физик Мототаро Егучи създава първия електрет от [[карнаубски восък]], [[Колофон (смола)|колофон]] и [[Восък|пчелен восък]], както и приспособления за измерване на заряда. По време на фазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материала. |
||
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него |
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него работи без захранващи източници. В [[микрофон]]ите и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети. |
||
След края на Втората световна война започва изследването и създаването на нови електрети, а същевременно тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола, а също и от органични и неорганични вещества като [[нафтален]], [[сяра]], магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов и стронциев титанати, [[стеатит]]и и т.н. |
|||
През 1937 г. [[Георги Наджаков]] получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и електрическо поле. Полученият по този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития бива създадена първата високоефективна, размножителна техника – [[Копирна машина|ксерокс]]ът. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80-те години. В Институт по електропромишленост, група ентусиасти с ръководител Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените [[Електрически заряд|заряд]]и са малки. Но те показват, че епоксидните смоли и вещества са едни от най-добрите и най-устойчивите високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, използвани и до днес. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
|||
⚫ | |||
https://www.youtube.com/watch?v=ZheQU5h0gtM |
|||
{{физика-мъниче}} |
{{физика-мъниче}} |
Версия от 19:30, 9 юли 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и допълване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Електретите са твърди аморфни или кристални тела, които след поляризиране с външно електрическо поле могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните магнити. В нормално състояние веществата в природата имат потенциала и заряда на земната кора, който е приет за неутрален. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества имат остатъчен постоянен електрически заряд – те биват наречени електрети.
История
През 20-те години на миналия век японският физик Мототаро Егучи създава първия електрет от карнаубски восък, колофон и пчелен восък, както и приспособления за измерване на заряда. По време на фазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материала.
По време на Втората световна война, американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него работи без захранващи източници. В микрофоните и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети.
След края на Втората световна война започва изследването и създаването на нови електрети, а същевременно тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола, а също и от органични и неорганични вещества като нафтален, сяра, магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов и стронциев титанати, стеатити и т.н.
През 1937 г. Георги Наджаков получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и електрическо поле. Полученият по този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития бива създадена първата високоефективна, размножителна техника – ксероксът.
Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80-те години. В Институт по електропромишленост, група ентусиасти с ръководител Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените заряди са малки. Но те показват, че епоксидните смоли и вещества са едни от най-добрите и най-устойчивите високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, използвани и до днес.
Приложение
Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използват се за микрофони, генератори на електрическо поле и високо напрежение, газови филтри, дозиметри и друга измервателна техника, източници на постоянен ток и много други.