Електрет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
подобрение
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
корекции; форматиране: нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
{{обработка|форматиране и допълване}}
{{обработка|форматиране и допълване}}
'''Електретите''' са твърди [[Аморфна структура|аморфни]] или [[Кристална структура|кристални]] тела, които след поляризиране с външно [[електрическо поле]] могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните [[магнит]]и. ''' ''' В нормално състояние веществата в природата имат потенциала и заряда на земната кора, който е приет за неутрален. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества имат остатъчен постоянен електрически заряд, наречени са електрети.
'''Електретите''' са твърди [[Аморфна структура|аморфни]] или [[Кристална структура|кристални]] тела, които след поляризиране с външно [[електрическо поле]] могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните [[магнит]]и. В нормално състояние веществата в природата имат потенциала и заряда на земната кора, който е приет за неутрален. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества имат остатъчен постоянен електрически заряд – те биват наречени електрети.


== История ==
== История ==
[[Файл:Electret condenser microphone capsules.jpg|мини|Електретен кондензаторен микрофон]]
През 20 –те години на миналия век, японският физик Мототаро Егучи, създава първия електрет от [[карнаубски восък]], [[Колофон (смола)|колофон]] и [[Восък|пчелен восък]], както и приспособления за измерване на заряда. По време афазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно, силно, електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материалът.ко поле.
[[Файл:Electret condenser microphone schematic.png|мини|Схема на електретен кондензаторен микрофон]]
През 20-те години на миналия век японският физик Мототаро Егучи създава първия електрет от [[карнаубски восък]], [[Колофон (смола)|колофон]] и [[Восък|пчелен восък]], както и приспособления за измерване на заряда. По време на фазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материала.


По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него, работи без [[захранващи източници]]. В [[микрофон]]<nowiki/>ите и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети.
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него работи без захранващи източници. В [[микрофон]]ите и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети.


        След ВСВ започва изследването и създаването на нови електрети, тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като- полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола и др…Също и от неорганични вещества като – нафталин; [[сяра]]; магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов, стронциев титанати ; стеатит и пр…
След края на Втората световна война започва изследването и създаването на нови електрети, а същевременно тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола, а също и от органични и неорганични вещества като [[нафтален]], [[сяра]], магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов и стронциев титанати, [[стеатит]]и и т.н.


       През 1937 г. академик Георги Наджаков получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и ел. поле. Получения по- този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития, след години се създава и първата високоефективна, размножителна техника – [[ксерокс]].
През 1937 г. [[Георги Наджаков]] получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и електрическо поле. Полученият по този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития бива създадена първата високоефективна, размножителна техника – [[Копирна машина|ксерокс]]ът.
[[Файл:Electret condenser microphone capsules.jpg|мини|Еелектретен кондензаторен микрофон]]
[[Файл:Electret condenser microphone schematic.png|мини]]
       Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80 –те години. В Институт по електро промишленост, група ентусиасти с ръководител ст.н.с.ктн. док. Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените [[Електрически заряд|заряд]]<nowiki/>и са малки . Но те показват, че епоксидните смоли и компаунди са едни от най- добрите и устойчиви високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, ползувани до днес.


Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80-те години. В Институт по електропромишленост, група ентусиасти с ръководител Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените [[Електрически заряд|заряд]]и са малки. Но те показват, че епоксидните смоли и вещества са едни от най-добрите и най-устойчивите високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, използвани и до днес.
== Приложение ==
Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използуват се за микрофони, генератори на ел. поле и високо напрежение, газови филтри, дозиметри и друга измервателна техника, източници на постоянен ток и много други.


== Приложение ==
== Външни препратки ==
Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използват се за микрофони, генератори на електрическо поле и високо напрежение, газови филтри, дозиметри и друга измервателна техника, източници на постоянен ток и много други.
https://www.youtube.com/watch?v=ZheQU5h0gtM


{{физика-мъниче}}
{{физика-мъниче}}

Версия от 19:30, 9 юли 2018

Електретите са твърди аморфни или кристални тела, които след поляризиране с външно електрическо поле могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните магнити. В нормално състояние веществата в природата имат потенциала и заряда на земната кора, който е приет за неутрален. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества имат остатъчен постоянен електрически заряд – те биват наречени електрети.

История

Електретен кондензаторен микрофон
Схема на електретен кондензаторен микрофон

През 20-те години на миналия век японският физик Мототаро Егучи създава първия електрет от карнаубски восък, колофон и пчелен восък, както и приспособления за измерване на заряда. По време на фазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материала.

По време на Втората световна война, американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него работи без захранващи източници. В микрофоните и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети.

След края на Втората световна война започва изследването и създаването на нови електрети, а същевременно тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола, а също и от органични и неорганични вещества като нафтален, сяра, магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов и стронциев титанати, стеатити и т.н.

През 1937 г. Георги Наджаков получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и електрическо поле. Полученият по този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития бива създадена първата високоефективна, размножителна техника – ксероксът.

Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80-те години. В Институт по електропромишленост, група ентусиасти с ръководител Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените заряди са малки. Но те показват, че епоксидните смоли и вещества са едни от най-добрите и най-устойчивите високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, използвани и до днес.

Приложение

Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използват се за микрофони, генератори на електрическо поле и високо напрежение, газови филтри, дозиметри и друга измервателна техника, източници на постоянен ток и много други.

Шаблон:Физика-мъниче