Разлика между версии на „Димо Хаджидимов“

Направо към навигацията Направо към търсенето
20 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Бот: премахване на уикивръзки към дати
м (Премахната редакция 8588351 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
м (Бот: премахване на уикивръзки към дати)
 
==Биография==
Димо Хаджидимов е роден на [[19 февруари]] [[1875]] година в [[Горно Броди]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] (днес Ано Вронду, Гърция). Баща му хаджи [[Димко Хаджииванов]] е виден деец на църковната и националната борба на българите в [[Сер]]ско. Подгонен от [[гъркомани]]те през лятото на [[1880]] година той се установява в [[Дупница]], заедно с цялото си семейство. Брат му свещеник [[Иван Хаджидимов]] е баща на лечителя [[Петър Димков]].
 
В Дупница Димо Хаджидимов завършва основно училище, а от [[1891]] до юни [[1894]] година учи в педагогическата гимназия в [[Кюстендил]], където си създава социалистически възгледи. След това е учител в Дупница, като с другите учители създава младежкото дружество „Знание“. През [[1895]] година става член и на комитета „Единство“, а след проведените Първи македонски конгрес в [[София]] [[Никола Малешевски]] привлича Димо Хаджидимов за каузата на ВМОРО, редактор е и на вестник „[[Революция (1895)|Революция]]“.
{{цитат|Нима сръбското правителство вярва, че един Фирмилиян ще може в 5 или 10 години да вдигне в страст сръбския национален дух у скопските българи?}}
[[Файл:Hadhidimov Glavinov and others.jpg|мини|ляво|250п|Хаджидимов (първи, седнал), [[Васил Главинов]] (втори, прав) и други]]
От 10 януари 1897 г. Димо Хаджидимов е подпредседател на дружество „Единство“, после го обединява с учителското дружество „Христаки Павлович” и женското дружество „Надежда”, които имат сходни идеи до тази на „Единство“. Дейността им е активна като изнасят пиеси, събират помощи за бежанците от Македония, насрочват митинг, който бива забранен от полицията, изказват съболезнование по повод убийството на члена на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] писателя [[Алеко Константинов]]. Реагират остро и на турските зверства вследсвие разкритията на [[Винишка афера|Винишката афера]]. Димо Хаджидимов, дейно занимаващ се със социалните проблеми на учителите в Дупница и свободата на българите в Македония, е уволнен от учителския си пост през декември [[1899]] година, след това следва право в [[Софийски университет|Софийския университет]], от който по-късно същата година е изключен заради социалистическите си идеи. Повторно при завръщането си в Дупница участва в ръководството на патриотичните дружества, съвместно с Яне Сандански. Във връзка с убийството на българската учителка [[Екатерина Симидчиева]] от [[Куманово]] из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На [[19 октомври]] 1899 година такъв акт се устройва и в Дупница. Учителства за кратко в [[Лом]] през [[1900]] година, където издава „[[Македонското освободително дело]]“, в което се чете:
 
{{Цитат|...Ще подеме, както и е подело вече, смело борбата за постижение на българския народ, каквито и колкото и да са те. То е прегърнало за сега и каузата на робите в неосвободената част на отечеството ни, което е един външен идеал за нашето Княжество. Македония!... нека го кажем в общи думи, въстанието в Македония, ще предизвика терор и кланета на жени, деца, старци, а понеже те ще са българи, сърби и др., но преимуществено българи, българското правителство, което и каквото да е то, ще се застъпи за тях и ако стане нужда ще скъса дипломатическите отношения — ще обяви война.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/06/dimo-hadzidimov-makedonskoto.html Димо Хаджидимов, „Македонското освободително дело“, Лом, 1900 г.]</ref>}}
През лятото на 1901 година Димо Хаджидимов прави равносметка на революционното дело от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] до началото на новия век — вече компрометиралия се върховен комитет губи позициите си, има брожения за отстраняването на социалистите от революционното дело. След разделението между вътрешната организация и върховния комитет Димо Хаджидимов застава на страната на ВМОРО и нейната идея за автономия на Македония и Одринско. Той споделя вижданията на [[Гьорче Петров]], че с върховистите изобщо не трябва да се преговаря, като се противопоставя и на новопристигналите в [[София]] д-р [[Христо Татарчев]] и [[Христо Матов]].
 
През януари 1903 година заминава за Македония с четата на [[Борис Сарафов]], която по-късно се съединява с тази на [[Кръстьо Асенов]]. След няколко месеца, на [[3 май]] пристига в село [[Баница (Шарлия)|Баница]] за среща с [[Гоце Делчев]]. От същата вечер Хаджидимов преразказва Делчевите думи на поета му на [[Пейо Яворов]]:
 
{{цитат|Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора и думаше: „С нашия живот, какъвто е, станах вече фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Каринци, Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит“... Сънят пророчествуваше неговия гроб.}}
{{цитат|...Тази идея все пак си остана само идея българска, докато най-послѣ изчезна и като българска. Нито гърцитѣ, нито турцитѣ, нито друга нѣкоя националность въ Македония възприеха тоя лозунгъ. Нѣщо повече: обявиха се противъ него, противъ автономната идея... Защото автономната идея у българитѣ доби по-широкъ полетъ успоредно съ създаването на Вѫтрѣшната македонска революционна организация, която, българска по съставъ, се прояви като организация доволно рѣшителна и съ внушителна боева мощь и сила на съпротивление. Водителството на македонскитѣ гърци не можеше да се нареди подъ знамето на една такава организация, която въ никой случай не би станала орѫдие на елинизма като националенъ идеалъ... Въ лицето на България гръцкото кралство и агентитѣ му въ Македония виждаха единъ факторъ по-силенъ и съ по-високъ военен престижъ, а това налагаше едно отрицателно отношение къмъ вѫтрѣшното българско движение...<ref>{{cite book |title= Назадъ къмъ автономията. Декларация по разрѣшението на македонския въпросъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1919 |publisher= |location= |isbn= |pages=25 |url= http://www.strumski.com/books/Dimo_Hadjidimov_Nazad_kym_Avtonomiqta.pdf |accessdate=2015-08-24}}</ref>}}
 
След това се присъединява към [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Става секретар на Централната емигрантска комисия и уредник на „[[Освобождение (1920 - 1923)|Освобождение]]“. През 1921 година БКП решава да създаде [[Емигрантски комунистически съюз]], в който Димо Хаджидимов продължава да играе главна роля. Открито подкрепя политиката на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Комунизъм|комунистическата]] и&#768; идеология. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от [[1923]] година остава един от малкото активни дейци на БКП в България, като е избран в Контролната комисия на партията. Става и депутат в българското Народно събрание. През май 1924 година влиза и в ЦК на партията. След убийството на [[Тодор Александров]] [[Иван Михайлов]] поема инициативата да отстрани от организацията всички с леви разбирания и организира [[Горноджумайски събития|акция за отмъщение]]. Димо Хаджидимов не присъства на срещата от [[12 септември]] [[1924]] година в [[Благоевград|Горна Джумая]], на която са елиминирани повечето противници на десните идеи във ВМРО. На следващият ден [[13 септември]] е убит в София от [[Владо Черноземски]]. Димо Хаджидимов е погребан без религиозни обреди, в централните софийски гробища до секретаря на ЦК на БКП [[Тодор Петров (български политик)|Тодор Петров]] (1878 - 1924).
 
Съпругата на Хаджидимов [[Александра Хаджидимова]] е учителка, синът им Иван Хаджидимов (1915 - 1938) е литературен критик, а дъщеря им [[Дафина Хаджидимова]] - лекар и професор по микробиология.
111 912

редакции

Навигация