Бърчево (община Струга): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
==История== |
==История== |
||
В XIX век Бърчево е [[българи|българско]] село в [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в |
В XIX век Бърчево е [[българи|българско]] село в [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 ''Бърчово'' има 300 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 253.]</ref> |
||
Четири от престолните икони на църквата в Бърчево - на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор [[Йосиф Мажовски]] и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.<ref name="Прилози.102">{{cite book |title= Прилози, том 38, бр. 1-2 |year= 2007|publisher= МАНУ|pages= 102}}</ref> |
Четири от престолните икони на църквата в Бърчево - на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор [[Йосиф Мажовски]] и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.<ref name="Прилози.102">{{cite book |title= Прилози, том 38, бр. 1-2 |year= 2007|publisher= МАНУ|pages= 102}}</ref> |
||
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в |
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Бърчово'' има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.</ref> |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.</ref> |
||
Версия от 21:52, 17 юли 2018
Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Бърчево.
| Бърчево Брчево | |
| — село — | |
  Бърчево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Караорман |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 9 души (2002) |
| Пощенски код | 6338 |
Бърчево или Бърчово (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Струга.
География
Селото е разположено в югозападните поли на планината Караорман.
История
В XIX век Бърчево е българско село в Охридска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бърчово има 300 жители българи християни.[1]
Четири от престолните икони на църквата в Бърчево - на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор Йосиф Мажовски и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бърчово има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители македонци.[5]
В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 253.
- ↑ Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
| |||||||||||
