Грунища: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 40: Ред 40:
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. || 12 || || 1 || 637
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. || 12 || || 1 || 637
|}
|}
В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, [[Мариово|Мариховска]] нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Димитър (Грунища)|Свети Димитър]]“ е от 1860 година.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 26 февруари 2014 г | труд = visitpelagonia.mk }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Гурунище'' (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.</ref>
В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, [[Мариово|Мариховска]] нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Димитър (Грунища)|Свети Димитър]]“ е от 1860 година.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 26 февруари 2014 г | труд = visitpelagonia.mk }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Гурунище'' (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.</ref>


Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Грунища има 240 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.]</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.]</ref>


В началото на [[20 век]] християнското население на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.</ref>
В началото на [[20 век]] християнското население на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.</ref>


Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116212582216700163.html Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.]</ref>
Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116212582216700163.html Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.]</ref>

Версия от 22:00, 17 юли 2018

Грунища
Груништа
— село —
41.0519° с. ш. 21.695° и. д.
Грунища
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областМариово
Надм. височина742 m
Население3 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Грунища в Общомедия

Грунища (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, община Новаци.

География

Селото е разположено в южната част на Република Македония, в областта Мариово.

История

В Османската империя

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 6 275
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 6 163
Дефтер № 73 от 1519 г. 18 2 914
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 10 2 1 639
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 12 1 637

В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Гурунище (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички българи християни.[4]

В началото на 20 век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.[6]

В 1925 година е построена църквата „Света Петка“ от Ристе Венин, който на входа постава плоча с надпис. В църквата има извор с вода, за която местното население вярва, че е света - лековита вода.[1]

Преброявания в Югославия и Република Македония[1]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 240 264 225 84 26 20 3 3
македонци 254 223 84 26 20 3 3
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 10 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 2 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 0 0 0 0

Личности

Починали в Грунища

Бележки

  1. а б в Груништа (Grunista) - Битолско Мариово // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Цркви // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
  6. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.