Грунища: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. || 12 || || 1 || 637 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. || 12 || || 1 || 637 |
||
|} |
|} |
||
В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, [[Мариово|Мариховска]] нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Димитър (Грунища)|Свети Димитър]]“ е от 1860 година.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 26 февруари 2014 г | труд = visitpelagonia.mk }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в |
В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, [[Мариово|Мариховска]] нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Димитър (Грунища)|Свети Димитър]]“ е от 1860 година.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 26 февруари 2014 г | труд = visitpelagonia.mk }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Гурунище'' (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.]</ref> |
||
В началото на [[20 век]] християнското население на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в |
В началото на [[20 век]] християнското население на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.</ref> |
||
Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116212582216700163.html Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.]</ref> |
Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116212582216700163.html Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.]</ref> |
Версия от 22:00, 17 юли 2018
Грунища Груништа | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Новаци |
Географска област | Мариово |
Надм. височина | 742 m |
Население | 3 души (2002) |
Пощенски код | 7000 |
МПС код | BT |
Грунища в Общомедия |
Грунища (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, община Новаци.
География
Селото е разположено в южната част на Република Македония, в областта Мариово.
История
В Османската империя
Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
---|---|---|---|---|
Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 6 | 275 | ||
Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 6 | 163 | ||
Дефтер № 73 от 1519 г. | 18 | 2 | 914 | |
Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 10 | 2 | 1 | 639 |
Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 12 | 1 | 637 |
В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Гурунище (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички българи християни.[4]
В началото на 20 век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5]
Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.[6]
В 1925 година е построена църквата „Света Петка“ от Ристе Венин, който на входа постава плоча с надпис. В църквата има извор с вода, за която местното население вярва, че е света - лековита вода.[1]
Преброявания в Югославия и Република Македония[1]
Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 240 | 264 | 225 | 84 | 26 | 20 | 3 | 3 |
македонци | 254 | 223 | 84 | 26 | 20 | 3 | 3 | |
албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
турци | 10 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
сърби | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
други | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности
- Починали в Грунища
- Войн Попович (1881 - 1916), сръбски военен деец
- Климент Джеров (1867 - 1916), български военен деец, генерал
- Константин Настев (1880 - 1916), български военен деец и революционер
Бележки
- ↑ а б в Груништа (Grunista) - Битолско Мариово // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
|