Стоил Попов (актьор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| пол = |
| пол = |
||
| име-рождено = Стоил Пеев Попов |
| име-рождено = '''Стоил Пеев Попов''' |
||
| роден-дата = [[29 юни]] [[1920]] г. |
| роден-дата = [[29 юни]] [[1920]] г. |
||
| роден-място = [[Казанлък]] |
| роден-място = [[Казанлък]], [[Царство България]] |
||
| починал-дата = [[28 януари]] [[2007]] г. |
| починал-дата = [[28 януари]] [[2007]] г. |
||
| починал-място = [[София]] |
| починал-място = [[София]], [[Република България]] |
||
| националност = |
| националност = |
||
| работил = актьор |
| работил = актьор |
||
Версия от 00:06, 22 юли 2018
| Стоил Попов | |
| Роден | Стоил Пеев Попов
|
|---|---|
| Починал | |
| Работил | актьор |
Стоил Пеев Попов е български актьор.
Биография
Роден е на 29 юни 1920 г. в град Казанлък. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1943 г. и Държавната театрална школа в гр. София (днес НАТФИЗ) при Николай Масалитинов през 1946 г.[1]
Участва в основаването на Народния театър за младежта.
Работи в Народния театър за младежта (1945−1966), НДТ „Сълза и смях“.[2]
Има участия и в киното, телевизията, радиото и естрадата.[3]
Носител на национални награди и държавни отличия.[4]
Почива на 28 януари 2007 г. в гр. София.[5]
Награди и отличия
- „Заслужил артист“ (1977)
Театрални роли
- „Котаракът в чизми“ (от Н. Стойчева-Данчова) — Регента (дебют на сцената на Народния театър за младежта, София) (1945 г.)[6]
- „Златното ключе“ (по Алексей Николаевич Толстой) — Карабас-Барабас[7]
- „Червената шапчица“ (от Е. Шварц) — Вълкът[8]
- „Вълкът и седемте козлета“ (от М. Ковал) — Вълкът[9]
- „Аленото цвете“ (по С. Аксаков) — Баба Яга[10]
- „Вълшебникът от Оз“ (по Лиман Франк Баум) — Страхливият лъв[11]
- „Сватбено пътешествие“ (от В. Диховични) — Проф. Синелников[12]
- „Щедра вечер“ (от В. Блажек) — Силният мъж[13]
- „Чужд човек“ (от И. Дворецки) — Плужин[14]
- „Въпрос на принцип“ (от Н. Йорданов) — Николов[15]
- „Кухнята“ (от А. Уескър) — Макс[16]
- „Разбойник“ (от Карел Чапек) — Шефилд[17]
- „Покана от Париж“ (от П. Панчев) — Бай Васил[18]
Телевизионен театър
- „Донаборник“ (1981)
Филмография
- В името на народа (1984), 8 серии — аптекарят
- Капитан Петко войвода (1981), 12 серии
- Нощните бдения на поп Вечерко (1980)
- На всеки километър II (1971), 13 серии — кръчмарят Апостол
- Таралежите се раждат без бодли (1971)
- Князът (1970) — татаринът-убиец, пратеник на Смилец
- На всеки километър (1969)
- Ивайло (1963)
- Калоян (1963)
- Маргаритка (1961)
- Последният рунд (1961) — Шофьорът
- Пътища (1959) (в новелата „Пътят минава през Беловир“)
- Стубленските липи (1960) — Пешо безсолният
- Малката (1959)
- Животът си тече тихо... (1957)
- Тайната вечеря на седмаците (1957) — Косо
Източници
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367