Единадесета пехотна македонска дивизия: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
Редакция без резюме
През 1915 година при българското настъпление срещу Сърбия дивизията в състава на Втора българска армия участва в боевете при [[Криволашко сражение (1915)|Криволак]], [[Струмица]], [[Кавадарци]] и [[Неготино]]. Личният състав на дивизията постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия към българските или към съюзните на България австро-унгарски войски. На следващата 1916 година към Единадесета дивизия е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза в боевете срещу [[Великобритания|английски]] части по долината на [[Струма]]. През май 1917 година дивизията е преустроена по модела на останалите български дивизии и полковете ѝ получават номера от 59 до 64, като отпада името „македонски“. През 1918 година две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една заема част от [[Дойран]]ската позиция до връх Висока чука в [[Беласица]] и участва в епичните [[Дойранска епопея|Дойрански сражения]] през есента на 1918 година, в които Първа българска армия отблъсква англо-[[Гърция|гръцкото]] настъпление.
 
След съглашенския [[пробив при Добро поле]] през септември 1918 година дивизията отстъпва организирано към [[Благоевград|Горна Джумая]], където е демобилизирана. През април 1919 година 11-а дивизия е разформирована.<ref>Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, С., 1997, с. 352 и сл.</ref><ref>Енциклопедия България. Том 4, София, 1984.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том {{ЕПК|1, Благоевград, 1995, стр. |533.}}</ref><ref>Дървингов, Петър. „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 год.“, 1920.</ref>
 
Канцеларията на 11 дивизия на улица „Гурко“ №22 в София в 1919 година се превръща в средище на възстановяването на ВМОРО и неофициален щаб на организацията, от който постоянно пристигат и заминават за Македония куриери, четници и войводи. Част от снаражението и оръжието на 11 дивизия е укрито от Съглашението в тайни складове и минава в наследство на ВМОРО.<ref>Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 - 1924, Македония, София, 1992, стр. 79.</ref>

Навигация