Разлика между версии на „Лоренц фон Щайн“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
| повлиял = }}
| брак =
| деца = Алвин Щайн
| сайт =
}}
== Биография ==
Щайн е роден на [[18 ноември]] [[1815]] г. в морския град Борби в Екернфернде в Шлезвиг. Учи [[философия]] и юриспруденция в университетите в Кил и Йена от [[1835]] до [[1839]] г. и в [[Парижки университет|Парижкия университет]] от [[1841]] до [[1842]] г. Между [[1846]] и [[1851]] г. Щайн е доцент в Университета в Кил, а също така служи като член на Франкфуртския парламент през [[1848]] г. Неговото застъпничество на независимост на родния му град Шлезвиг (тогава част от Дания), му донася уволнението през [[1852]] г.
През [[1848]] г., Щайн публикува книга, озаглавена "Социалистическите и комунистически движения", тъй като [[Третата Френска революция (1848)]], в която той въвежда понятието "социално движение" в научни дискусии - изобразяваща всъщност по този начин политически движения, борещи се за социалните права разбиратразбирани като благосъстоянието права на благосъстоянието.
 
Тази тема се повтаря през [[1850]] г., когато Щайн публикува книга, озаглавена "История на френските социални движения от 1789 до наши дни". ЗаСпоред Щайн, социалното движение е основноразбирано разбиранеглавно като движение от страна на обществото към държавата, създадена от неравенството в икономиката, което прави пролетариата част на политиката чрез представителство. Книгата е преведена на английски от Кает Менгелберг и е публикувана от Bedminster Press през [[1964]] г.
 
От [[1855]] г. до пенсионирането си през [[1885]] г., Лоренц фон Щайн е професор по Политическа икономия ввъв Университета[[Виенски въвуниверситет|Виенския Виенауниверситет]]. Работата му от този период се счита за основа на международната наука за публичната администрация. Той също така влияе на практиката на публичните финанси.
 
През [[1882]] г. японският министър-председател на Япония Ито Хиробуми, начело на делегация в Европа, изучава западните правителствени системи. Делегацията отивапристига първо в Берлин, където е инструктираноинструктирана от Рудолф фон ГнейстГнайст, а след това във Виена, където Щайн е лектор в Университетауниверситета. Както и при ГнейстГнайст, Щайн съобщава на японската делегация, че всеобщото избирателно право и партийната политикасистема трябва да се избягват. Щайн приема, че държавата е над обществото и че целта на държавата е да допринесе за социалната реформа, която се изпълнява от монархията до обикновените хора.
 
Въпреки това Щайн е известен най-вече с това, че прилага диалектиката на Хегел към областта на публичната администрация и на националната икономика, за да се подобри систематиката на тези науки, въпреки че не пренебрегва историческите аспекти.
Щайн анализира състоянието клас от времето си и го сравнява с държавата на благоденствието. Той очертава икономическа интерпретация на историята, като включва понятия за пролетариата и за класовата борба, но отхвърля революционната процедура. Въпреки сходството на идеите си с тези на [[Марксизмамарксизъм|марксизма]], степента на влияние на Щайн от Карл Маркс е несигурна. Въпреки това Маркс показва от разпръснати бележки относно Щайн, че е наясно с много влиятелната му книга от [[1842]] на комунистическата мисъл във [[Франция]]. Например в Немската идеология (1845-46), Щайн сее споменаваспоменат, но само като писателавтор на неговатакнигата книгаси от [[1842]] г. Макар фон Щайн, в някои случаи, да споменава Маркс, влиянието му по друг начин изглежда по-малко вероятно.
 
Щайн умира на [[23 септември]] [[1890]] г. в дома си в Hadersdorf-Weidlingau, областрайон PenzingПенцинг на [[Виена]]. Погребан е в протестантските гробища в MatzleinsdorfМацлайнсдорф.
 
== Библиография ==
* Der Sozialismus und Communismus des heutigen Frankreich, Leipzig 1842, secondвторо editionиздание, 1847.
* Die sozialistischen und kommunistischen Bewegungen seit der dritten französischen Revolution, Stuttgart, 1848.
* Geschichte der sozialen Bewegung in Frankreich von 1789 bis auf unsere Tage, Leipzig, 1850, 3 volumesтома.
* Geschichte des französischen Strafrechts, Basel, 1847.
* Französische Staats- und Rechtsgeschichte, Basel, 1846- 1848, 3 volumesтома.
* System der Staatswissenschaft, VolumeТом 1: Statistik, Basel, 1852; VolumeТом 2: Gesellschaftslehre, Basel, 1857.
* Die neue Gestaltung der Geld- und Kreditverhältnisse in Österreichklñjo, Vienna, 1855.
* Lehrbuch der Volkswirtschaft, Vienna, 1858; third edition as Lehrbuch der Nationalökonomie, thirdтрето editionиздание, 1887.
* Lehrbuch der Finanzwissenschaft, Leipzig, 1860; fifthпето editionиздание, 1885 - 1886, 4 volumesтома.
* Die Lehre vom Heerwesen, Stuttgart, 1872.
* Verwaltungslehre, Stuttgart, 1865- 1884, 8 volumesтома.
* Handbuch der Verwaltungslehre, Stuttgart, 1870; thirdтрето editionиздание, 1889, 3 volumesтома.
 
== Източници ==
[[Категория:Германски социолози]]
[[Категория:Парижки университет]]
[[Категория:Възпитаници на Йенския университет]]
[[Категория:Преподаватели във Виенския университет]]
[[Категория:Академици на РАН]]
[[Категория:Починали във Виена]]
[[Категория:Възпитаници на Йенския университет]]

Навигация