Четири темперамента: Разлика между версии
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
м замяна на чужда езикова препратка; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Alletemp.jpg|мини|350px|Холерик, меланхолик, сангвиник и флегматик, четирите темперамента]] |
||
'''Четири темперамента''' е прото-[[психология|психологическа]] теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, ''сангвиник'' (който е търсещ удоволствие и е общителен), ''холеричен'' тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), ''меланхоличен'' (който е аналитичен и тих) и ''флегматичен'' (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти. |
'''Четири темперамента''' е прото-[[психология|психологическа]] теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, ''сангвиник'' (който е търсещ удоволствие и е общителен), ''холеричен'' тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), ''меланхоличен'' (който е аналитичен и тих) и ''флегматичен'' (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти. |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
== История == |
== История == |
||
[[ |
[[Файл:Charles_Le_Brun-Grande_Commande-Les_Quatre_temperaments.jpg|мини|400px|Холерик, сангвиник, меланхолик и флегматик: графика от 17 век, част от [[Grande Commande]].]] |
||
Теорията за четирите темперамента има своите корени в древната теория за [[хуморизъм|четирите хумори]]. Тя вероятно има своя произход в [[Медицина в Древен Египет|древноегипетската медицина]] <ref name=Sertima-17>{{икона|en}} {{Cite book |
Теорията за четирите темперамента има своите корени в древната теория за [[хуморизъм|четирите хумори]]. Тя вероятно има своя произход в [[Медицина в Древен Египет|древноегипетската медицина]] <ref name=Sertima-17>{{икона|en}} {{Cite book |
||
|last=van Sertima|first=Ivan | year=1992|title= The Golden Age of the Moor|page=17|publisher= Transaction Publishers }}</ref> или [[Месопотамия]] <ref>{{икона|en}} {{Cite book |last=Sudhoff|first=Karl| title=Essays in the History of Medicine|pages=67, 87, 104|year=1926|publisher=Medical Life Press, New York|postscript=}} |
|last=van Sertima|first=Ivan | year=1992|title= The Golden Age of the Moor|page=17|publisher= Transaction Publishers }}</ref> или [[Месопотамия]] <ref>{{икона|en}} {{Cite book |last=Sudhoff|first=Karl| title=Essays in the History of Medicine|pages=67, 87, 104|year=1926|publisher=Medical Life Press, New York|postscript=}} |
||
</ref>, но в действителност гръцкия лекар [[Хипократ]] (460–370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от ексцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени "хумори"): [[кръв]], жълт [[жлъчен сок]], черна жлъчка и |
</ref>, но в действителност гръцкия лекар [[Хипократ]] (460–370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от ексцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени "хумори"): [[кръв]], жълт [[жлъчен сок]], черна жлъчка и [[флегма]]. По-нататък [[Гален]] (131–200 след Хр.) развива първата типология на темпераментите в неговата дисертация ''De temperamentis'' и търси за [[физиология|физиологическо]] обяснение за различните поведения при хората. Той ги класифицира като '''топли/студени''' и '''сухи/влажни''', което е взето от [[основни елементи|Четирите елемента]] <ref>{{икона|en}} {{cite web |
||
|last=Boeree|first=C. George|title=Early Medicine and Physiology|url=http://webspace.ship.edu/cgboer/neurophysio.html|accessdate=21 февруари 2013}} |
|last=Boeree|first=C. George|title=Early Medicine and Physiology|url=http://webspace.ship.edu/cgboer/neurophysio.html|accessdate=21 февруари 2013}} |
||
</ref>. Може също така да има "'''[[баланс]]'''" между качествата, давайки общо 9 темперамента. Самата дума "темперамент" произлиза от латинското "temperare", ''разбърквам''. В идеалната личност комплементарните характеристики или топло-хладно и сухо-влажно са идеално балансирани. |
</ref>. Може също така да има "'''[[баланс]]'''" между качествата, давайки общо 9 темперамента. Самата дума "темперамент" произлиза от латинското "temperare", ''разбърквам''. В идеалната личност комплементарните характеристики или топло-хладно и сухо-влажно са идеално балансирани. |
||
Версия от 20:39, 25 юли 2018
Четири темперамента е прото-психологическа теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, сангвиник (който е търсещ удоволствие и е общителен), холеричен тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), меланхоличен (който е аналитичен и тих) и флегматичен (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти.
Гръцкият лекар Хипократ (460–370 г. пр.н.е.), вгражда четирите темперамента в своите медицински теории като част от древното медицинско понятие и разбиране за хуморизъма или четирите телесни течности, които повлияват върху чертите на характера и поведението. По-късните открития в биохимията са довели до отхвърлянето от съвременната медицинска наука на теорията за четирите темперамента, въпреки че някои системи за определяне на типа личност, особено в психологията, с различна степен на научно приемане, продължат да използват четирите или добавят още категории и типологии от подобен характер.
История
Теорията за четирите темперамента има своите корени в древната теория за четирите хумори. Тя вероятно има своя произход в древноегипетската медицина [1] или Месопотамия [2], но в действителност гръцкия лекар Хипократ (460–370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от ексцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени "хумори"): кръв, жълт жлъчен сок, черна жлъчка и флегма. По-нататък Гален (131–200 след Хр.) развива първата типология на темпераментите в неговата дисертация De temperamentis и търси за физиологическо обяснение за различните поведения при хората. Той ги класифицира като топли/студени и сухи/влажни, което е взето от Четирите елемента [3]. Може също така да има "баланс" между качествата, давайки общо 9 темперамента. Самата дума "темперамент" произлиза от латинското "temperare", разбърквам. В идеалната личност комплементарните характеристики или топло-хладно и сухо-влажно са идеално балансирани.
Източници
- ↑ ((en)) van Sertima, Ivan. The Golden Age of the Moor. Transaction Publishers, 1992. с. 17.
- ↑ ((en)) Sudhoff, Karl. Essays in the History of Medicine. Medical Life Press, New York, 1926. с. 67, 87, 104.
- ↑ ((en)) Boeree, C. George. Early Medicine and Physiology // Посетен на 21 февруари 2013.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Four temperaments в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |