Направо към съдържанието

Доубравка Пршемисловна: Разлика между версии

м
y; козметични промени
м (y; козметични промени)
{{Жена монарх|име=Доубрава Пршемисловна
| описание=полска княгиня
| изображение за личността= [[КартинкаФайл:Dobrawa.jpg|200п]]
| описание на изображението= Портрет от [[Ян Матейко]].
| съпруга на = [[Мешко I]]
 
Доубравка е дъщеря на чешкия княз [[Болеслав I Страшни]], като за нейна майка най-често се сочи предполагаемата съпруга на Болеслав I [[Биагота]]<ref>{{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/bohemia/bohemia1.html#DB1 |title= Complete Genealogy of the Přemyslid dynasty |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}</ref>. Според ранните исторически извори през 966 Доубравка убеждава съпруга си да приеме християнството и съдейства активно за разпространението на новата религия в полските земи.
== Ранни години ==
Почти нищо не се знае за първите години от живота на Доубравка. Не са известни нито датата, нито мястото на раждането ѝ. Единствено в хрониката на Козма Пражки се споменава, че когато се омъжила за Мешко I, Доубравка вече била доста възрастна<ref>''Chronicle of Cosmas of Prague'': translated, introduction and commentary developed by Maria Wojciechowska, Warsaw 1968, lib. I cap. 27, p. 149.</ref> . Това сведение на Козма Пражки обаче се оценява като неблагонадеждно и тенденциозно, като най-вероятно хронистът е имал непочтени намерения<ref>H. Łowmiański, ''Religia Słowian i jej upadek'', Warsaw p. 338, footnote 889.</ref>. Възможно е обаче Козма Пражки да е имал предвид голямата възрастова разлика между Доубравка и сестра ѝ или да е объркал Доубравка с първата съпруга на Мешко Ода, която по време на сватбата си е била между 19-25 годишна - късна възраст за женитба според средновековните разбирания. Като се имат предвид средновековните обичаи, някои изследователи приемат, че по времето, когато се омъжила за Мешко I, Доубравка най-вероятно също е наближавала двайсетте си години<ref>J. Strzelczyk, ''Bolesław Chrobry'', p. 15.</ref>.
 
През 1895 г. Освалд Балцер изказва тезата, че преди да се омъжи за Межко I, Доубрава е била омъжена за маркграфа Гюнтер Мерзебургски, от когото е имала син Гунцелин. Тази теза се основава на едно сведение в [[Хроника на Титмар|Хрониката на Титмар]], който нарича Гунцелин брат на Болеслав I Храбри, който е син на Доубравка<ref>''Thietmari chronicon'', vol. V, cap. 18, p. 274; vol. V, cap. 36, p. 300; vol. VI, cap. 54, p. 390.</ref>. Съвременни учени обаче поставят това твърдение под съмнение и смятат, че всъшност Гунцелин и Болеслав I са братовчеди или роднини по сватовство.
 
== Брак с Мешко I и покръстване на Полша ==
През втората половина на 964 г.<ref>Date fixed by H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 548.</ref> е сключен договор между чешкия княз Болеслав I и полския княз Мешко I. За да се консолидира съюзът между двата княжески двора, през 965 г. дъщерята на Болеслав I е омъжена за княз Мешко I. Между младоженците обаче има религиозна пропаст, тъй като Доубравка е християнка, а Мешко I - езичник.
 
Политически бракът на Доубравка и Мешко I укрепва съюза между чехи и поляци, който продължава и след смъртта ѝ. През 967 г. чехите помагат на Мешко I в решителната битка срещу волините, предвождани от Вихман Млади. Освен това съпругът ѝ Мешко I и брат ѝ Болеслав II Благочестиви подкрепят Хайнрих II Баварски в претенциите му за германската императорска корона след смъртта на император Отон I през 973 г.
 
== Деца ==
От брака на Доубравка и Мешко I се раждат три деца:
* [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] (ок 967 - 17 юни 1025);
* дъщеря, вероятно кръстена Светослава, често идентифицирана с легендарната шведска кралица [[Зигрид Надменната]] (968/972 - 1016), за която дъщеря се предполага, че първо е омъжена за шведския крал [[Ерик VI Сегерсел|Ерик Победоносни]], а по-късно и за датския крал [[Свен I|Свен I Вилобради]]. За тази дъщеря на Доубравка се смята, че е майка на [[Кнут Велики]] и на [[Олаф Скьотконунг]].
* Гунхилда Полска, също омъжена за [[Свен I|Свен I Вилобради]].
== Смърт и място на погребение ==
Доубравка умира през 977 г. В своя студия от 1888 г. полският писател [[Юзеф Крашевски]] обявява, че гробът на княгинята е открит в катедралата на Гнезно. Маркиран е от обикновен камък с кръст. В гроба били открити останки от пурпурни дрехи и тежки златоткани надбедрени препаски. Подобно становище за гроба на княгинята изразява през 1843 г. и Едуард Рачински<ref>E. Raczyński, ''Wspomnienia Wielkopolski to jest województw poznańskiego, kaliskiego i gnieźnieńskiego'', Poznań 1843, vol. II, pp 356-360.</ref>. Въпреки това съвременните учени смятат точното място на гроба ѝ за неизвестно<ref>K. Jasiński, ''Rodowód pierwszych Piastów'', p. 78.</ref>.
== Източници ==
<references/>