Ханс Бернд Гизевиус: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Ханс Бернд Гизевиус | име-оригинал = Hans Bernd Gisevius | категория = поли...“
(Няма разлика)

Версия от 18:55, 28 юли 2018

Ханс Бернд Гизевиус
Hans Bernd Gisevius
германски дипломат
Гизевиус свидетелства на Нюрнбергските процеси, 26 април 1946 г.
Гизевиус свидетелства на Нюрнбергските процеси, 26 април 1946 г.

Роден
Починал
Политика
Професиядипломат
ПартияНСДАП
Противник наАдолф Хитлер
Семейство
СъпругаГерда Вог
Ханс Бернд Гизевиус в Общомедия

Ханс Бернд Гизевиус (Шаблон:Lang-de) е германски дипломат и разузнавач, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.[1]

Биография

Роден е в благородно семейство на пруски офицер. Образованието си получава у дома, а след това в юридически факултет. През 1933 г. той се присъединява към Министерството на вътрешните работи на Прусия, а скоро след това се премества в отдела на Гестапо. Той поддържа близки приятелства с Ялмар Шахт, Ханс Остер и Артур Небе.[2] Стига до заключението за опасността, до която може да стигне Германия, водейки война на два фронта, и става противник на агресивната външна политика на нацистите. Той е противник на милитаризма.

Втората световна война

По време на полската кампания през 1939 г., полага усилия да отиде в службата в Абвер, под командването на адмирал Вилхелм Канарис, който също е таен противник на Адолф Хитлер. Канарис го изпраща на служба като вицеконсул в германското консулство в Цюрих, където Гизевиус установява контакти с представители на Ватикана и Ален Далес през 1943 г. След завръщането си от Швейцария, той попада под подозрението на Гестапо, но все пак е освободен след дълги разпити.

Разбирайки за провала на заговора от 20 юли, и осъзнавайки неизбежността за ареста му, Гизевиус се скрива в дома на съпругата си, швейцарска гражданка Герда Вог, а през януари 1945 г. още преди края на войната, тайно преминава в Швейцария, където се предава на властите там.

След края на Втората световна война

Гизевиус е един от ключовите свидетели на Нюрнбергските процеси, където свидетелства срещу Херман Гьоринг и други нацистки лидери[3], като в същото време защитава Вилхелм Фрик и Ялмар Шахт.

В началото на 1950-те години за кратко време той живее в САЩ, но след това се връща в Европа, и до смъртта си живее ту в Западна Германия, ту в Швейцария.

Памет

В съвременна Германия, Гизевиус е считан за една от най-видните фигури на антихитлеристката съпротива.

Източници

  1. Reitlinger (1989). The SS: Alibi of a Nation, 1922-1945, p. 49.
  2. Conot (1993), Justice at Nuremberg, pp. 390-395.
  3. Ann Tusa & John Tusa, The Nuremberg Trial (BBC Books, 1983 ), p. 329.

Литература

  • Reitlinger, Gerald. The SS: Alibi of a Nation, 1922-1945. New York: Da Capo Press, 1989.
  • Conot, Robert E. Justice at Nuremberg. New York: Carroll & Graf Publishers Inc., 1993.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гизевиус, Ханс Бернд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​