Аврам Гачев: Разлика между версии
Към версия от 00:14, 21 ноември 2015 на StanProg |
м Bot: Automated text replacement (-==Източници== +== Източници ==); козметични промени |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
'''Аврам Петков Гачев''' е [[българи|български]] [[политик]], местен деец на [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]], по-късно на [[Българска комунистическа партия|Работническата партия]]. |
'''Аврам Петков Гачев''' е [[българи|български]] [[политик]], местен деец на [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]], по-късно на [[Българска комунистическа партия|Работническата партия]]. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Роден е в [[Габрово]] на [[28 март]] [[1871]] г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в Габрово [[Цанко Дюстабанов]], след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в [[Свищов]], където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е [[Ана Маймункова]], за която той става първи учител по [[социализъм]]. |
Роден е в [[Габрово]] на [[28 март]] [[1871]] г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в Габрово [[Цанко Дюстабанов]], след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в [[Свищов]], където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е [[Ана Маймункова]], за която той става първи учител по [[социализъм]]. |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] на [[Варна]]. Между [[1960]] и [[1990]] г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до [[Железопътна гара Варна|ЖП гарата]] (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово. |
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] на [[Варна]]. Между [[1960]] и [[1990]] г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до [[Железопътна гара Варна|ЖП гарата]] (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово. |
||
==Архивни материали== |
== Архивни материали == |
||
Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев. |
Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев. |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<references /> |
<references /> |
||
==Източници== |
== Източници == |
||
* Чакъров, Никола и др. (съст.). Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Партиздат, С., 1973, стр. 108. |
* Чакъров, Никола и др. (съст.). Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Партиздат, С., 1973, стр. 108. |
||
Версия от 21:18, 28 юли 2018
| Аврам Гачев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1941 г.
|
| Народен представител в: XXV ОНС | |
Аврам Петков Гачев е български политик, местен деец на Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно на Работническата партия.
Биография
Роден е в Габрово на 28 март 1871 г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на Априлското въстание в Габрово Цанко Дюстабанов, след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в Свищов, където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е Ана Маймункова, за която той става първи учител по социализъм.
Съпругата му Славка (1878-1965) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса.
Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич, Балчик. В 1913 година Гачев със семейството си се установява окончателно във Варна.
В периода 1927-1940 г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.
През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено народно събрание от Варна.
Участва в спасяването на евреите в България.[1]
След касиране на работническите депутати през 1941 г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер Гонда Вода, Асеновградско, където се разболява и на 9 октомври умира в пловдивска болница.
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в Морската градина на Варна. Между 1960 и 1990 г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до ЖП гарата (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.
Архивни материали
Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.
Бележки
- ↑ Мутафов, Владимир. Царят Обединител и спасяването на евреите в обединена България. // Media Times Review, април 2004 г., посетен на 14.03.2011 г. <http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php>
Източници
- Чакъров, Никола и др. (съст.). Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Партиздат, С., 1973, стр. 108.