Козметика

Гримирано око

Козметика (от гръцката дума κοσμητική, което означава изкуството да се разкрасяваш) или още грим са субстанциите, използвани за подсилване на красотата на човешкото тяло. Козметиката включва кремове, пудри, червила, сенки, спирали за очи и други подобни видове продукти. Употребата на козметика е широко разпространена, особено сред жените. Производството на козметика се доминира от малък брой многонационални корпорации създадени в началото на 20 век, но разпространението и продажбата се осъществяват от разнообразни видове бизнес.

История

Цивилизациите са използвали различни форми на козметика в продължение на векове за религиозни ритуали, за разкрасяване и за поддържане на добро здраве. Текстът по-долу представя кратка история за употребата на козметика, като се започне от древните египтяни през 10 000 г. пр.н.е. до началото на 20-ти век.

Козметика в древния свят

3 000 г.  пр.н.е.

Мъжете и жените в Египет използвали масла и благовония за подхранване на кожата и за приятен аромат на тялото. Козметиката била неразделна част от египетската хигиена и здраве. Масла и кремове се използвали за защита срещу горещото египетско слънце и ветрове. Смирна, мащерка, риган, лайка, лавандула, лилия, мента, розмарин, кедър, роза, алое, зехтин, сусамово масло и бадемово масло са основните съставки на повечето благовония, които египтяните използват в религиозния ритуал.

Египетските жени се гримирали с пигменти направени от галенит и малахит (ярко зелена каша от медни минерали) за цвят и ясни очертания. Използвали смес от препечени бадеми, окислена мед, руди с различни цветове, олово, пепел и охра, за да очертаят очите в бадемова форма. Жените носели със себе си на приеми козметика в кутии за грим и ги държели под стола си.

Китайците започнали да оцветяват ноктите си с арабика, желатин, пчелен восък и яйце. Използваните цветове показвали социална класа: кралските особи от династията Чоу носели злато и сребро, а по-долната класа носела черно или червено. А на най-нисшата класа било забранено да боядисва ноктите си в ярки цветове.

1500 г. пр.н.е.

Траките покривали телата си с татуировки, което било белег за благороднически произход. Те татуирали целите си крака, ръце и врат. Сред най-често използваните мотиви за татуиране били ивици с прави и коси линии, вълнисти мотиви и зиг-заг, точки, розети, силуети на животни. Успоредните черти често се комбинирали със силуети на животни – змии, сърни или елени.

Китайците и японците обикновено използвали ориз на прах, за да направят лицата си бели. Веждите ги обръсвали, зъбите боядисвали в златисто или черно, а  косата и лицето оцветявали с къна.

1000 г. пр.н.е.

Гръцките жени рисували лицата си с оловно белило и нанасят намачкани черници като руж. Прилагането на изкуствени вежди, изработени от косми на говедо, също било модерно.

Ранна козметика

100 г. пр.н.е.

В Рим мажели пъпките с ечемично брашно и масло. Полирали ноктите си с овча мазнина и кръв. Освен това, калните вани били на мода, а някои римски мъже боядисват косата си руса.

300-400 г. пр.н.е.

Къната се използва в Индия като боя за коса и за изографисване на сложни  рисунки върху ръцете и краката, особено преди сватбени церемонии. Къната се използвала и в някои северноафрикански култури.

Козметика в средните векове

1200 г.

В резултат на кръстоносните походи  в Европа започнали да се внасят парфюми от Близкия изток.

1300 г.

В Англия навлязла мода за боядисване на косата червена. Жените мажели лицата си с яйчен белтък, за да създадат вид на по-бледа кожа. Все пак някои смятали, че козметиката пречи на кръвообръщениети и представлява заплаха за здравето.

Козметиката през ренесанса

1400 - 1500 г.

В Европа само аристокрацията използва козметика. Италия и Франция били основни центрове за производство на козметика. Арсеникът понякога се използва в пудрата за лице, вместо олово.

Съвременната представа за сложни аромати се развива първо във Франция. В началото ароматите се смесвали от природни съставки. По-късно, обаче били заместени от химически.

1500-1600 г.

Европейските жени често се опитват да избелят кожата си, като използвали разнообразни продукти, включително оловно белило. Английската кралица  Елизабет I използвала бялото олово, с което създавала външен вид, известен като "Маската на младостта". Популярността на русата коса се увеличила, тъй като се смятала за ангелска. Със смеси от черна сяра, алуминий и мед жените боядисвали косите си и ги оставяли слънцето да ги изсветли.

Козметиката през 19-и и началото на 20-ти век

1800 г.

Било открито , че смесите направени от бяло олово са токсични и водят до физически проблеми, включително тремор на лицето, мускулна парализа и дори смърт, затова оловото било заместено от цинков оксид.

Кралица Виктория публично заявява, че гримът е непристоен. На него се гледало като вулгарен и приемлив само от актьорите.

1900 г.

По време на  Едуардианската епоха господствало разбирането, че жените на средна възраст трябва да изглеждат възможно по-млади. За тази цел, използването на козметика се повишило.

Козметичните салони стават все по-популярни, въпреки че посещението  на такива салони не било общоприето. Тъй като много жени не били склонни да си признаят, че се нуждаят от помощ, за да изглеждат по-млади, често влизали в салоните през задния вход.

Наноматериали

В много от произвежданите козметични продукти вече се използват наноматериали. По данни на Европейската комисия около 5 процента от продуктите през 2006 г. са съдържали наночастици.

Източници

История на козметиката от древността