Лобизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:38, 29 юли 2018

Лобизмът е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение. Вследствие широкото му практикуване, постепенно е институционализиран и включен в правния корпус на някои от съвременните държави и системи за управление - в англосаксонската правна система.

Произход

Терминът лобизъм възниква в практиката на американската политика. С него се описват опитите за влияние над избраните представители при изготвянето на законите в Конгреса. Тази практика се разпространява широко в Англия в средата на 19 век, където лобизмът се изразява най-вече в опити за директно въздействие върху парламента.

Съвременна представа

Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху властта на различни нива с цел реализация на специфични корпоративни, включително и най-вече меркантилни интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните депутати, а също от политически партии, публичната бюрокрация, различни публични институции, както и от масовата публика посредством медиите. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на изпълнителната власт.

Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения.

Първият по-сериозен опит за регламентация на лобистките практики в България се прави в 39-то Народно събрание с внесения от депутата Борислав Цеков и група депутати от НДСВ законопроект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.

Източници

Лобизъм - мръсна дума или изсветляване на политиката от Петкан Илиев

Вижте също

: Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Лобизмът''' е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение. Вследствие широкото му практикуване, постепенно е институционализиран и включен в правния корпус на някои от съвременните държави и системи за управление - в [[англосаксонска правна система|англосаксонската правна система]].
-==Произход==
+== Произход ==
 Терминът '''лобизъм''' възниква в практиката на [[Политика на Съединените американски щати|американската политика]]. С него се описват опитите за влияние над избраните представители при изготвянето на законите в [[Конгрес на САЩ|Конгреса]]. Тази практика се разпространява широко в [[Англия]] в средата на [[19 век]], където лобизмът се изразява най-вече в опити за директно въздействие върху [[парламент]]а.
-==Съвременна представа==
+== Съвременна представа ==
-Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху [[Власт (обществено отношение)|власт]]та на различни нива с цел реализация на специфични [[корпорация|корпоративни]], включително и най-вече [[меркантилизъм|меркантилни]] интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните [[депутат]]и, а също от [[политически партии]], публичната [[бюрокрация]], различни публични институции, както и от масовата публика посредством [[медии]]те. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]].
+Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху [[Власт (обществено отношение)|властта]] на различни нива с цел реализация на специфични [[корпорация|корпоративни]], включително и най-вече [[меркантилизъм|меркантилни]] интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните [[депутат]]и, а също от [[политически партии]], публичната [[бюрокрация]], различни публични институции, както и от масовата публика посредством [[медии]]те. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]].
 Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения.
 Първият по-сериозен опит за регламентация на лобистките практики в България се прави в [[39 Народно събрание|39-то Народно събрание]] с внесения от депутата [[Борислав Цеков]] и група депутати от [[НДСВ]] [[законопроект]] на [[Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност]].