Разлика между версии на „Панония“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (Робот Добавяне {{без източници}})
 
== Население ==
До средата на [[V век]] населението е романско, след [[I век]] в източната част се появяват сарматите, които остават там до [[480]] г. След смъртта на [[Атила]] (453) и разпадането на Хунския съюз там се предвижват [[германи|германски]] и др. племена; гепидите завземат Сирмиум (Сремска Митровица), които от [[V век]] са в конфликт с остготите. След [[488]] г. около половин век там пребивават лангобардите и германското племе херули. Романизираното население се оттегля в [[Италия]]. През [[568]] г. нахлуват [[авари]]те, които в края на [[VI век]] се сражават успешно с франките (баварците), но през [[626]] г., водени от по-малкия син на Баян, търпят поражение заедно с подвластните им [[славяни]], гепиди и [[прабългари]] при опита им да завземат [[Константинопол]]. В края на [[VIII век]] (накрая, ок. 802 г.) Аварският хаганат е унищожен от [[франки|франките и българи]]те. Започва силна немска колонизация. В Долна Панония славянската колонизация ([[словенци]]) е по-силна и там се образува [[Блатненско княжество|Блатненското княжество]], ок. [[874]] г. присъединено към владенията на Карломан, а после към Арнулф Баварски ([[887]]-[[899]]). През [[861]] г. Карломан се съюзява с великоморавския княз Ростислав ([[843]]-[[870]]). Източната префектура е възстановена с ново име — [[Каринтия]]. В края на [[9 век]] в Панония, между [[Дунав]] и [[Тиса]], се настаняват угрите ([[маджари]]те). Според исторически източници териториите на югоизток от Панония (между Дунав и Тиса), далече на север от Пеща и Буда и на изток (в Стара Дакия) са били заселени от славяните от българската група, от чийто език маджарите заемат думи. Жителите на [[Хърватско приморие|Хърватското Приморие]] са потомци на славянското панонско население, избягало там след нашествието на маджарите. Сегашният език на Панония е унгарскияунгарският.
 
== Църковно устройство ==
Анонимен потребител

Навигация