Николай Овчаров

Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Роден	19 юли 1957 г. Велико Търново, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология
Работил в	Археологически институт с музей към БАН Славянски университет Нов български университет

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперек, който той прекръства на Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.

Биография

Николай Димитров Овчаров е доктор по археология (диплома № 15290/08.01.1986), Доктор на историческите науки (диплома № 26118/19.05.1999, старши научен сътрудник (доцент) в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, където работи от 1981 г. (диплома № 17057/20.07.1994). Дипломиран професор в Международния славянски университет (институт) - Москва, където преподава между 2000 и 2005 г. (диплома № ПФ 021/25.04.2003, протокол № 14). Преподавал е също в Славянския университет (1995-1999), Нов български университет (1999-2002), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, филиал-Кърджали (2009-2012) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” (2017-2018 г.)

Изнасял е лекции по археология в университетите в Илиноис и Кълъмбъс в САЩ (2008 г.) и Карловия университет в Прага, Чехия (2009 г.) При организираната от българското правителство „Мисия България” във връзка с българското председателство на ЕС през пролетта на 2018 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в университетите на Тараклия (Молдова), Гент (Белгия), Никозия (Кипър), Уралския държавен университет в Екатеринбург (Русия), Атинския университет (Гърция), университета за чужди езици и култури в Пекин (Китай).

Николай Овчаров е член на Научния съвет на Националния археологически институт с музей (2011-2014 г.). Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Член на Научния съвет на Македонския научен институт (1998-2002). Председател на Националния специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите паметници на културата към Министъра на културата на Република България (от 2010 г.). Директор на частния Институт за изследване на Средновековието към Велик приорат-България на Ордена на рицарите-тамплиери. Велик офицер към същата организация. Удостоен с титлата „академик” на Българската академия на науките и изкуствата, 2012 г. От декември 2014 г. е съветник на Министъра на културата на Република България България (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов).

Почетен председател на ежегодните изложения „Културен туризъм” във Велико Търново. Член на Националния обществен съвет за определяне „Чудесата на България” от 2011 г. нататък.

Николай Овчаров притежава Почетен сертификат за „Завоюван висок престиж и обществено признание и за принос в развитието на българската култура” придружен със „Златна карта” и „Златен диплом”, издадени от Националния конвент на експертите към Европейския форум на експертите. Почетен гражданин на гр. Кърджали (2000 г.), на Златоград (2017 г.) и на Търговище (2018). Избран за „Достоен българин на 2005 г.” в класацията на в-к „24 часа”. Номиниран за „Лице на България” в класацията на в-к „Политика” за 2006 г. Носител на Златен приз „Посланик на туризма” на Международната туристическа борса „Ваканция-Холидей”, 2008 г. Носител на Голямата награда за приноси в изследването на тракийската култура „Проф. Александър Фол”, 2009. Удостоен е с грамота и званието „Почетен гост” на община Белоградчик. Кавалер на орден „Св.св. Кирил и Методий” с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата, 2010 г. Специална награда за изключителен принос в популяризирането на българското културно-историческо наследство от Международната туристическа борса „Ваканция-Холидей”, София 2011. Носител на почетен знак „20 лет Московская областная дума”. Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” с огърлие (2017). Носител на наградата „Златен орел” за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г. Носител на почетния знак на Стопанската академия „Димитър Ценов” – Свищов (2018).

Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя с сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и проучен средновековния манастир „Св. Йоан Продром” в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи.

Николай Овчаров е провел е експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия и Черна Гора, Република Македония. Изнасял е доклади, лекции и презентации в България, САЩ, Франция, Германия, Австрия, Белгия, Испания, Чехия, Унгария, Румъния, Армения, Азербайджан, Молдова, Гърция, Кипър, Словения, Словакия, Сърбия, Македония, Русия, Грузия, Полша, Малта, Португалия, Япония, Китай и др. Автор е на близо 300 научни студии, статии, рецензии и енциклопедични статии. Има издадени 60 монографии и отделни книги. Изследванията на Николай Овчаров са издадени на английски, немски, френски, италиански, руски, гръцки, румънски и сръбски език. Около 70 статии са публикувани в Германия, САЩ, Австрия, Холандия, Италия, Малта, Полша, Чехия, Гърция, Македония, Сърбия, Молдова, Грузия.

           Николай Овчаров е популярeн български археолог. В медиите са публикувани хиляди негови интервюта, телевизионни предавания, отразявания в електронните сайтове. В продължение на 7 години той води седмичното авторско предаване за археология „Изгубеният Граал” по телевизия „Евроком”. От 2005 г. насам има съботната страница „Индиана Джоунс” на вестник „Стандарт”.

Откритията на Николай Овчаров са отразявани непрекъснато от електронните медии и периодичния печат в чужбина. За тях са излъчени десетки репортажи по CNN, EuroNews, RTL и други световни телевизии. На 01. 09. 2007 г. по немско-френския канал Arte бе показан 30-минутен филм, посветен на най-големите находки на Николай Овчаров. На 23.09. същата година пък те влязоха в „Шоуто на Michael Palin” – втората по зрителски интерес популярна програма на ВВС, гледана от повече от 12 млн британци. Заснемане и излъчване през септември 2010 г. от Японската национална телевизия NJK по канала си „Хай вижън” 90-минутен филм за траките, в който централно място е отредено на Перперикон. През същата година участва с разкопките си във Велико Търново и Перперикон в филм на телевизията в Шанхай, Китай, със 100-милионна аудитория. През 2013 г. Филми за Перперикон за Румънската национална телевизия и за японската телевизия «Асахи». През 2016-2018 г. от Николай Овчаров са реализирани филми за американската „Travel channel” и „Discovery Channel”.

           През последните години обемисти статии за неговите открития се появиха в британските вестници Guardian, Independent и Financial Times, американския Times, френския Le Figaro, италианския La Republica и много други. В последната книжка на National Geographic за 2006 г. излезе голяма статия за тракийските съкровища по българските земи, където отново намереното от Николай Овчаров бе на първи план.

Спорни моменти

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.

През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване.

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.

Библиография

• Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
• Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
• Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
• Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
• Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
• Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
• Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
• Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
• Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
• - От Златоград до Перперикон, Варна: Славена, 2007, 58 с.
• - Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с.
• - Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена  2009, 93 с.
• - Шифърът на Перперикон, София: Стандарт 2009, 64 с.
• - Златоград – врата към Егейско море, София: Уникарт 2010, 22 с.
• - Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с.
• - Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.
• - Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с.
• - Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с.
• - Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с.
• - Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с.
• - Урвич – между легендите и историческата истина, София: Уникарт 2011, 25 с. (с Бони Петрунова).
• - Урвич – древният страж на пътя София-Самоков, София: Уникарт, 2013, 23 с. (с Бони Петрунова).
• - Долината на скалните хора край Златоград, Варна: Славена 2014, 36 с., (с Константин Перьов).
• - В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес 2014, 160 с.
• - От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес 2015, 159 с.
• - Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!” Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с.
• - Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес 2017, 191 с.
• - Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес 2018, 159 с.

Научни монографии

• Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
• Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
• Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
• Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
• Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
• Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
• История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
• Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
• Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
• The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
• Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
• Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
• Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
• Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
• - Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско, Варна: Славена 2010, (с Елена Василева).
• - Цар Иван Шишман – предател или светец, София: Стандарт 2010, 62 с.
• - Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството, София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
• - Цар Калоян. Пълководецът, София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
• - Цар Иван Александър Асен. Миротворецът, София: Фабер 2017, 136 с.
• - Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар, София: Фабер 2017, 140 с.

Вижте също

• Манастира „Свети Йоан Продром“ в Кърджали
• Участие на проф. Николай Овчаров в работата на Московския славянски институт (университет) през 2000-2005 г.            Диплома за „професор” № ПФ 021/25 април 2003, протокол № 4 в Катедрата по хуманитарни дисциплини.            За получаването й съм подал всички необходими документи на доц. Христо Аврамов, който тогава завежда Изнесеното образование на това висше учебно заведение в България. Днес е покойник.            Електронен сайт на Московския славянски институт (университет) www.slavinst.ru Кафедра гуманитарных и естественнонаучных дисциплин

Външни препратки

• Йордан Ефтимов, „Напред към археологията“, в. „Сега“, 8 февруари 2005 г.
• Николай Овчаров, „Обущарю, не гледай над обувките!“, в. „Сега“, 10 февруари 2005 г.