Княжество България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Историческа държава
{{Исторически държави
|официално-име-бг = Княжество България
|официално-име-бг = Княжество България
|статут = номинален [[васал]] на [[Османската империя]]
|официално-име =
|кратко-име = България
|кратко-име = България
|статут = Васал на Османската империя
|знаме = Flag of Bulgaria.svg
|знаме = Flag of Bulgaria.svg
|герб = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png
|герб = Coat of arms of Bulgaria (1881-1927).svg
|национален_химн = [[Шуми Марица]]
|национален_девиз =
|национален_химн = [[Шуми Марица]]<br>[[Файл:Shumi Maritsa.ogg|ц]]
|химн-файл = Shumi Maritsa.ogg
|местоположение = Principality of Bulgaria (1890).svg
|местоположение = Principality of Bulgaria (1890).svg
|местоположение-лег = Княжество България през 1890 г.
|местоположение-лег = Местоположение на Княжество България
|начало = [[1878]]
{{plainlist | style = padding-center: 0.6em; text-align: center; |
|край = [[1908]]
* {{Легенда|#C6DEBD|[[Източна Румелия]]}}
* {{Легенда|#008000|[[Княжество България]]}}
}}
|основаване = 1878
|абдикиране = 1908
|континент = [[Европа]]
|континент = [[Европа]]
|столица = [[Търново]] <small>(1878 – 1879)</small><br> [[София]] <small>(1879 – 1908)</small>
|столица = [[Търново]] (1878 – 1879)<br>[[София]] (1879 – 1908)
|най-голям град = [[Русе]]<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Историческо развитие на Русе след Освобождението | труд = [[Регионален исторически музей, Русе]] | достъп_дата = 9 май 2014 г | уеб_адрес = http://www.museumruse.com/ruseznanie/newtime.html }}</ref>
|най-голям град = [[Русе]]<ref>http://www.museumruse.com/ruseznanie/newtime.html</ref>
|език = [[Български език|български]]
|език = [[Български език|български]]
|неофициален-език =[[османски турски]], влашки ромски
|неофициален-език = [[османски турски]], влашки ромски
|религия = [[Българска православна църква|православие]]
|нац.празник =
|площ-общо = 95,223
|религия = [[Българска православна църква]]
|площ-год = [[1908]]
|население-оценка = 4,215,000
|население-оценка-година = [[1908]]
|управление = [[княжество]]
|управление = [[княжество]]
|династия =
|парламент-глава = Парламентарен глава
|парламент-глава = Парламентарен глава
|длъжност1 = [[Български владетели|Княз]]
|парламент-глава-име =
|управляващ_длъжност1 = [[Александър I Батенберг|Александър I]]
|длъжност1 = [[Български владетели|Княз]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = [[1879]] – [[1886]]
|управляващ_длъжност1 = [[Александър I Батенберг|Александър I]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1879 – 1886
|управляващ_длъжност1a = [[Фердинанд I]]
|управляващ_длъжност1a = [[Фердинанд I]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1886 – 1908
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = [[1886]] – [[1908]]
|длъжност2 = [[Регент]]
|длъжност2 = [[Регент]]
|управляващ_длъжност2 = [[Стефан Стамболов]]
|управляващ_длъжност2 = [[Стефан Стамболов]]
|год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1886 – 1887
|год_мандат_управляващ_длъжност2 = [[1886]] – [[1887]]
|управляващ_длъжност2a = [[Сава Муткуров]]
|управляващ_длъжност2a = [[Сава Муткуров]]
|год_мандат_управляващ_длъжност2a = 1886 – 1887
|год_мандат_управляващ_длъжност2a = [[1886]] – [[1887]]
|управляващ_длъжност2b = [[Георги Живков]]
|управляващ_длъжност2b = [[Георги Живков]]
|год_мандат_управляващ_длъжност2b = 1886 – 1887
|год_мандат_управляващ_длъжност2b = [[1886]] – [[1887]]
|длъжност3 = [[Министър-председател на България|Министър-председател]]
|длъжност3 = [[Министър-председател на България|Министър-председател]]
|управляващ_длъжност3 = [[Тодор Бурмов]] <small>(първи)</small>
|управляващ_длъжност3 = [[Тодор Бурмов]] (първи)
|год_мандат_управляващ_длъжност3 = 1879 г.
|год_мандат_управляващ_длъжност3 = [[1879]]
|управляващ_длъжност3a = [[Александър Малинов]]<br> <small>(последен)</small>
|управляващ_длъжност3a = [[Александър Малинов]] (последен)
|год_мандат_управляващ_длъжност3a = 1908 г.
|год_мандат_управляващ_длъжност3a = [[1908]]
|управляващ_длъжност3b =
|год_мандат_управляващ_длъжност3b =
|управляващ_длъжност3c =
|год_мандат_управляващ_длъжност3c =
|епоха-вид =
|събития = [[Санстефански мирен договор]]
|събития = [[Санстефански мирен договор]]
|събитие-дати = 3 март 1878 г.
|събитие-дати = [[3 март]] [[1878]]
|събития2 = [[Берлински договор]]
|събития2 = [[Берлински договор]]
|събитие-дати2 = 13 юли 1878 г.
|събитие-дати2 = [[13 юли]] [[1878]]
|събития3 = [[Съединение на България]]
|събития3 = [[Съединение на България]]
|събитие-дати3 = 6 септември 1885 г.
|събитие-дати3 = [[6 септември]] [[1885]]
|събития4 = Провъзгласяване на [[Царство България]]
|събития4 = Провъзгласяване на [[Царство България]]
|събитие-дати4 = 5 октомври 1908 г.
|събитие-дати4 = [[5 октомври]] [[1908]]
|p1 =
|валута = [[Български лев|Лев]]
|flag_p1 =
|p1 = Османска империя
|p2 = Османска империя
|flag_p1 = Ottoman Flag.svg
|flag_p2 = Ottoman Flag.svg
|s1 = Царство България
|s1 = Царство България
|flag_s1 = Flag of Bulgaria.svg
|flag_s1 = Flag of Bulgaria.svg
|днес_част = {{флагче с име|България}}<br>{{флагче с име|Сърбия}}
|законодателна власт = [[Народно събрание]]
|площ-общо = 63 752
|площ-год = 1880
|площ-общо2 = 95 223
|площ-год2 = 1908
|население-ценз = 2 007 919 <small>''(от 1880 г.)''</small>
|население-ценз-година =
|население-гъстота = 31,5
|население-гъстота-място =
|население-ценз1 = 4 215 000 <small>''(от 1908 г.)''</small>
|население-ценз-година1 =
|население-гъстота1 = 44,3
|валута = [[Български лев]]
|часова-зона =
|днес_част = {{флагче с име|България}}{{br}}{{флагче с име|Сърбия}}
|забележки =
}}
}}

'''Княжество България''' е официалното наименование на [[България]] от приемането на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] през [[1879]] г. до [[Обявяване на независимостта на България|обявяването на независимост]] през [[1908]] г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област [[Източна Румелия]].
'''Княжество България''' е официалното наименование на [[България]] от приемането на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] през [[1879]] г. до [[Обявяване на независимостта на България|обявяването на независимост]] през [[1908]] г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област [[Източна Румелия]].



Версия от 07:40, 30 юли 2018

Княжество България
— Васал на Османската империя —
18781908
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Химн: Шуми Марица
Местоположение на Княжество България
Местоположение на Княжество България
КонтинентЕвропа
СтолицаТърново (1878 – 1879)
София (1879 – 1908)
Най-голям градРусе[1]
Официален езикбългарски
Неофициален езикосмански турски, влашки ромски
Религияправославие
Форма на управлениекняжество
Княз
1879 – 1886Александър I
1886 – 1908Фердинанд I
Регент
1886 – 1887Стефан Стамболов
1886 – 1887Сава Муткуров
1886 – 1887Георги Живков
Министър-председател
1879Тодор Бурмов (първи)
1908Александър Малинов (последен)
Законодателна власт
История
Санстефански мирен договор3 март 1878
Берлински договор13 юли 1878
Съединение на България6 септември 1885
Провъзгласяване на Царство България5 октомври 1908
Площ
Общо (1908)95,223 km2
Население
По оценка от 19084,215,000
ВалутаЛев
Предшественик
Османска империя Османска империя
Наследник
Царство България Царство България
Днес част от България
Сърбия
Княжество България в Общомедия

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимост през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.

История

Образуване

Още през Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) се сформира временно руско управление из Българските земи. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз Александър Дондуков за срок от две години, но Берлинският договор съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание, на което участват 230 народни представители (от тях 89 избрани пряко от народа (по един на 10 000 жители от мъжки пол), 117 влизат „по право“, въз основа на служебното си положение, 19 са назначени от княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на различни организации и дружества[2]), на което се изработва българската конституция. В Учредителното народно събрание свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинства. Сред депутатите преобладават представители на възрожденската интелигенция, има още участници в църковната борба и движението за национална култура, в революционната борба, в Руско-турската война и ВРУ. Повечето народни представители са сравнително млади, голяма част са градски жители. На 16 април 1879 година е приет основният закон, според който България е определена за конституционна монархия с еднокамарен парламент и право на глас за всички мъже, навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт. На 17 април 1879 година се свиква първото Велико народно събрание и, по предложение на руския император, за княз е избран хесенският принц Александър Батенберг, племенник на руската императрица Мария Александровна, съпруга на Александър II[3].

Александър I Батенберг

Александър I Батенберг става княз на 22-годишна възраст. Преди това е бил доброволец в Освободителната война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, този път доброволно. Назначен е регентски съвет, начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз.

Фердинанд I Сакскобургготски

Фердинанд I Сакскобургготски е избран за княз на България от третото Велико народно събрание през 1887 година[4]. Княз е до 1908 година, когато обявява независимостта, тогава той става цар на българите.

Население

Според преброяването на населението през 1893 година в Княжеството има 3 310 801 жители, от които:

Структура на населението през 1893 година[5]
Група Население
Българи (православни) 2 464 404
Турци 558 364
Румънци 62 227
Гърци 58 296
Цигани 51 946
Евреи 27 777
Българи (мохамедани) 20 974
Татари 17 481
Гагаузи 9 520
Арменци 6 900
Българи (протестанти) 2 384
Цинцари 733
Други 13 616
Сред „другите“ са французи, сърби, руснаци,
италианци и най-много немци.

Държавно устройство

Според Търновската конституция, Глава II, чл. 4 до чл. 18:

България се оформя като парламентарна монархия с умерено либерално устройство, като князът е Върховен представител и глава на Държавата. Спазен е принципът за разделение на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Българският народ се ползва от всеобщо избирателно право без никакви ограничения; получава свобода на печата, на вероизповеданията, на сдруженията и т.н.

Конституция на Българското княжество (1879)

[6]

Конституция на Българското княжество се оказва един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на една европейска страна.

Народно събрание

Мнистерски съвет

Административно деление

Икономика

География

Вижте също

Бележки

  1. http://www.museumruse.com/ruseznanie/newtime.html
  2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1878 – 1879 Г.)
  3. Избирането на Александър Батенберг за български княз, сайт на БНТ, видеоматериал
  4. Фердинанд – подем и падение за България, News.bg
  5. Димитровъ, Г., „Княжество България въ историческо, географическо и етнографическо отношение“, част 3, град София, 1894 г., Придворна печатница Б. Шимачекъ, стр. 27
  6. Конституция на Българското княжество, 1879 – www.parliament.bg