Разлика между версии на „Сети I“

Направо към навигацията Направо към търсенето
662 bytes added ,  преди 2 години
редакция без резюме
'''Сети I''' (''Menmaatre Sety Merenptah''), е втори [[фараон]] от [[XIX династия]] на [[Древен Египет]]. Вероятно управлява ок. 1290 – 1279 г. пр.н.е. или 1294 – 1279 г. пр.н.е., които са най-общоприетите датировки.
 
Енергичен военачалник и забележителен строител, Сети I е един от забележителнитеблестящите владетели на Древен Египет, номакар че славата и постиженията му по-късно са надминати от неговия син и наследник [[Рамзес II]]. Главната заслуга на Сети I е възстановяването на египетското военно-политическото влияние в [[Леванта]], загубено през късната [[XVIII династия]]. Опитът за възобновяване на агресивната имперска политика от времето на фараона-завоевател [[Тутмос III]] е до голяма степен успешен, макар че последствията от победите не се оказват достатъчно решаващи и дълготрайни.
 
Сети I е син на [[Рамзес I]] и кралица Ситре<ref>Aidan Dodson & Dyan Hilton: ''The Complete Royal Families of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2004), pp.160 – 163</ref>. При управлението на баща си заема длъжност на пръв везир и началник на войската<ref name="NG">Nicolas Grimal: ''A History of Ancient Egypt'', Blackwell Publishing (2005), pp.246 – 250</ref>. Сред учените се дискутира продължителността на неговото управление. 11-та година е последната засвидетелствана със сигурност, според част от египтолозите<ref>Jürgen von Beckerath: ''Chronologie des Äegyptischen Pharaonischen'', Phillip von Zabern (1997), p. 190</ref>. Липсват убедителни доказателства за 15-та или 17-та година<ref>Erik Hornung: ''The New Kingdom'', In: ''Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83)''. Brill, Leiden/ Boston 2006, p.210/211</ref>. По-нови проучвания предлагат виждането за едва 9-годишно управление<ref>Jacobus Van Dijk: ''The date of the Gebel Barkal Stela of Seti I'', In: D. Aston, B. Bader, C. Gallorini, P. Nicholson & S. Buckingham (eds): ''Under the Potter's tree. Studies on Ancient Egypt presented to Janine Bourriau on the Occasion of her 70th Birthday'', Leuven: Peeters 2011, (Orientalia Lovaniensia Analecta; 204), pp. 325 – 332</ref><ref>David A. Aston: ''Radiocarbon, Wine Jars and New Kingdom Chronology'', Ägypten und Levante Vol. 22/23 (2012/2013), pp. 289 – 315</ref>.
 
== Военни кампании ==
През първата година от неговото царуване Сети I предприема военен поход по северното крайбрежие на [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]] в посока към [[Ханаан]]. Начело на египетската армия, той побеждава местното бедуинско племе ''шасу'' и превзема няколко ханаански крепости<ref name="NG"/>. Завладяни са финикийските пристанищни градове [[Акра (Израел)|Акка]] и [[Тир]]. Повечето местни държавици не оказват съпротива и приемат да плащат трибут като васали на фараона. Сети I след това воюва срещу царството на [[амореи]]те ([[Амуру]]) и завзема [[Кадеш]]<ref name="WH">William C. Hayes: ''The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part II: The Hyksos Period and the New Kingdom (1675–1080 B.C.)'', New York: The Metropolitan Museum of Art (1978), pp.326-327</ref>, изгубен от египтяните по времето на [[Ехнатон]], близо половин век по-рано. Ханаанските владетели в [[Ливан (планина)|Ливан]] признават върховенстото на фараона и му дават голямо количество от ценната [[Ливански кедър|кедрова]] дървесина като данък.
[[File:Karnak IIIe pylone 06 d1.jpg|310px|left|мини|Бойна сцена от триумфалния релеф на Сети I в Карнак]]
 
Серията успешни походи е подробно представена в релефни изображения от храма на Амон в Карнак<ref name="IES">Edwards, I.E.S: ''The Cambridge Ancient History'' (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., pp.218 – 224</ref>. Там присъства сцена в която заловените вражески предводители са използвани в човешки жертвоприношения<ref>Jan Jozef Simons: ''Handbook for the study of Egyptian topographical lists relating to Western Asia'', E. J. Brill, Leiden 1937, p.50; p.53 – 54; p.62</ref><ref>[http://www.memphis.edu/hypostyle/tour_hall/seti_scenes.php ''The Karnak Great Hypostyle Hall Project'': War Scenes of Seti I] (The University of Memphis)</ref>, една крайно нетипична за египетските традиции практика, навярно свързана с култа към Сет. Към богатата военна плячка спадат и многобройни пленници, изпратени да работят в златните мини край [[Едфу]] и каменните кариери<ref>Edwards, ''The Cambridge Ancient History'', p.224</ref><ref name="JVD"/>.
 
Скоро след триумфалното завръщане на Сети I, Кадеш попада под контрола на [[Хетско царство]], поради невъзможността на египтяните да поддържат постоянно военно присъствие толкова далеч от границите си. Амореите ставатсе обявяват за васали на хетския цар, който започва настъпление срещу египетските владения в [[Сирия (регион)|Сирия]]. Това довежда до първата война между египтяни и хети<ref>Peter A. Clayton: ''Chronicle of the Pharaohs'', Thames & Hudson Ltd (1994), pp.142 – 145</ref>, в която Сети I удържа победа при Кадеш, но не успява да възвърне града. Северната част от Сирия остава под хетско влияние, а египетския фараон запазва контрола над крайбрежието<ref name="WH"/>. Сведенията около изхода на този сблъсък са несигурни, като вероятно се стига до неофициално примирие. ПоТо обаче е само временно и няколко години по-късно войната с хетите е подновена от Рамзес II.
 
Сети I е първият египетски фараон, който воюва срещу [[Древни либийци|либийците]], новопоявили се номадски племена, които нападат Делтата от западната пустиня около средата на управлението му<ref name="JVD">Jacobus Van Dijk: ''The Amarna Period and the later New Kingdom'', The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp.286 – 288</ref>. Фараонът удържа победа над тях и взема много пленници. През управлението му египетските войски потушават метеж в [[Нубия]], отбелязано в стела от [[Джебел Баркал]], несигурно дали през 3/4-та или 11-та година от неговото възкачване<ref name="WH"/>.
 
== Строителство ==
[[File:Seti I Temple at Qurna.jpg|320px|left|мини|Възпоменателен храм на Сети I в [[Луксор]]]]
 
До левия бряг на [[Нил]] край [[Тива (Египет)|Тива]] е издигнат възпоменателен храм на Сети I, част от който е посветен на баща му Рамзес I<ref>Richard H. Wilkinson: ''The Complete Temples of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2000), p.173–174</ref>. Въпреки че Тива остава официалната столица по времето на Сети I, той по-често ползва за резиденция [[Мемфис]] в Долен Египет, чиято близост до азиатската граница улеснява военните му кампании<ref name="WH"/>. Неговите монументи в северен Египет са по-малки по размер, но имат лично значение, например светилището на [[Птах]] в Мемфис, където Сети е изобразен като дете седнало в скута на две богини. Мемфис, тогавашен център на Долен Египет, е бил смятан за дом на Птах, приеман от Сети I за един от неговите богове-покровители, което е видно от второто му име „Меренптах“.
 
В източната част на Делтата, на територията на бишата [[хиксоси|хиксоска]] столица [[Аварис]] е реставриран и разширен храмът на Сет, божеството чието име фараона носи. Сети I, чиито род най-вероятно произлиза от този район, построява там свой дворец и полага първите основи на новата владетелска резиденция<ref>Peter James Brand: ''The monuments of Seti I and their historical significance, epigraphic, art historical and historical analysis'', National Library of Canada = Bibliothèque nationale du Canada (1998), pp.140 – 144; pp.159 – 164; pp.376 – 378</ref>, която Рамзес II по-късно ще изгради и превърне в своята официална столица Пер-Рамзес, т.е. „Дом на Рамзес“.
Анонимен потребител

Навигация