Освобождение на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 213.226.17.10 (б.), към версия на Nk
Етикет: Отмяна
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x тире-числа, 3 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor)
Ред 8: Ред 8:
}}
}}


'''Освобождението на България''' обхваща събитията свързани със създаването на [[Трета българска държава|българската държавност]] след [[България под османска власт|петстотингодишно османско владичество]]. Това се случва в резултат на националното [[Възраждане]], довело до признаване на [[Българската екзархия]] и до организиране на [[Априлското въстание]]. Въстанието дава повод на Русия да започне [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].
'''Освобождението на България''' обхваща събитията свързани със създаването на [[Трета българска държава|българската държавност]] след [[България под османска власт|петстотингодишно османско владичество]]. Това се случва в резултат на националното [[Възраждане]], довело до признаване на [[Българската екзархия]] и до организиране на [[Априлското въстание]]. Въстанието дава повод на Русия да започне [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].


== Априлско въстание ==
== Априлско въстание ==
{{основна|Априлско въстание}}
{{основна|Априлско въстание}}
По време на [[Априлското въстание]] с последвалата го [[Цариградска конференция]] в подкрепа на [[кауза]]та на българския народ за политическа независимост излизат водещи общественици от почти всички европейски страни. В отчаяно подкрепящата Османската империя Англия, [[Уилям Гладстон]], тогава лидер на [[Опозиция (политика)|опозиция]]та, отправя гневни упреци срещу политиката на правителството, оглавявано от Бенджамин Дизраели. Във Франция (макар и унизена от [[Прусия]]) турските зверства в [[Батак]] са заклеймени от [[Виктор Юго]], автор на „[[Клетниците]]“ и „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“, който призовава : {{цитат|Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.|}} Общественото мнение в Русия е най-радикално в подкрепа на българската [[кауза]]. Редом с дейците на [[Московски славянски комитет|Московския славянски комитет]] са великите [[ум]]ове и [[съвест]]та на руските [[писател]]и [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]].
По време на [[Априлското въстание]] с последвалата го [[Цариградска конференция]] в подкрепа на [[кауза]]та на българския народ за политическа независимост излизат водещи общественици от почти всички европейски страни. В отчаяно подкрепящата [[Османската империя]] [[Англия]], [[Уилям Гладстон]], тогава лидер на [[Опозиция (политика)|опозиция]]та, отправя гневни упреци срещу политиката на правителството, оглавявано от [[Бенджамин Дизраели]]. Във [[Франция]] (макар и унизена от [[Прусия]]) турските зверства в [[Батак]] са заклеймени от [[Виктор Юго]], автор на „[[Клетниците]]“ и „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“, който призовава : {{цитат|''Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.''|}}
Общественото мнение в [[Русия]] е най-радикално в подкрепа на българската кауза. Редом с дейците на [[Московски славянски комитет|Московския славянски комитет]] са великите умове и [[съвест]]та на руските писатели [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]].


== Руско-турска война (1877-1878) ==
== Руско-турска война (1877 – 1878) ==
{{основна|Руско-турска война (1877-1878)}}
{{основна|Руско-турска война (1877-1878)}}
[[Картинка:Pereprava cherez Dunaj.jpg|thumb|300px|Десантът при Свищов]]
На 12 /[[24 април]] ([[нов стил]]) [[1877]] г. в [[Кишинев]] е издаден манифест на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], с който е обявена [[война]] от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на [[Балкани]]те се водят и [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|в Кавказ]].<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 434 – 435, 446 (автор на глава четвърта (Руско-турската война и Освобождението на България 1877 – 1878) – акад. Христо Христов).</ref>
На 12 /[[24 април]] ([[нов стил]]) [[1877]] г. в [[Кишинев]] е издаден манифест на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], с който е обявена [[война]] от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на [[Балкани]]те се водят и [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|в Кавказ]].<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 434 – 435, 446 (автор на глава четвърта (Руско-турската война и Освобождението на България 1877 – 1878) – акад. Христо Христов).</ref>
[[Файл:Dmitriev 019.jpg|thumb|300px|„Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], 1883]]

Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в [[Добруджа]].<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 267.</ref> На 15 юни ([[27 юни]]), руски части, командвани от [[генерал-майор]] [[Михаил Драгомиров]], извършват [[Битка при Свищов|десант на река Дунав при Зимнич – Свищов]]. Създаден е сигурен и траен [[плацдарм]] отсам Дунава за развръщане на основните руски сили на българска земя. Руското главно командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на три отряда:
Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в [[Добруджа]].<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 267.</ref> На 15 юни ([[27 юни]]), руски части, командвани от [[генерал-майор]] [[Михаил Драгомиров]], извършват [[Битка при Свищов|десант на река Дунав при Зимнич – Свищов]]. Създаден е сигурен и траен [[плацдарм]] отсам [[Дунав]]а за развръщане на основните руски сили на българска земя. Руското главно командване разделя частите, прехвърлени при [[Свищов]] на три отряда:
* [[Западен отряд]] (в състав от 35&nbsp;000 войници), командван от [[генерал-лейтенант]] [[Николай Криденер]]
* [[Западен отряд]] (в състав от 35&nbsp;000 войници), командван от [[генерал-лейтенант]] [[Николай Криденер]]
* [[Източен отряд]] (в състав от 70&nbsp;000 войници), командван от престолонаследника [[Александър III (Русия)|Александър Александрович]]
* [[Източен отряд]] (в състав от 70&nbsp;000 войници), командван от престолонаследника [[Александър III (Русия)|Александър Александрович]]
* [[Преден отряд]] ( в състав от 12 000 войници), командван от [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 435 – 436.</ref>
* [[Преден отряд]] ( в състав от 12 000 войници), командван от генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 435 – 436.</ref>


Целта на изток е да се блокират основните османски сили, базирани в [[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен]]. Западният отряд обсажда групировката на [[Осман паша]] в [[Плевен]] (виж [[Обсада на Плевен]]), а Предният настъпва през [[Шипченски проход|Шипченския проход]] на юг. В отговор на руското развръщане и успешния поход на Предния отряд, Османското главно командване прехвърля силната групировка на [[Сюлейман паша]] от Северна [[Албания]]. Частите на Предния отряд отстъпват при Стара Загора, но спират Сюлейман паша в Шипченския проход.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 438 – 441.</ref>
Целта на изток е да се блокират основните османски сили, базирани в [[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен]]. Западният отряд обсажда групировката на [[Осман паша]] в [[Плевен]] (виж [[Обсада на Плевен]]), а Предният настъпва през [[Шипченски проход|Шипченския проход]] на юг. В отговор на руското развръщане и успешния поход на Предния отряд, Османското главно командване прехвърля силната групировка на [[Сюлейман паша]] от [[Албания|Северна Албания]]. Частите на Предния отряд отстъпват при [[Стара Загора]], но спират Сюлейман паша в Шипченския проход.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 438 – 441.</ref>


=== Шипченска епопея ===
=== Шипченска епопея ===
{{основна|Шипченска битка}}
{{основна|Шипченска битка}}
[[File:Bulgaria Shipka-04.JPG|thumb|400px|Руските позиции на връх Шипка]]
[[File:Bulgaria Shipka-04.JPG|thumb|300px|Руските позиции на връх Шипка]]


Основният [[стратегия|стратегически]] замисъл на османското командване е групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка и като премине в [[Северна България]] да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. След това се планирало чрез съгласувани действия от изток, запад и юг руските войски да бъдат отхвърлени на север от Дунав.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 438.</ref> В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на [[контраатака]]та и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото [[Българско опълчение]].
Основният [[стратегия|стратегически]] замисъл на османското командване е групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх [[Шипка (връх)|Шипка]] и като премине в [[Северна България]] да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. След това се планирало чрез съгласувани действия от изток, запад и юг руските войски да бъдат отхвърлени на север от Дунав.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 438.</ref> В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на [[контраатака]]та и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото [[Българско опълчение]].


В три поредни сражения, водили се през периода юли-септември, войските на Сюлейман паша са обезсърчени, с което е осуетен основният стратегически замисъл на османското командване.
В три поредни сражения, водили се през периода юли-септември, войските на Сюлейман паша са обезсърчени, с което е осуетен основният стратегически замисъл на османското командване.


=== Край на бойните действия ===
=== Край на бойните действия ===
В края на годината се предава в руски плен остатъкът от османската армия, обкръжена в Плевен с командващия я Осман паша. Следва руско настъпление през [[Стара планина]] на юг към [[София]] (под ръководството на [[Йосиф Гурко]]) и [[Шейновска битка|Шейново]], след което са превзети последователно от руската армия [[Битка при Пловдив (1878)|Пловдив]] (16 януари 1878 г.) и [[Одрин]] (26 януари).<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 443 – 446.</ref> На пътя на основните руски сили лежи Цариград, поради и което Османската империя подновява молбата си за [[примирие]]. [[Одринско примирие|Протоколът за примирие]] е подписан в Одрин на 19/31 януари 1878 г. Първа точка гласи:{{цитат|България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети на Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там не ще се намира.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 459.</ref>|}}
В края на годината се предава в руски плен остатъкът от османската армия, обкръжена в Плевен с командващия я Осман паша. Следва руско настъпление през [[Стара планина]] на юг към [[София]] (под ръководството на Йосиф Гурко) и [[Шейновска битка|Шейново]], след което са превзети последователно от руската армия [[Битка при Пловдив (1878)|Пловдив]] (16 януари 1878 г.) и [[Одрин]] (26 януари).<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 443 – 446.</ref> На пътя на основните руски сили лежи [[Цариград]], поради и което Османската империя подновява молбата си за [[примирие]]. [[Одринско примирие|Протоколът за примирие]] е подписан в Одрин на 19/31 януари 1878 г. Първа точка гласи:{{цитат|''България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети на Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там не ще се намира.''<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 459.</ref>|}}


Примирието води до изостряне на отношенията между Русия, от една страна, и Великобритания и Австро-Унгария, от друга.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 462.</ref>
Примирието води до изостряне на отношенията между Русия, от една страна, и [[Великобритания]] и [[Австро-Унгария]], от друга.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 462.</ref>


== Санстефански предварителен договор ==
== Санстефански предварителен договор ==
Ред 45: Ред 47:
== Възстановяване на Българската държава ==
== Възстановяване на Българската държава ==
{{основна|Берлински конгрес}}
{{основна|Берлински конгрес}}
Възстановяването на България е потвърдено с [[Берлински договор|Берлинския договор]], като юридически чак до [[1908]] година [[Княжество България]] е [[трибутарно княжество|трибутарно]], макар на практика да е независимо от [[Високата порта]]. Новосъздаденото [[Княжество България]] е зависимо от Османската империя [[автономия|автономна]] [[държава]], номинално [[васал]]но и [[Трибутарно княжество|трибутарно]] (плащащо [[данък]]) [[княжество]] със свое народно [[правителство]] и [[Армия|войска]]. <ref>[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/berlin.htm чл. 1 от Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г. В текста е определено, че Българското княжество има право на своя „народна милиця“] </ref> [[Източна Румелия]] е област в рамките на Империята, ползваща се с административна автономия, включително собствени [[въоръжени сили]] („местна милиция“).<ref>[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/berlin.htm чл. 13 от Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г.]</ref> Двете български области са обединени със [[Съединение на България|Съединението на България]] от 1885 г., официално под формата на [[лична уния]], въпреки съпротивата на Русия и след отблъскване на нападението на Сърбия. България обявява [[Независимост на България|независимост]] като суверенна държава, през [[1908]] година, когато са създадени необходимите условия за това.
Възстановяването на България е потвърдено с [[Берлински договор|Берлинския договор]], като юридически чак до [[1908]] година [[Княжество България]] е [[трибутарно княжество|трибутарно]], макар на практика да е независимо от [[Високата порта]]. Новосъздаденото Княжество България е зависимо от Османската империя [[автономия|автономна]] [[държава]], номинално [[васал]]но и трибутарно (плащащо [[данък]]) [[княжество]] със свое народно [[правителство]] и [[Армия|войска]].<ref>[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/berlin.htm чл. 1 от Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г. В текста е определено, че Българското княжество има право на своя „народна милиця“] </ref> [[Източна Румелия]] е област в рамките на Империята, ползваща се с административна автономия, включително собствени [[въоръжени сили]] („местна милиция“).<ref>[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/berlin.htm чл. 13 от Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г.]</ref> Двете български области са обединени със [[Съединение на България|Съединението на България]] от 1885 г., официално под формата на [[лична уния]], въпреки съпротивата на Русия и след отблъскване на нападението на [[Сърбия]]. България обявява [[Независимост на България|независимост]] като [[суверенна държава]], през 1908 година, когато са създадени необходимите условия за това.


== Памет ==
== Памет ==
{{основна|Руски паметници в България}}
{{основна|Руски паметници в България}}

Освобождението на България от османско иго е тържествено отбелязвано, като на територията на страната са построени няколкостотин паметника в знак на признателност към героизма и саможертвата на сражавалите се воини. До наши дни са оцелели 244 от тях<ref>[http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=6&newsid=61259&vote=show В България има 244 паметници на Освобождението]</ref>.
Освобождението на България от османско иго е тържествено отбелязвано, като на територията на страната са построени няколкостотин паметника в знак на признателност към героизма и саможертвата на сражавалите се воини. До наши дни са оцелели 244 от тях.<ref>[http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=6&newsid=61259&vote=show В България има 244 паметници на Освобождението]</ref>


== Празник ==
== Празник ==
Ред 75: Ред 78:
* [https://archive.org/details/boevetieioperat00dimigoog Димитриев, Р. Боевете и операциите около Шипка във войната 1877 – 78 години. Военно-исторически етюд. София, 1902]
* [https://archive.org/details/boevetieioperat00dimigoog Димитриев, Р. Боевете и операциите около Шипка във войната 1877 – 78 години. Военно-исторически етюд. София, 1902]
* [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K.KOSEV_Zad_kulisite_na%20Berl_kongr.pdf Косев, Константин. Зад кулисите на Берлинския конгрес и родилните мъки на Третата българска държава, София 2008]
* [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K.KOSEV_Zad_kulisite_na%20Berl_kongr.pdf Косев, Константин. Зад кулисите на Берлинския конгрес и родилните мъки на Третата българска държава, София 2008]
* ''Вус О. В.''  [http://vsepros.ru/node/531 Освобождение Болгарии: Нарвские гусары на Балканах в 1877–1878 гг.] // Всеобщее просветительское общество. URL: http://vsepros.ru/node/531
* ''Вус О. В.'' [http://vsepros.ru/node/531 Освобождение Болгарии: Нарвские гусары на Балканах в 1877 – 1878 гг.] // Всеобщее просветительское общество. URL: http://vsepros.ru/node/531


{{Български въстания срещу османската власт}}
{{Български въстания срещу османската власт}}

Версия от 10:11, 1 август 2018

Тази статия е за създаването на Третата българска държава. За създаването на Втората българска държава вижте Въстание на Асен и Петър.
Освобождение на България
Честване на боевете на връх Шипка през 2008 г.
Честване на боевете на връх Шипка през 2008 г.
МястоБългария
Дата1878 – 1879 г.
РезултатСъздаване на Княжество България и Източна Румелия

Освобождението на България обхваща събитията свързани със създаването на българската държавност след петстотингодишно османско владичество. Това се случва в резултат на националното Възраждане, довело до признаване на Българската екзархия и до организиране на Априлското въстание. Въстанието дава повод на Русия да започне Руско-турската война (1877 – 1878).

Априлско въстание

 Основна статия: Априлско въстание

По време на Априлското въстание с последвалата го Цариградска конференция в подкрепа на каузата на българския народ за политическа независимост излизат водещи общественици от почти всички европейски страни. В отчаяно подкрепящата Османската империя Англия, Уилям Гладстон, тогава лидер на опозицията, отправя гневни упреци срещу политиката на правителството, оглавявано от Бенджамин Дизраели. Във Франция (макар и унизена от Прусия) турските зверства в Батак са заклеймени от Виктор Юго, автор на „Клетниците“ и „Парижката Света Богородица“, който призовава :

„ Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат. “

Общественото мнение в Русия е най-радикално в подкрепа на българската кауза. Редом с дейците на Московския славянски комитет са великите умове и съвестта на руските писатели Иван Тургенев, Лев Толстой и Фьодор Достоевски.

Руско-турска война (1877 – 1878)

 Основна статия: Руско-турска война (1877-1878)
Десантът при Свищов

На 12 /24 април (нов стил) 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който е обявена война от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на Балканите се водят и в Кавказ.[1]

„Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, 1883

Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа.[2] На 15 юни (27 юни), руски части, командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант на река Дунав при Зимнич – Свищов. Създаден е сигурен и траен плацдарм отсам Дунава за развръщане на основните руски сили на българска земя. Руското главно командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на три отряда:

Целта на изток е да се блокират основните османски сили, базирани в Четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен. Западният отряд обсажда групировката на Осман паша в Плевен (виж Обсада на Плевен), а Предният настъпва през Шипченския проход на юг. В отговор на руското развръщане и успешния поход на Предния отряд, Османското главно командване прехвърля силната групировка на Сюлейман паша от Северна Албания. Частите на Предния отряд отстъпват при Стара Загора, но спират Сюлейман паша в Шипченския проход.[4]

Шипченска епопея

 Основна статия: Шипченска битка
Руските позиции на връх Шипка

Основният стратегически замисъл на османското командване е групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка и като премине в Северна България да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. След това се планирало чрез съгласувани действия от изток, запад и юг руските войски да бъдат отхвърлени на север от Дунав.[5] В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото Българско опълчение.

В три поредни сражения, водили се през периода юли-септември, войските на Сюлейман паша са обезсърчени, с което е осуетен основният стратегически замисъл на османското командване.

Край на бойните действия

В края на годината се предава в руски плен остатъкът от османската армия, обкръжена в Плевен с командващия я Осман паша. Следва руско настъпление през Стара планина на юг към София (под ръководството на Йосиф Гурко) и Шейново, след което са превзети последователно от руската армия Пловдив (16 януари 1878 г.) и Одрин (26 януари).[6] На пътя на основните руски сили лежи Цариград, поради и което Османската империя подновява молбата си за примирие. Протоколът за примирие е подписан в Одрин на 19/31 януари 1878 г. Първа точка гласи:

„ България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети на Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там не ще се намира.[7] “

Примирието води до изостряне на отношенията между Русия, от една страна, и Великобритания и Австро-Унгария, от друга.[8]

Санстефански предварителен договор

 Основна статия: Санстефански мирен договор
Монументът на Руския Цар Освободител Александър II срещу сградата на Народното събрание на България – срещу царския монумент е входът на парламента с надписа „Съединението прави силата“.

По силата на този международен акт Българското княжество е окупирана от Русия територия в продължение на две години. [9] Окончателните граници на новата българска държава подлежат на определяне от руско-турска комисия, която следва да се води от общите граници, указани в договора.[10]

Възстановяване на Българската държава

 Основна статия: Берлински конгрес

Възстановяването на България е потвърдено с Берлинския договор, като юридически чак до 1908 година Княжество България е трибутарно, макар на практика да е независимо от Високата порта. Новосъздаденото Княжество България е зависимо от Османската империя автономна държава, номинално васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска.[11] Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с административна автономия, включително собствени въоръжени сили („местна милиция“).[12] Двете български области са обединени със Съединението на България от 1885 г., официално под формата на лична уния, въпреки съпротивата на Русия и след отблъскване на нападението на Сърбия. България обявява независимост като суверенна държава, през 1908 година, когато са създадени необходимите условия за това.

Памет

 Основна статия: Руски паметници в България

Освобождението на България от османско иго е тържествено отбелязвано, като на територията на страната са построени няколкостотин паметника в знак на признателност към героизма и саможертвата на сражавалите се воини. До наши дни са оцелели 244 от тях.[13]

Празник

 Основна статия: Ден на Освобождението на България от османско иго

Освобождението на България е национален празник на държавата, честван на 3 март всяка година. Това е датата, на която е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя.[14]

Бележки

  1. ↑ История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 434 – 435, 446 (автор на глава четвърта (Руско-турската война и Освобождението на България 1877 – 1878) – акад. Христо Христов).
  2. ↑ Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 267.
  3. ↑ История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 435 – 436.
  4. ↑ История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 438 – 441.
  5. ↑ История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 438.
  6. ↑ История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 443 – 446.
  7. ↑ История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 459.
  8. ↑ История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 462.
  9. ↑ чл. 8 на Санстефански мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.
  10. ↑ чл. 6 от Санстефански мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.
  11. ↑ чл. 1 от Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г. В текста е определено, че Българското княжество има право на своя „народна милиця“
  12. ↑ чл. 13 от Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г.
  13. ↑ В България има 244 паметници на Освобождението
  14. ↑ 3-ти март – Национален празник на България // DarikNews.bg. 3 март 2015. Посетен на 29 септември 2015.

Вижте също

Източници

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Освобождение_на_България&oldid=8621385“.