Битка при Свищов

Битка при Свищов
Руско-турска война (1877–1878)
Десантът при Свищов
Информация
Период	14 – 16 юни/26 юни-28 юни 1877
Място	Зимнич-Свищов
Резултат	победа за Русия
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-майор Михаил Драгомиров Ахмед Хамди паша
Сили
Сборен десантен отряд (17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия) Свищовски гарнизон (6 табура, 1 ескадрон, 6 оръдия)
Жертви и загуби
802 убити и ранени неизвестни
43.614722, 25.399722

Битката при Свищов е десант на руската армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов през Руско-турската война (1877-1878).

Обстановка

генерал-майор Михаил Драгомиров

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през река Дунав да бъде извършен при град Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров : XIV-та пехотна дивизия, IV-та стрелкова бригада и други формирования – общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, разделени на 3 ешелона.

Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов (1 табур, 1 ескадрон и 2 оръдия) и при село Вардим (5 табура и 4 оръдия). Командир е Ахмед Хамди паша.

Извършване на десанта

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император Александър II точното място на десанта – устието на река Текирдере между Свищов и Вардим.

Частите на първия ешелон – 12 роти от Волинския пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Родионов в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващият източния фронт капитан Фок атакува командния десен бряг на Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята II-ра стрелкова рота, увлича Минския пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.

Бой за Свищов

Щиков бой при Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-ия ешелон пристига командващият генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11:00 часа атакува и към 14:00 часа превзема Свищовските височини. Около 15:00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето Вардим и позиции по река Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.

Резултати

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват два понтонни моста през Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

• 
  Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отстрани)
• 
  Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отпред и отгоре)

Загуби

Руски загуби в периода 14 – 15 юни 1877 г. [1]
подразделение	убити и удавени		изчезнали	ранени		общо
	офицери	нисши чинове	нисши чинове	офицери	нисши чинове	офицери	нисши чинове
гвардейски отряд	-	14	-	2	19	2	33
34 Севски полк	-	-	-	-	1	-	1
35 Брянски полк	-	1	-	-	2	-	3
36 Орловски полк	-	-	-	-	1	-	1
53 Волински полк	3	68	17	7	182	10	267
54 Мински полк	3	151	14	3	107	6	272
55 Подолски полк	-	10	5	3	69	3	84
56 Житомирски полк	-	-	2	2	19	2	21
16 стрелкови батальон	-	-	-	-	7	-	7
7 пластунски батальон	-	-	-	-	16	-	16
23 Донски казашки полк	-	-	-	-	1	-	1
2 пеша планинска батарея	3	21	-	1	-	4	21
3 понтонен батальон	-	-	-	-	-	-	-
4 понтонен батальон	-	9	-	1	5	1	14
5 понтонен батальон	-	15	-	1	10	1	25
6 понтонен батальон	-	7	-	-	1	-	8
моряци	1	5	-	-	3	1	8
ОБЩО	10	301	38	20	443	30	782

Списък на загиналите офицери при десанта [2]
№	чин	имена	убит/починал от раните
53 Волински полк
1	щабс капитан	Ящинский	убит
2	щабс капитан	Брянов	починал от раните
3	подпоручик	Григорь-Швили	убит
4	прапоршчик	Лукьянов	убит
54 Мински полк
5	щабс капитан	Петрович	убит
6	подпоручик	Каненберг	убит
7	прапоршчик	Фьодоров	убит
8	прапоршчик	Рыжкин	починал от раните
9	прапоршчик	Иванов	починал от раните
55 Подолски полк
10	прапоршчик	Зданн	починал от раните
2 пеша планинска батарея
11	подполковник	Стрельбицкий	удавил се
12	щабс капитан	Кобиев	удавил се
13	подпоручик	Тюрберт	удавил се
моряци
14	лейтенант	Добровольский	убит

Галерия

• 
  Релефен паметник на генерал-майор Драгомиров
• 
  Паметникът на победата при Свищов при устието на р. Текирдере
• 
  Паметник на загиналите 812 руски воини при десанта
• 
  Седем обелиска в местността „Паметниците“ на руски офицери
• 
  Паметник на мястото където стъпва сотнята на есаул Пруст на Дунавския бряг.
• 
  Братска могила на загинали руски воини при десанта на река Дунав.
• 
  Паметник на щабс капитан Брянов от 53 Волински полк
• 
  Паметник на подпоручик Григорь Швили от 53-ти пехотен Волински полк
• 
  Паметник на Щабс капитан Фок (1843 – 1926) от 53 Волински полк
• 
  Паметник на подпоручик Каненберг от 54-ти Мински полк
• 
  Паметник на прапоршчик Иванов от 54-ти Мински полк
• 
  Паметник на прапоршчик Фьодоров от 54-ти пехотен Мински полк
• 
  Паметник на прапоршчик Здан от 55-ти пехотен Подолски полк
• 
  Паметник на подполковник Стрелбицкий, командир на батарея

Вижте още

• Битки през Руско-турската война (1877-1878)

Източници

• Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 85 – 95
• Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 87 – 88
• Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы, 1899 г.