Цено Марков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м сърбоманнин --> сърбоман |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Цено Марков''', приел по-късно името '''Цено Маркович''' или '''Цене Маркович''' (на [[сръбски език|сръбски]]: ''Цене Марковић'' или ''Cene Marković'') e [[войвода]] на [[ВМОРО]], по-късно станал [[сърбомани| |
'''Цено Марков''', приел по-късно името '''Цено Маркович''' или '''Цене Маркович''' (на [[сръбски език|сръбски]]: ''Цене Марковић'' или ''Cene Marković'') e [[войвода]] на [[ВМОРО]], по-късно станал [[сърбомани|сърбоман]] и оглавил чета на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската въоръжена пропаганда]], действала в Западна Македония . |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 10:18, 14 март 2007
Цено Маркович | |
сърбомански войвода | |
Роден |
Йелошник, днес Р. Македония |
---|---|
Починал | не по-рано от 1918 г.
|
Цено Маркович в Общомедия |
Цено Марков, приел по-късно името Цено Маркович или Цене Маркович (на сръбски: Цене Марковић или Cene Marković) e войвода на ВМОРО, по-късно станал сърбоман и оглавил чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Западна Македония .
Биография
Роден е през 1864 година в Тетовско, където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в България, а после и в Русия. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу османското владичество. По-късно обаче се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети в Западна Македония. При започването на Балканската война напада турските караули на Мердар.
В началото на Първата световна война се бие при Белград против австро-унгарските войски, а след това е изпратен от сръбските служби да противодейства срещу дейността на българското разузнаване. След разгрома на сръбските войски през 1915 година и настъплението на българската армия в района на Тетово Цено Маркович успява да се спаси и бяга пеш в Албания.
Впоследствие се бие на Солунския фронт. Жени се в Битоля, но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален в знак на отмъщение, при който пожар изгаря цялото село Йелощник.