Вояджър 1: Разлика между версии
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
м точка след г за година; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Космически апарат |
{{Космически апарат |
||
| име=Вояджър 1 |
| име=Вояджър 1 |
||
| снимка=[[ |
| снимка=[[Файл:Voyager.jpg|250px|Вояджър 1]] |
||
| текст=Апаратът Вояджър 1 |
| текст=Апаратът Вояджър 1 |
||
| програма=[[НАСА]] |
| програма=[[НАСА]] |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
== Планиране и запуск == |
== Планиране и запуск == |
||
[[ |
[[Файл:Voyager spacecraft structure vector.svg|мини|ляво|150px|Схема на апарата]] |
||
Вояджър 1 първоначално е планиран като [[Маринър 11]], продължение на програмата [[Маринър]]. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на [[газов гигант|газовите гиганти]] за ускоряване до скорост, достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия. |
Вояджър 1 първоначално е планиран като [[Маринър 11]], продължение на програмата [[Маринър]]. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на [[газов гигант|газовите гиганти]] за ускоряване до скорост, достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия. |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
== Юпитер == |
== Юпитер == |
||
[[Файл:Jupiter from Voyager 1.jpg| |
[[Файл:Jupiter from Voyager 1.jpg|мини|ляво|175px|Близък план на атмосферата на Юпитер, снимка, заснета от Вояджър 1.]] |
||
Вояджър 1 започва наблюдения на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] през януари [[1979]] г., като се сближава максимално с планетата на [[5 март]] 1979 г, преминавайки на разстояние от |
Вояджър 1 започва наблюдения на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] през януари [[1979]] г., като се сближава максимално с планетата на [[5 март]] 1979 г., преминавайки на разстояние от 349 000 [[километър|км]] от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер. Вояджър 1 предава уникални снимки на Юпитер и спътниците и. За пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто с висока разделителна способност. Наблюденията приключват през април същата година. |
||
Важно откритие на двата апарата Вояджър е наличието на действащи [[вулкани]] на [[Йо (спътник)|Йо]], които не са забелязани при наблюдения от Земята и при прелитането на апаратите Пионер 10 и 11 около спътника. |
Важно откритие на двата апарата Вояджър е наличието на действащи [[вулкани]] на [[Йо (спътник)|Йо]], които не са забелязани при наблюдения от Земята и при прелитането на апаратите Пионер 10 и 11 около спътника. |
||
== Сатурн == |
== Сатурн == |
||
[[Файл:Crescent Saturn as seen from Voyager 1.jpg| |
[[Файл:Crescent Saturn as seen from Voyager 1.jpg|мини|175px|Снимка на Сатурн, заснета от Вояджър 1 от разстояние 5,3 милиона km четири дни след сближаването с планетата.]] |
||
Гравитационното ускоряване чрез Юпитер е успешно и апаратът посещава [[Сатурн (планета)|Сатурн]] през ноември [[1980]] г., преминавайки на 124 000 km от горните слоеве на [[атмосфера на небесно тяло|атмосферата]] на планетата на [[12 ноември]] 1980 г. Апаратът прелита близо до спътниците [[Титан (спътник)|Титан]], [[Рея (спътник)|Рея]] и [[Мимас (спътник)|Мимас]]. Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и неговия спътник [[Титан (спътник)|Титан]]. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска [[еклиптика]]та и прекратява планетните изследвания. |
Гравитационното ускоряване чрез Юпитер е успешно и апаратът посещава [[Сатурн (планета)|Сатурн]] през ноември [[1980]] г., преминавайки на 124 000 km от горните слоеве на [[атмосфера на небесно тяло|атмосферата]] на планетата на [[12 ноември]] 1980 г. Апаратът прелита близо до спътниците [[Титан (спътник)|Титан]], [[Рея (спътник)|Рея]] и [[Мимас (спътник)|Мимас]]. Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и неговия спътник [[Титан (спътник)|Титан]]. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска [[еклиптика]]та и прекратява планетните изследвания. |
||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
=== Хелиопауза === |
=== Хелиопауза === |
||
[[Файл:Voyager 1 entering heliosheath region.jpg| |
[[Файл:Voyager 1 entering heliosheath region.jpg|мини|250px|Вояджър 1 и хелиопаузата.]] |
||
Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на [[хелиопауза]]та. |
Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на [[хелиопауза]]та. |
||
| Ред 67: | Ред 67: | ||
Към 29 Май [[2011]] г., ''Вояджър 1'' се намира на 17,413 милиарда km (116.34 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,06 km/s (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от [[Вояджър 2]]. |
Към 29 Май [[2011]] г., ''Вояджър 1'' се намира на 17,413 милиарда km (116.34 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,06 km/s (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от [[Вояджър 2]]. |
||
На 20 март 2013 г., ученият от Американската космическа агенция (НАСА) |
На 20 март 2013 г., ученият от Американската космическа агенция (НАСА) Едуард Стоун, обяви че ''Вояджър 1'' е напуснал Слънчевата система. Така изминатото от ''Вояджър 1'' разстояние става над 18 милиарда km или над 123(АЕ) пъти разстоянието от Земята до Слънцето. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Вояджър (програма)]] |
* [[Вояджър (програма)]] |
||
* [[Златна плоча на Вояджър]] |
* [[Златна плоча на Вояджър]] |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
*{{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov Страница на НАСА за Вояджър] |
* {{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov Страница на НАСА за Вояджър] |
||
*{{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov/spacecraft/spacecraftlife.html Хронология на мисията] |
* {{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov/spacecraft/spacecraftlife.html Хронология на мисията] |
||
*{{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov/mission/index.html Позиции и диаграми на Вояджър] |
* {{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov/mission/index.html Позиции и диаграми на Вояджър] |
||
*{{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov/mission/weekly-reports/ Доклади и информация за мисията] |
* {{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov/mission/weekly-reports/ Доклади и информация за мисията] |
||
*{{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov/where/ Къде са апаратите Вояджър в момента] |
* {{икона|en}} [http://voyager.jpl.nasa.gov/where/ Къде са апаратите Вояджър в момента] |
||
{{Програма Вояджър}} |
{{Програма Вояджър}} |
||
Версия от 13:48, 8 август 2018
| Вояджър 1 | |
 Апаратът Вояджър 1 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | НАСА |
| Основни изпълнители | JPL |
| Тип | автоматичен |
| Основни цели | планетарни изследвания |
| Дата на изстрелване | 5 септември 1977 г. Кейп Канаверъл |
| Стартова установка | Титан IIIE/Кентавър |
| Маса | 815 kg |
| Орбита/траектория | хиперболична |
| Важни събития | посещение на Юпитер и Сатурн |
| Продължителност | 43 г. (1977-2020) |
| Състояние | функциониращ |
| Уебстраница | Вояджър в сайта на НАСА |
| Оборудване | |
| |
| Вояджър 1 в Общомедия | |
Вояджър 1 (Шаблон:Lang-en) е автоматичен космически апарат, изследвал външните части на Слънчевата система. Изстрелян е на 5 септември 1977 г. и към 2016 г. e все още функциониращ, макар и с намалени възможности. Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки произход, на разстояние от 18,178 млрд. km (120 АЕ, август 2012 г.[1]) от Слънцето и се счита, че е навлязъл в хелиопаузата. След достигане на втора космическа скорост спрямо Слънцето, Вояджър 1 се намира на хиперболична траектория. Заедно с Пионер 10, 11 и Вояджър 2, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.
Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпитер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с установяване на границите на хелопаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.
Счита се, че генераторите на електрическа енергия на борда на апарата ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2020 г.
Планиране и запуск
Вояджър 1 първоначално е планиран като Маринър 11, продължение на програмата Маринър. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на газовите гиганти за ускоряване до скорост, достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия.
Апаратът е изстрелян на 5 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл във Флорида, САЩ използвайки носител Титан IIIE/Кентавър, малко след Вояджър 2. Въпреки че е изстрелян втори, Вояджър 1 следва по-бърза траектория и достига до Юпитер и Сатурн преди Вояджър 2.
Любопитен факт е, че втората степен Титан IIIE се изключва с една секунда предварително, като това нарушава планираната траектория. Третата степен Кентавър обаче има достатъчно резерви, за да компенсира грешката.
Информация за оборудването виж в Програма Вояджър.
Юпитер
Вояджър 1 започва наблюдения на Юпитер през януари 1979 г., като се сближава максимално с планетата на 5 март 1979 г., преминавайки на разстояние от 349 000 км от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер. Вояджър 1 предава уникални снимки на Юпитер и спътниците и. За пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто с висока разделителна способност. Наблюденията приключват през април същата година.
Важно откритие на двата апарата Вояджър е наличието на действащи вулкани на Йо, които не са забелязани при наблюдения от Земята и при прелитането на апаратите Пионер 10 и 11 около спътника.
Сатурн
Гравитационното ускоряване чрез Юпитер е успешно и апаратът посещава Сатурн през ноември 1980 г., преминавайки на 124 000 km от горните слоеве на атмосферата на планетата на 12 ноември 1980 г. Апаратът прелита близо до спътниците Титан, Рея и Мимас. Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и неговия спътник Титан. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска еклиптиката и прекратява планетните изследвания.
Междузвездна мисия
Счита се, че Вояджър 1 и 2 разполагат с достатъчно енергия за осъществяване на комуникации и функциониране на част от инструментите до 2020 г. Апарата дотогава ще има достатъчно енергия за всички инструменти. Тогава ще трябва да се изключи първия от многото инструменти, а до 2025 г. и последният ще трябва да бъде изключен.[2]
Хелиопауза
Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на хелиопаузата.
Учени от Университета Джон Хопкинс към катедрата по приложна физика считат, че Вояджър е преминал през граничния шок през февруари 2003 г.[3] Други учени обаче остават скептични относно това откритие. На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на Американския геофизичен съюз представя убедителни доказателства в полза на теория, според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември 2004 г.[4]
Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научния консенсус е че Вояджър 1 се намира в слънчевата обвивка.[5] Учените предполагат, че апарата ще достигне хелиопауза някъде към 2015 г.
Изминати разстояния
Към 29 Май 2011 г., Вояджър 1 се намира на 17,413 милиарда km (116.34 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,06 km/s (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от Вояджър 2.
На 20 март 2013 г., ученият от Американската космическа агенция (НАСА) Едуард Стоун, обяви че Вояджър 1 е напуснал Слънчевата система. Така изминатото от Вояджър 1 разстояние става над 18 милиарда km или над 123(АЕ) пъти разстоянието от Земята до Слънцето.
Източници
- ↑ http://voyager.jpl.nasa.gov/mission/weekly-reports/
- ↑ "Вояджър 1" излиза от Слънчевата система
- ↑ Kate Tobin. Космически апарат достига края на Слънчевата система // CNN.com, 5 ноември, 2003. Посетен на 2007-08-07.
- ↑ www.agu.org
- ↑ Voyager Enters Solar System's Final Frontier // NASA, 24 май, 2005. Посетен на 2007-08-07.
Вижте също
Външни препратки
- ((en)) Страница на НАСА за Вояджър
- ((en)) Хронология на мисията
- ((en)) Позиции и диаграми на Вояджър
- ((en)) Доклади и информация за мисията
- ((en)) Къде са апаратите Вояджър в момента
| |||||||||||||
