Разлика между версии на „Джон Дън“

[[КартинкаФайл:John_Donne_BBC_News.jpg|thumbмини|275px|leftляво|Портрет на Джон Дън като младеж. Ок. 1595 г.]]

[[КартинкаФайл:John_Donne_house_Pyrford.jpg|мини|275px|Част от къщата, в която Джон Дън живее в Пирфорд]]

По време и след образованието си Дън похарчва доста от значителното си наследство за жени, литература, забавления и пътувания. Знае се, че е посетил [[Европа|Континента]] и че се е бил заедно с втория граф на Есекс [[Робърт Девъро]] и сър [[Уолтър Ралей]] срещу испанците при [[Кадис]] (1596 г.), където испанците са победени и при Азорските острови (1597 г.), където е видял потопяването на испанския флагмански кораб ''Сан Фелипе'' и екипажа му. Според биографа му Айзък Уолтън, който публикува негова биография през 1640 г., Дън живее в [[Испания]] и [[Италия]], където наблюдава законите и обичаите и овладява езиците. На 25-годишна възраст изглежда добре подготвен за дипломатическата кариера, която изглежда е търсел. Назначен е за главен секретар на Лорда пазител на Големия печат, сър [[Томас Егертън]] и се установява в неговия лондонски дом, Йорк хаус, Стренд близо до двореца [[Уайтхол]], най-влиятелния обществен център в [[Англия]] за времето си. През следващите четири години се влюбва в 17-годишната племенница на Егертън Ана Мор и през [[1601]] г. те тайно се женят противно на волята както на Егертън, така и на баща ѝѝ Джордж Мор, Офицер на [[Кулата на Лондон|Кулата]]. Това проваля кариерата му и му печели престой в затвора Флийт заедно със свещеника, който ги е венчал, и свидетеля на венчавката. Дън е освободен, когато се доказва, че бракът е валиден, и скоро осигурява освобождаването и на другите двама. Според Уолтън, когато е написал на жена си, за да ѝѝ съобщи за загубата на поста си, написал след името си: John Donne, Anne Donne, ''Undone'' (разорени). Едва през 1609 г. се помирява с тъста си и получава зестрата.

Най-ранните стихотворения на Дън показват отлично познаване на английското общество в съчетание с остра критика на проблемите му. Неговите ''Сатири'' се занимават с обикновени [[Елизабет I|Елизабетински]] теми като корупцията в правната система, посредствени поети и помпозни дворяни, но изпъкват благодарение на интелектуалната си изтънченост и поразителна образност. Неговите образи на болест, повръщано, тор и чума спомагат за създаването на силно сатиричен свят, населяван от всички шутове и мошеници на Англия. Третата му сатира обаче се занимава с проблема за истинната религия, въпрос от голямо значение за Дън. Той твърди, че е по-добре внимателно да се изследва собствената религиозна вяра, отколкото сляпо да се следва която и да е установена традиция, тъй като никой няма да бъде спасен на [[Страшен съд|Страшния съд]] твърдейки: „Хари или Мартин ме научи на това.“ През 1601 г. Дън публикува амбициозно, но незавършено стихотворение, ''Метемпсихоза'', сложно обяснение на природата на доброто и злото, проявени по време на последователните метаморфози на душата от растителния ѝѝ произход в [[Еденска градина|Еденската градина]] до днешното ѝѝ въплъщение в човечеството.

Ранната поезия на Дън е забележителна и с еротичната си тематика, особено в елегиите (той е първият писател използвал думата „секс“ в днешния и&#768;ѝ смисъл<ref>The Wordsworth Companion to Literature in English, 1992.</ref>), в които използва неконвенционални метафори, като бълха ухапала (и по този начин съединила кръвта им) двама любовници отъждествена с женитбата. В Елегия XIX: ''На своята любовница отиваща в леглото'' той поетично съблича любовницата си и сравнява акта на галенето с изследването на Америка. В Елегия XVIII сравнява пролуката между гърдите на любовницата си с [[Хелеспонт]]а. Дън не публикува тези стихотворения макар да позволява широкото им обръщение в ръкописна форма. Стихотворенията вероятно са отправени към съпругата му.

[[КартинкаФайл:Donne-shroud.png|мини|200px|Няколко месеца преди смъртта си Дън поръчва този портрет, както той очаква да изглежда, когато възкръсне от мъртвите, за да бъде съден на Страшния съд. Той го окачва на стената, за да му напомня смъртта.]]

Дън става кралски капелан (свещеник) към края на 1615 г. и преподавател по богословие в Линкълнс Ин през 1616 г. Съпругата му умира на 15 август 1617 г., пет дни след като ражда мъртвородено, тяхното дванадесето дете за седемнадесетгодишен брак. Дън дълбоко скърби за смъртта и&#768;ѝ и не се жени повторно, нещо необичайно за епохата, особено като се има предвид голямото семейство, за което трябва да се грижи. През 1618 г. получава докторат по богословие от Кеймбриджкия университет. По-късно през 1618 г. става личен свещеник на виконта на Донкастър, който е изпратен на посланичество в Германия, което цели да посредничи между католическия император и неговите [[протестантство|протестантски]] поданици от [[Бохемия]]. Дън се връща в Англия през 1620 г. През 1621 г. Дън става декан на [[катедралата Сейнт Полс]], водещ (и добре платен) пост в Англиканската църква, който заема до смъртта си през 1631 г. През този период умира дъщеря му Луси на 18-годишна възраст. През 1623 г. най-възрастната му дъщеря Констанс се омъжва за 58-годишния актьор Едуард Алейн, станал известен с изобразяването на героите на [[Кристофър Марлоу]] още преди смъртта на драматурга. В края на ноември и началото на декември 1623 г., страда от почти фатална болест, която е или тиф, или грип с последвала седемдневна треска. По време на възстановяването си пише редица размишления и молитви за здравето, болката и болестта, публикувани в книга през 1624 г. под заглавието ''Молитви при неочаквани случаи'', XVII-ата от които по-късно става известна за изразите „никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб“ и „никой човек не е остров“. През 1624 г. става викарий на Сейнт Дънстънс-ин-дъ-Уест, а след смъртта на крал Джеймс на [[27 март]] [[1625]] г. Дън чете проповед по случая пред новия крал [[Чарлс I]], комуто става кралски капелан. Печели си репутация като впечатляващ, красноречив проповедник и 160 от проповедите му са публикувани през 1640, 1649 и 1660 г. През февруари 1631 г. изнася известната си проповед ''Дуел със смъртта'' в двореца Уайтхол пред крал Чарлс, а последната му творба е ''Химн за Господ, моя Господ, в моята болест''. Умира на [[31 март]] [[1631]] г., вероятно от рак на стомаха. Джон Дън е погребан в катедралата Сейнт Полс, където му е издиганата паметна статуя (изработена по неговата рисунка в плаща си). Тя оцелява [[Големия пожар в Лондон|Големия пожар в Лондон]] ([[1666]] г.) и все още може да бъде видяна.

[[FileФайл:John Donne bust, St. Paul's, London.JPG|мини|200px|Бюст на Джон Дън от Найджъл Бунам, разположен южно от катедралата „Св. Павел“ в Лондон.]]