Кърнаре: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно)
м форматиране: 7x кавички, 6x нов ред, 2x тире, запетая, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 12: Ред 12:


== География ==
== География ==

Село Кърнаре се намира в [[планина|планински]] район.
Село Кърнаре се намира в [[планина|планински]] район.


== История ==
== История ==
Името на селото е от турски произход и преведено на български означава "полето". До Освобождението е чисто турско село, което започва да се заселва с българи след Съединението от 1885 г., най-вече от Троянско. В книгата си "''Стари градища и друмове''" известният историк Петър Мутафчиев дава друга интерпретация на името на селото, като свързва корена му със спомена на по-късните български заселници за най-ранните такива,които били "кърдисани" от турците ("изклани"). В началото на ХХ век то вече има определено български облик. Било е със стратегическо положение, тъй като лежи на пътя за Троянския проход и по тази причина турците са избили и разселили българите при завоюването на земите ни през XIV век, които живели по тези места и колонизирали селото с турци.
Името на селото е от турски произход и преведено на български означава „полето“. До Освобождението е чисто турско село, което започва да се заселва с българи след Съединението от 1885 г., най-вече от Троянско. В книгата си ''Стари градища и друмове'' известният историк Петър Мутафчиев дава друга интерпретация на името на селото, като свързва корена му със спомена на по-късните български заселници за най-ранните такива, които били „кърдисани“ от турците („изклани“). В началото на ХХ век то вече има определено български облик. Било е със стратегическо положение, тъй като лежи на пътя за Троянския проход и по тази причина турците са избили и разселили българите при завоюването на земите ни през XIV век, които живели по тези места и колонизирали селото с турци.
<!-- == Религии == -->
<!-- == Религии == -->
Във връхните моменти на комунистическата диктатура през 1947-1955 г. село Кърнаре е единственото село в България, което успява да си построи църква. Това е храмът "Св.Великомъченик Георги Победоносец". Населението в огромната си част е източноправославно, има и малко цигани-мюсюлмани.
Във връхните моменти на комунистическата диктатура през 1947 – 1955 г. село Кърнаре е единственото село в България, което успява да си построи църква. Това е храмът „Св.Великомъченик Георги Победоносец“. Населението в огромната си част е източноправославно, има и малко цигани-мюсюлмани.
<!-- == Обществени институции == -->
<!-- == Обществени институции == -->


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
[[Троянски проход|Троянският проход]] (Беклемето) е един от основните пътища, свързващи северна и южна България. Дълъг е около 50 км, а найвисоката му точка е на 1 565 м н.в. Свързва град Троян със село Кърнаре в Карловското поле.
[[Троянски проход|Троянският проход]] (Беклемето) е един от основните пътища, свързващи северна и южна България. Дълъг е около 50 км, а най-високата му точка е на 1 565 м н.в. Свързва град Троян със село Кърнаре в Карловското поле.


На места в района са запазени фрагменти от древния римски път, прочутата Виа Траяна - пътят на Траян. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес, а в района на Беклемето - билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо). Основите и&#768; и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на туристическото градче Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.
На места в района са запазени фрагменти от древния римски път, прочутата Виа Траяна – пътят на Траян. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес, а в района на Беклемето – билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо). Основите и&#768; и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на туристическото градче Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.


Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.
Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==

<!-- == Личности == -->
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
<!-- == Литература == -->


== Други ==
== Други ==
<!-- === Кухня === -->


<!-- === Кухня === -->
== Галерия ==
== Галерия ==
<Gallery>
<Gallery>
File:Karnare municipality hall.jpg|Кметство Карнаре
File:Karnare municipality hall.jpg|Кметство Карнаре
File:Karnare school.JPG|ОУ "Васил Левски"
File:Karnare school.JPG|ОУ „Васил Левски“
File:Karnare church.JPG|Църквата "Св. Георги Победоносец"
File:Karnare church.JPG|Църквата „Св. Георги Победоносец“
</gallery>
</gallery>
== Външни препратки ==


{{Община Карлово}}
{{Община Карлово}}
[[Категория:Села в област Пловдив]]
{{Мъниче селища в България}}
{{Мъниче селища в България}}

[[Категория:Села в област Пловдив]]

Версия от 17:59, 8 август 2018

Кърнаре
      
Герб
Общи данни
Население942 души[1] (15 март 2024 г.)
31,8 души/km²
Землище29,65 km²
Надм. височина538 m
Пощ. код4337
Тел. код03135
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ40939
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(СДС, ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Кърнаре
Боньо Бонев
(СДС, ДСБ, ОЗ, ...)
Кърнаре в Общомедия

Кърнаре е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

География

Село Кърнаре се намира в планински район.

История

Името на селото е от турски произход и преведено на български означава „полето“. До Освобождението е чисто турско село, което започва да се заселва с българи след Съединението от 1885 г., най-вече от Троянско. В книгата си „Стари градища и друмове“ известният историк Петър Мутафчиев дава друга интерпретация на името на селото, като свързва корена му със спомена на по-късните български заселници за най-ранните такива, които били „кърдисани“ от турците („изклани“). В началото на ХХ век то вече има определено български облик. Било е със стратегическо положение, тъй като лежи на пътя за Троянския проход и по тази причина турците са избили и разселили българите при завоюването на земите ни през XIV век, които живели по тези места и колонизирали селото с турци. Във връхните моменти на комунистическата диктатура през 1947 – 1955 г. село Кърнаре е единственото село в България, което успява да си построи църква. Това е храмът „Св.Великомъченик Георги Победоносец“. Населението в огромната си част е източноправославно, има и малко цигани-мюсюлмани.

Културни и природни забележителности

Троянският проход (Беклемето) е един от основните пътища, свързващи северна и южна България. Дълъг е около 50 км, а най-високата му точка е на 1 565 м н.в. Свързва град Троян със село Кърнаре в Карловското поле.

На места в района са запазени фрагменти от древния римски път, прочутата Виа Траяна – пътят на Траян. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес, а в района на Беклемето – билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо). Основите ѝ и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на туристическото градче Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.

Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.

Редовни събития

Други

Галерия

Шаблон:Мъниче селища в България