Георги Милушев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
Докато работи за Държавна сигурност, през 1969 година завършва задочно външна търговия Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес [[Университет за национално и световно стопанство]]). От 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ при БКП в МВР, а от 1979 година е заместник-началник на Секретариата на МВР.<ref name="desehistory.com"/>
Докато работи за Държавна сигурност, през 1969 година завършва задочно външна търговия Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес [[Университет за национално и световно стопанство]]). От 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ при БКП в МВР, а от 1979 година е заместник-началник на Секретариата на МВР.<ref name="desehistory.com"/>


От 1982 година Милушев е началник на окръжното управление на МВР в [[Хасково]], където се проявява при извършването на т.нар. [[Възродителен процес]], за което е награден с орден „Народна република България“, I степен.<ref name="desehistory.com"/> През май 1986 година е върнат в София като заместник-началник на Второ главно управление, а след самоубийството на началника на [[Национална служба за охрана|Управлението за безопасност и охрана]] [[Илия Кашев]] през октомври година е назначен за началник на службата.<ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 189</ref> От 13 декември 1988 година е член на [[ЦК на БКП]].<ref name="Plenum(dec-1988)">[http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-09-24/1980-1989/3278---------13--14--1988---iii Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 93], Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г. (IIІ том), с. 1 – 16.</ref> На 1 декември 1989 година, малко след отстраняването на диктатора [[Тодор Живков]], е освободен от поста си, а на 1 юни 1990 година се пенсионира.<ref name="desehistory.com"/>
От 1982 година Милушев е началник на окръжното управление на МВР в [[Хасково]], където се проявява при извършването на т.нар. [[Възродителен процес]], за което е награден с орден „Народна република България“, I степен.<ref name="desehistory.com"/> През май 1986 година е върнат в София като заместник-началник на Второ главно управление, а след самоубийството на началника на [[Национална служба за охрана|Управлението за безопасност и охрана]] [[Илия Кашев]] през октомври година е назначен за началник на службата.<ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 189</ref> От 13 декември 1988 година е член на [[ЦК на БКП]].<ref name="Plenum(dec-1988)">[http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-09-24/1980-1989/3278---------13--14--1988---iii Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 93], Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г. (IIІ том), с. 1 – 16.</ref> На 1 декември 1989 година, малко след отстраняването на [[Тодор Живков]], е освободен от поста си, а на 1 юни 1990 година се пенсионира.<ref name="desehistory.com"/>


След кратка служба като търговски представител на България във [[Виетнам]], Георги Милушев започва свой частен бизнес и създава търговската верига „Зора“.<ref name="христов"/> Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана.“<ref>[http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-08-19-22/2014-02-20-15-13-45/2014-02-20-15-31-22 Биография на Георги Милушев]</ref>
След кратка служба като търговски представител на България във [[Виетнам]], Георги Милушев започва свой частен бизнес и създава търговската верига „Зора“.<ref name="христов"/> Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана.“<ref>[http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-08-19-22/2014-02-20-15-13-45/2014-02-20-15-31-22 Биография на Георги Милушев]</ref>

Версия от 19:24, 8 август 2018

Георги Милушев
български офицер
Роден
20 юни 1937 г. (86 г.)

Учил вНационален военен университет
Академия на МВР
Университет за национално и световно стопанство
ПартияБългарска комунистическа партия (1962 г.)[1]

Георги Стефанов Милушев е български офицер от Държавна сигурност, генерал-майор.

Биография

Георги Милушев е роден на 20 юни 1937 година в хасковското село Капитан Андреево.[2] През 1958 година завършва Народното военно училище „Васил Левски“,[2] след което служи в гранични войски – първоначално в заставата при село Мочуре, а от 1960 година – в Капитан Андреево.[3] През 1962 година е назначен във Второ управление на Държавна сигурност, а през 1968 година е прехвърлен в София, където постепенно израства в йерархията на службата.[2]

Докато работи за Държавна сигурност, през 1969 година завършва задочно външна търговия Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство). От 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ при БКП в МВР, а от 1979 година е заместник-началник на Секретариата на МВР.[2]

От 1982 година Милушев е началник на окръжното управление на МВР в Хасково, където се проявява при извършването на т.нар. Възродителен процес, за което е награден с орден „Народна република България“, I степен.[2] През май 1986 година е върнат в София като заместник-началник на Второ главно управление, а след самоубийството на началника на Управлението за безопасност и охрана Илия Кашев през октомври година е назначен за началник на службата.[4] От 13 декември 1988 година е член на ЦК на БКП.[5] На 1 декември 1989 година, малко след отстраняването на Тодор Живков, е освободен от поста си, а на 1 юни 1990 година се пенсионира.[2]

След кратка служба като търговски представител на България във Виетнам, Георги Милушев започва свой частен бизнес и създава търговската верига „Зора“.[3] Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана.“[6]

Военни звания

  • 1958 г. – лейтенант;
  • 1961 г. – старши лейтенант;
  • 1965 г. – капитан от ДС;
  • 1965 г. – майор от ДС;
  • 1974 г. – подполковник от ДС;
  • 1979 г. – полковник от ДС;
  • 1985 г. – генерал-майор от ДС;

Източници

  1. Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. а б в г д е Извадка от ЛКД на ген.-майор Георги Стефанов МИЛУШЕВ - Началник на УБО-ДС // desehistory.com. desehistory.com, 2012. Посетен на 2017-11-05.
  3. а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 17.
  4. Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 189
  5. Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 93, Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г. (IIІ том), с. 1 – 16.
  6. Биография на Георги Милушев