Иванча (област Търговище): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м whitespaces
м точка; козметични промени
Ред 13: Ред 13:
}}
}}


'''Ива̀нча''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Попово]], [[област Търговище]].
'''Ива̀нча''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Попово]], [[област Търговище]].


== География ==
== География ==
Разположено е в [[хълм]]ообразна местност, върху [[склон]], до [[север]]ния [[бряг]] на [[река]] [[Голямата река]] (Буюк дере), на границата между Поповския и [[Омуртаг]]ския край. Намира се на 22 [[км]] на юг от [[Попово]], и на 13 км от град [[Антоново]], на 300-500 м надморска височина. Землището му граничи със селата [[баба Тонка (село)|Баба Тонка]], [[Долец (Област Търговище)|Долец]], [[Пиринец]], [[Долна Златица]] и [[Бракница]]. Образувано е от четири махали - Владовската махала, Димийовската махала, Сяровската махала и Чаршията.
Разположено е в [[хълм]]ообразна местност, върху [[склон]], до [[север]]ния [[бряг]] на [[река]] [[Голямата река]] (Буюк дере), на границата между Поповския и [[Омуртаг]]ския край. Намира се на 22 [[км]] на юг от [[Попово]], и на 13 км от град [[Антоново]], на 300-500 м надморска височина. Землището му граничи със селата [[баба Тонка (село)|Баба Тонка]], [[Долец (Област Търговище)|Долец]], [[Пиринец]], [[Долна Златица]] и [[Бракница]]. Образувано е от четири махали - Владовската махала, Димийовската махала, Сяровската махала и Чаршията.


== Кратка историческа справка ==
== Кратка историческа справка ==
[[Картинка:Ivancha vekovno darvo.JPG|мини|ляво|220 px|Вековно дърво от селото]]
[[Файл:Ivancha vekovno darvo.JPG|мини|ляво|220 px|Вековно дърво от селото]]
[[Картинка:Ivancha stara kasta.JPG|мини|ляво|220 px|Стара селска къща]]
[[Файл:Ivancha stara kasta.JPG|мини|ляво|220 px|Стара селска къща]]
[[Картинка:ivancha_obnovena_kasta.JPG|мини|ляво|220 px|Обновена селска къща]]
[[Файл:ivancha_obnovena_kasta.JPG|мини|ляво|220 px|Обновена селска къща]]
Името на селото през 17 век е Курт Алан (Вълча поляна) и за първи път се споменава в турските данъчни регистри през 1555 г. Селото се е намирало на 1 [[км]] от сегашното и е било преместено заради прииждането на реката. В местността Юрта (Юртлука) били заселени и [[черкези]], които изгарят поселението си, когато го напускат. Освобождението заварва селото като чисто турско. При първото преброяване в Княжество България, проведено през 1880 г., в него е отбелязан само 1 жител християнин. Само след няколко години обаче съотношението между броя на българското и турското население напълно се променило в полза на българското. Промените настъпили вследствие на изселването на мюсюлманите (предимно турци и малко татари и черкези), което започнало още в края на Руско-турската освободителна война. След [[1883]] г. започва масовото му заселване с българи - [[Стара планина|балканджии]] от [[Трявна|Тревненско]] и [[Дряново|Дряновско]] - от селата [[Бочковци]], [[Ивановци (Област Велико Търново)|Ивановци]], [[Клъшка река]], [[Лагерите|Първовци]], [[Община Елена|Еленско]], [[Маневци]] и [[Стояновци (Област Велико Търново)|Стояновци]], като първите семейства идват от село [[Терзиевци]], Дряновско. Последните [[турци]] се изселват през [[1884]] г. и селото остава вече чисто българско. Статистическите данни от 1887 г показват 266 българи християни и нито един турчин. През [[1884]] г. жителите му го преименуват на Иванча, на последното дете, родено в селото преди преименуването му — Иван Милев, загинал като войник по време на [[Първата световна война]] през [[1916]] г.
Името на селото през 17 век е Курт Алан (Вълча поляна) и за първи път се споменава в турските данъчни регистри през 1555 г. Селото се е намирало на 1 [[км]] от сегашното и е било преместено заради прииждането на реката. В местността Юрта (Юртлука) били заселени и [[черкези]], които изгарят поселението си, когато го напускат. Освобождението заварва селото като чисто турско. При първото преброяване в Княжество България, проведено през 1880 г., в него е отбелязан само 1 жител християнин. Само след няколко години обаче съотношението между броя на българското и турското население напълно се променило в полза на българското. Промените настъпили вследствие на изселването на мюсюлманите (предимно турци и малко татари и черкези), което започнало още в края на Руско-турската освободителна война. След [[1883]] г. започва масовото му заселване с българи - [[Стара планина|балканджии]] от [[Трявна|Тревненско]] и [[Дряново|Дряновско]] - от селата [[Бочковци]], [[Ивановци (Област Велико Търново)|Ивановци]], [[Клъшка река]], [[Лагерите|Първовци]], [[Община Елена|Еленско]], [[Маневци]] и [[Стояновци (Област Велико Търново)|Стояновци]], като първите семейства идват от село [[Терзиевци]], Дряновско. Последните [[турци]] се изселват през [[1884]] г. и селото остава вече чисто българско. Статистическите данни от 1887 г. показват 266 българи християни и нито един турчин. През [[1884]] г. жителите му го преименуват на Иванча, на последното дете, родено в селото преди преименуването му — Иван Милев, загинал като войник по време на [[Първата световна война]] през [[1916]] г.


Църквата на селото „[[свети Илия|Св. Пророк Илия]]“ е била построена през [[1885]] г., а училището в Иванча датира от [[1884]] г.
Църквата на селото „[[свети Илия|Св. Пророк Илия]]“ е била построена през [[1885]] г., а училището в Иванча датира от [[1884]] г.
Ред 38: Ред 38:
* Кметско наместничество - за селото отговаря кметският наместник на село Баба Тонка;
* Кметско наместничество - за селото отговаря кметският наместник на село Баба Тонка;
* Църковен храм „[[свети Илия|Св. пророк Илия]]“, издигнат в годините между [[1885]] и [[1903]] г.;
* Църковен храм „[[свети Илия|Св. пророк Илия]]“, издигнат в годините между [[1885]] и [[1903]] г.;
* Недействащо (закрито) училище;
* Недействащо (закрито) училище;
* Народно читалище „Просвета-2003“, създадено първоначално през [[1923]] г. от местни учители;
* Народно читалище „Просвета-2003“, създадено първоначално през [[1923]] г. от местни учители;


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
* В землището на селото и до днес личат следите на множество археологически обекти от античността до средновековието - тракийски и римски селища, античен и средновековен път, надгорбни могили и др.
* В землището на селото и до днес личат следите на множество археологически обекти от античността до средновековието - тракийски и римски селища, античен и средновековен път, надгорбни могили и др.
* Вековната гора „Заклетата курия“, намираща се на 1 км на юг от селото.
* Вековната гора „Заклетата курия“, намираща се на 1 км на юг от селото.
* Девет красиви [[водопад]]а, разположени по левите и десните [[приток|притоци]] на [[Голямата река]]
* Девет красиви [[водопад]]а, разположени по левите и десните [[приток|притоци]] на [[Голямата река]]
Ред 56: Ред 56:
1. '''Иван Станчев Михайлов''' – (35 год.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Бунар хисар, [[Източна Тракия]] срещу турците.
1. '''Иван Станчев Михайлов''' – (35 год.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Бунар хисар, [[Източна Тракия]] срещу турците.


2. '''Стойко Петров Стойков''' – (34 год.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.
2. '''Стойко Петров Стойков''' – (34 год.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.


3. '''Малчо Цанев Колев''' – (24 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 16.10.1912, при Бунар Хисар, Източна Тракия, срещу турците.
3. '''Малчо Цанев Колев''' – (24 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 16.10.1912, при Бунар Хисар, Източна Тракия, срещу турците.


4. '''Стефан Петков Сяров''' – (24 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.
4. '''Стефан Петков Сяров''' – (24 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.


5. '''Влади Петков Владев''' – (28 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 03.02.1913, при Чорлу, Източна Тракия срещу турците.
5. '''Влади Петков Владев''' – (28 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 03.02.1913, при Чорлу, Източна Тракия срещу турците.
Ред 66: Ред 66:
6. '''Минчо Иванов Сяров''' – (23 год.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 17.02.1913, при Чаталджа, Източна Тракия, срещу турците.
6. '''Минчо Иванов Сяров''' – (23 год.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 17.02.1913, при Чаталджа, Източна Тракия, срещу турците.


7. '''Кою Петров Данчев''' – (36 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при връх Султан тепе, [[Македония (област)|Македония]], срещу сърбите.
7. '''Кою Петров Данчев''' – (36 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при връх Султан тепе, [[Македония (област)|Македония]], срещу сърбите.


8. '''Иван Илиев Милев''' – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 07.07.1913, при връх Голем, Македония, срещу сърбите.
8. '''Иван Илиев Милев''' – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 07.07.1913, при връх Голем, Македония, срещу сърбите.


9. '''Никола Иванов Петров''' – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при Султан тепе, Македония, срещу сърбите.
9. '''Никола Иванов Петров''' – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при Султан тепе, Македония, срещу сърбите.


* '''Загинали жители на с. Иванча по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]]:'''
* '''Загинали жители на с. Иванча по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]]:'''


1. '''Георги Петков Симеонов''' – (21 год.), 15-ти артилерийски полк, 06.09.1916, при с. Мечеш махле, Македония.
1. '''Георги Петков Симеонов''' – (21 год.), 15-ти артилерийски полк, 06.09.1916, при с. Мечеш махле, Македония.


2. '''Дончо Петков Симеонов''' – (26 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1916, умира в Поповската полева болница от раните си, получени при битката за [[Тутракан]].
2. '''Дончо Петков Симеонов''' – (26 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1916, умира в Поповската полева болница от раните си, получени при битката за [[Тутракан]].


3. '''Симеон Петков Симеонов''' – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър (дн. с. [[Шуменци]], Тутраканско).
3. '''Симеон Петков Симеонов''' – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър (дн. с. [[Шуменци]], Тутраканско).


4. '''Иван Милев Димитров''' – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.
4. '''Иван Милев Димитров''' – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.


5. '''Велко Проданов Колев''' – (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 23.10.1916, при с. Идирие-куюсу, [[Северна Добруджа]].
5. '''Велко Проданов Колев''' – (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 23.10.1916, при с. Идирие-куюсу, [[Северна Добруджа]].


6. '''Иван Белчев Иванов''' – (27 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.
6. '''Иван Белчев Иванов''' – (27 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.


7. '''Михаил Колев Минев''' – (27 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 5-6.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.
7. '''Михаил Колев Минев''' – (27 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 5-6.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.


8. '''Ганчо Митев Цанев''' – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.
8. '''Ганчо Митев Цанев''' – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.


9. '''Михаил Славов Михайлов''' – (30 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, [[Северна Добруджа]].
9. '''Михаил Славов Михайлов''' – (30 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, [[Северна Добруджа]].


10. '''Марин Стоянов Димов''' – (34 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-ти артилерийски полк, при Добро поле, Македония.
10. '''Марин Стоянов Димов''' – (34 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-ти артилерийски полк, при Добро поле, Македония.


11. '''Петър Иванов Петров''' – (31 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12.05.1918, при гр. [[Охрид]], Македония.
11. '''Петър Иванов Петров''' – (31 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12.05.1918, при гр. [[Охрид]], Македония.


12. '''Манол Тотев Митев''' – (24 год.), 15-ти артилерийски полк, 28.08.1917, при с. Айгеданкьой, Македония.
12. '''Манол Тотев Митев''' – (24 год.), 15-ти артилерийски полк, 28.08.1917, при с. Айгеданкьой, Македония.


13. '''Стоян Димиев Петров''' – (50 год.), 10-та опълченска дружина, 22.10.1916, при с. Полог, Битолско (Македония).
13. '''Стоян Димиев Петров''' – (50 год.), 10-та опълченска дружина, 22.10.1916, при с. Полог, Битолско (Македония).


14. '''Иван Митев Иванов''' – (23 год.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 19.09.1916, при с. Енидже, Северна Добруджа.
14. '''Иван Митев Иванов''' – (23 год.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 19.09.1916, при с. Енидже, Северна Добруджа.


15. '''Генчо Добрев Стоянов''' – (26 год.), 47-ми пехотен полк, 06.08.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).
15. '''Генчо Добрев Стоянов''' – (26 год.), 47-ми пехотен полк, 06.08.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).


16. '''Продан Тодоров Добрев''' – (21 год.), 6-ти Македонски полк, 23.10.1916, при [[Криволак]], Македония.
16. '''Продан Тодоров Добрев''' – (21 год.), 6-ти Македонски полк, 23.10.1916, при [[Криволак]], Македония.


17. '''Иван Цанев Малчев''' – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).
17. '''Иван Цанев Малчев''' – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).


18. '''Петър Иванов Колев''' – (21 год.), телеграфна дружина, 28.11.1918, при [[Добрич]].
18. '''Петър Иванов Колев''' – (21 год.), телеграфна дружина, 28.11.1918, при [[Добрич]].


19. '''Марко Димитров Спасов''' – (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 04.01.1917, при с. Джижила, Мачинско (Северна Добруджа).
19. '''Марко Димитров Спасов''' – (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 04.01.1917, при с. Джижила, Мачинско (Северна Добруджа).


20. '''Иван Стоянов Димов''' – (???)
20. '''Иван Стоянов Димов''' – (???)


* '''Загинали жители на с. Иванча по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]:'''
* '''Загинали жители на с. Иванча по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]:'''
Ред 119: Ред 119:


== Личности ==
== Личности ==
* Илия Н. Радков (1902-1975) – специалист по горско стопанство, ст. н. с., доктор;
* Илия Н. Радков (1902-1975) – специалист по горско стопанство, ст. н. с., доктор;
* Петър Д. Чилингиров (1901-1991) – доктор, общественик и стопански деец;
* Петър Д. Чилингиров (1901-1991) – доктор, общественик и стопански деец;
* Цаньо Симеонов (1915-2003) – електроинженер, работил в чужбина като търговски представител на България;
* Цаньо Симеонов (1915-2003) – електроинженер, работил в чужбина като търговски представител на България;
* Цаньо С. Христов (1927) – работил в [[ЦСУ]], в Министерството на земеделието, в [[СИВ]] и [[Куба]], доктор;
* Цаньо С. Христов (1927) – работил в [[ЦСУ]], в Министерството на земеделието, в [[СИВ]] и [[Куба]], доктор;
* Иван Цанев (1914-1994) - дългогодишен архиерейски наместник в [[Попово]];
* Иван Цанев (1914-1994) - дългогодишен архиерейски наместник в [[Попово]];
* Петър Ненов (1933) - краевед, автор на книгите "Иванча" и "Родът Радкови", инициатор за направата на войнишки паметник в селото;
* Петър Ненов (1933) - краевед, автор на книгите "Иванча" и "Родът Радкови", инициатор за направата на войнишки паметник в селото;
Ред 138: Ред 138:
Картинка:Ivancha ekopateka 3.jpg|Запалването на скаутския огън
Картинка:Ivancha ekopateka 3.jpg|Запалването на скаутския огън
Картинка:Ivancha ekopateka 4.jpg|Скаутски лагер и гости
Картинка:Ivancha ekopateka 4.jpg|Скаутски лагер и гости
Картинка:Ivancha ekopateka 5.jpg|Първите туристи
Картинка:Ivancha ekopateka 5.jpg|Първите туристи
</gallery>
</gallery>


Версия от 07:55, 10 август 2018

За другото българско село вижте Иванча (Област Велико Търново).
Иванча
Сградата на кметството
Сградата на кметството
България
43.2198° с. ш. 26.1818° и. д.
Иванча
Област Търговище
43.2198° с. ш. 26.1818° и. д.
Иванча
Общи данни
Население20 души[1] (15 март 2024 г.)
2,39 души/km²
Землище8,404 km²
Надм. височина286 m
Пощ. код7859
Тел. код060383
МПС кодТ
ЕКАТТЕ32189
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   – кмет		Попово
Людмил Веселинов
(Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Иванча в Общомедия

Ива̀нча е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География

Разположено е в хълмообразна местност, върху склон, до северния бряг на река Голямата река (Буюк дере), на границата между Поповския и Омуртагския край. Намира се на 22 км на юг от Попово, и на 13 км от град Антоново, на 300-500 м надморска височина. Землището му граничи със селата Баба Тонка, Долец, Пиринец, Долна Златица и Бракница. Образувано е от четири махали - Владовската махала, Димийовската махала, Сяровската махала и Чаршията.

Кратка историческа справка

Вековно дърво от селото
Стара селска къща
Обновена селска къща

Името на селото през 17 век е Курт Алан (Вълча поляна) и за първи път се споменава в турските данъчни регистри през 1555 г. Селото се е намирало на 1 км от сегашното и е било преместено заради прииждането на реката. В местността Юрта (Юртлука) били заселени и черкези, които изгарят поселението си, когато го напускат. Освобождението заварва селото като чисто турско. При първото преброяване в Княжество България, проведено през 1880 г., в него е отбелязан само 1 жител християнин. Само след няколко години обаче съотношението между броя на българското и турското население напълно се променило в полза на българското. Промените настъпили вследствие на изселването на мюсюлманите (предимно турци и малко татари и черкези), което започнало още в края на Руско-турската освободителна война. След 1883 г. започва масовото му заселване с българи - балканджии от Тревненско и Дряновско - от селата Бочковци, Ивановци, Клъшка река, Първовци, Еленско, Маневци и Стояновци, като първите семейства идват от село Терзиевци, Дряновско. Последните турци се изселват през 1884 г. и селото остава вече чисто българско. Статистическите данни от 1887 г. показват 266 българи християни и нито един турчин. През 1884 г. жителите му го преименуват на Иванча, на последното дете, родено в селото преди преименуването му — Иван Милев, загинал като войник по време на Първата световна война през 1916 г.

Църквата на селото „Св. Пророк Илия“ е била построена през 1885 г., а училището в Иванча датира от 1884 г.

През същата година в селото правят опит да се заселят черногорци, които идват от село Разделци, Омуртагско, но не били приети радушно от балканджиите и те не остават задълго в селото.

Старите селски родове са: Бозмовите, Димиевци, Коравците, Малчевите, Маневите, Петровци, Симеоновци, Стойчевите, Сяровите, Чилингировите и др.

Днес селото е едно от най-малките в Поповска община по броя на жителите си, които са предимно много възрастни пенсионери.

Религии

Обществени институции

  • Кметско наместничество - за селото отговаря кметският наместник на село Баба Тонка;
  • Църковен храм „Св. пророк Илия“, издигнат в годините между 1885 и 1903 г.;
  • Недействащо (закрито) училище;
  • Народно читалище „Просвета-2003“, създадено първоначално през 1923 г. от местни учители;

Културни и природни забележителности

  • В землището на селото и до днес личат следите на множество археологически обекти от античността до средновековието - тракийски и римски селища, античен и средновековен път, надгорбни могили и др.
  • Вековната гора „Заклетата курия“, намираща се на 1 км на юг от селото.
  • Девет красиви водопада, разположени по левите и десните притоци на Голямата река
  • Изградената екопътека, започваща от моста в края на селото.

Редовни събития

Загинали жители на селото във войните за национално обединение

1. Иван Станчев Михайлов – (35 год.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Бунар хисар, Източна Тракия срещу турците.

2. Стойко Петров Стойков – (34 год.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.

3. Малчо Цанев Колев – (24 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 16.10.1912, при Бунар Хисар, Източна Тракия, срещу турците.

4. Стефан Петков Сяров – (24 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.

5. Влади Петков Владев – (28 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 03.02.1913, при Чорлу, Източна Тракия срещу турците.

6. Минчо Иванов Сяров – (23 год.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 17.02.1913, при Чаталджа, Източна Тракия, срещу турците.

7. Кою Петров Данчев – (36 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при връх Султан тепе, Македония, срещу сърбите.

8. Иван Илиев Милев – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 07.07.1913, при връх Голем, Македония, срещу сърбите.

9. Никола Иванов Петров – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при Султан тепе, Македония, срещу сърбите.

1. Георги Петков Симеонов – (21 год.), 15-ти артилерийски полк, 06.09.1916, при с. Мечеш махле, Македония.

2. Дончо Петков Симеонов – (26 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1916, умира в Поповската полева болница от раните си, получени при битката за Тутракан.

3. Симеон Петков Симеонов – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър (дн. с. Шуменци, Тутраканско).

4. Иван Милев Димитров – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.

5. Велко Проданов Колев – (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 23.10.1916, при с. Идирие-куюсу, Северна Добруджа.

6. Иван Белчев Иванов – (27 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.

7. Михаил Колев Минев – (27 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 5-6.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.

8. Ганчо Митев Цанев – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.

9. Михаил Славов Михайлов – (30 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, Северна Добруджа.

10. Марин Стоянов Димов – (34 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-ти артилерийски полк, при Добро поле, Македония.

11. Петър Иванов Петров – (31 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12.05.1918, при гр. Охрид, Македония.

12. Манол Тотев Митев – (24 год.), 15-ти артилерийски полк, 28.08.1917, при с. Айгеданкьой, Македония.

13. Стоян Димиев Петров – (50 год.), 10-та опълченска дружина, 22.10.1916, при с. Полог, Битолско (Македония).

14. Иван Митев Иванов – (23 год.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 19.09.1916, при с. Енидже, Северна Добруджа.

15. Генчо Добрев Стоянов – (26 год.), 47-ми пехотен полк, 06.08.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).

16. Продан Тодоров Добрев – (21 год.), 6-ти Македонски полк, 23.10.1916, при Криволак, Македония.

17. Иван Цанев Малчев – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).

18. Петър Иванов Колев – (21 год.), телеграфна дружина, 28.11.1918, при Добрич.

19. Марко Димитров Спасов – (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 04.01.1917, при с. Джижила, Мачинско (Северна Добруджа).

20. Иван Стоянов Димов – (???)

1. Петко Иванов Сяров – (???), 3-ти армейски свързочен полк, при сраженията на река Мур на територията на днешно Хърватско – (март-май 1945 год.).

Личности

  • Илия Н. Радков (1902-1975) – специалист по горско стопанство, ст. н. с., доктор;
  • Петър Д. Чилингиров (1901-1991) – доктор, общественик и стопански деец;
  • Цаньо Симеонов (1915-2003) – електроинженер, работил в чужбина като търговски представител на България;
  • Цаньо С. Христов (1927) – работил в ЦСУ, в Министерството на земеделието, в СИВ и Куба, доктор;
  • Иван Цанев (1914-1994) - дългогодишен архиерейски наместник в Попово;
  • Петър Ненов (1933) - краевед, автор на книгите "Иванча" и "Родът Радкови", инициатор за направата на войнишки паметник в селото;
  • Никифор С. Христов (1922-2001) - архитект, полковник, работил в Министерството на народната отбрана.

Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);
  • Ненов, П. Иванча, Разград, 2002;

Фотогалерия - откриване на първата екопътека в Поповска община

  • Откриване на екопътеката
    Откриване на екопътеката
  • Запалването на скаутския огън
    Запалването на скаутския огън
  • Скаутски лагер и гости
    Скаутски лагер и гости
  • Първите туристи
    Първите туристи


Външни препратки

Населени места в община Попово
Град
Попово (общински център)
Села
  1. ↑ www.grao.bg
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иванча_(област_Търговище)&oldid=8644077“.