Пу И: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 93: | Ред 93: | ||
}} |
}} |
||
'''Айсин Джоро Пу И''', известен накратко като '''Пу И''' (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Пу И управлява от 1908 г. |
'''Айсин Джоро Пу И''', известен накратко като '''Пу И''' (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Пу И управлява от 1908 г. до свалянето на империята и [[Синхайска революция|провъзгласяването]] на Синхайската република в Китай в 1912 г. |
||
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от [[Република Китай]] и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в [[Манджоугуо]] продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край [[Хабаровск]], а през 1950 г. е екстрадиран в [[Китай]], където е в трудов лагер в град [[Фушун]]. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на [[Мао Дзедун]]. |
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от [[Република Китай]] и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в [[Манджоугуо]] продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край [[Хабаровск]], а през 1950 г. е екстрадиран в [[Китай]], където е в трудов лагер в град [[Фушун]]. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на [[Мао Дзедун]]. |
||
Версия от 19:05, 14 август 2018
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Пу И | |
 | |
| Император на Китай | |
| Мандат | 1908 – 1911 |
|---|---|
| Предшественик | Гюансюй |
| Наследник | край на монархията |
| Император на Манджоугуо | |
| Мандат | 1934 – 1945 |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | Китай |
| Религия | Будизъм |
| Полит. партия | Китайска комунистическа партия (1960 г.) |
| Военна служба | |
| Години | 1937 - 1945 |
| Преданост | Манджоугуо |
| Род войски | Манджурска императорска армия |
| Военно звание | .png){kind=icon} Главнокомандващ |
| Войни/Битки | Втора световна война |
| Пу И в Общомедия | |
Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин. Пу И управлява от 1908 г. до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.
В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.
На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи "Последният император" от 1987 г.
Библиография
- Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
- Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.
- Пу И. Последний император. M., Вагриус, 2006 (Мой ХХ век).