Сопотски манастир „Възнесение Христово“: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
 
== История ==
ОснованПреместен на днешната си място към края на XIIXIV век, той е продължител на другия манастир със същото име в сопотското землище – „[[Света Троица]]“, изчезнал около XI-XIIкрая на XIV век при османското нашествие. Може да се предположи, че манастирът „[[Свети Спас]]“ се е водил „царски“ – бил е дарен с права и имоти от цар [[Смилец]], катоза което в манастира са упоменатисе впазели няколко (вероятнодве или три) грамоти, потвърждаващи твърдениетодаренинията. Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на възрожденеца [[Найден Геров]], за да ги публикува. Оттогава следите им се губят и най-вероятно те се съхраняват в някой засекретен архив из руските (бивши съветски) книгохранилища.
 
[[File:BASA-237K-1-351-114-Church of the Ascension - Sopot.jpg|thumb|275px|Старинна пощенска картичка с изглед към Сопотския манастир]]
През цялото време на турското владичество манастирът е бил крепител на българските дух и книжовна традиция. В манастира е съществувал скрипторий (място за преписване на книги) – от него са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от [[1480]] г. Както бележи в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ руският изследовател на книжовните старини [[Виктор Григорович]], посетил манастира в [[1845]] г., в Сопотския манастир „[[Свети Спас]]“ винаги се е служило на [[църковнославянски]] и никога на [[гръцки]] език. Това се потвърждава и от съхранените в него богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски. Тук са преписани от игумен Партений (и двете известни на науката) „Сопотски преправки“ на „История славянобългарска“ от [[1828]] г. и [[1845]] г.
 
В този манастир [[Васил Левски]] приема монашеството и името Игнатий на [[7 декември]] [[1858]] г.<ref>{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата | location = София | pages = 86}}</ref>, а по-късно го използва като едно от многото муси убежища.
 
През [[1875]] г. революционерът [[Тодор Каблешков]] заклева в манастира членовете на възобновения [[Сопотски революционен комитет]].
Анонимен потребител

Навигация