Велмевци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30: Ред 30:
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Битоля|Манастир]] от 1611-1612 година селото е отбелязано под името ''Велмевче'' с 20 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181. </ref>.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Битоля|Манастир]] от 1611-1612 година селото е отбелязано под името ''Велмевче'' с 20 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181. </ref>.


В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Велмевци)|Свети Илия]]“ е от 1838 година, „[[Света Богородица (Велмевци)|Света Богородица]]“ е по-стара, а „Света Петка“ е от 1999 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 23 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref>
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Велмевци)|Свети Илия]]“ е от 1838 година, „[[Света Богородица (Велмевци)|Света Богородица]]“ е от XVII век, а „Света Петка“ е от 1999 година.<ref name="Димитров 20">{{cite book |title= Географија на населби - Општина Демир Хисар |last= Димитров |first=Никола В |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher= |location=Битола |isbn=978-608-65616-4-2 |pages= 20 |url= http://eprints.ugd.edu.mk/18749/1/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%20%D0%92.%20%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%2C%D0%93%D0%95%D0%9E%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%88%D0%90%20%D0%9D%D0%90%20%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%95%D0%9B%D0%91%D0%98-%D0%9E%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%20%D0%A5%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80.pdf |quote= }}</ref><ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 23 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref>


Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>

Версия от 15:12, 20 август 2018

Велмевци
Велмевци
— село —
Стара къща във Велмевци
Стара къща във Велмевци
41.3469° с. ш. 21.0102° и. д.
Велмевци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина950 m
Население7 души (2002)
Пощенски код6255
МПС кодBT
Велмевци в Общомедия

Велмевци (Шаблон:Lang-mk) е село в община Демир Хисар, Република Македония.

География

Разположено е на 950 m надморска височина в Бушева планина, в северната част на община Демир Хисар. Землището на Велмевци е 12,1 km2, от които обработваемите площи са 211,1 ha, пасищата заемат 233,3 ha, а горите 729 ha. Част е от областта Горен Демир Хисар. В землището на Велмевци има много извори, както и букови и дъбови гори.[1]

История

Църквата „Свети Илия“ във Велмевци, тук е обявено Илинденското въстание от Димитър Дечев, Йордан Пиперката, Христо Пасхов и поп Кузман Попдимитров
Селската чешма

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Велмевче с 20 джизие ханета (домакинства)[2].

В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1838 година, „Света Богородица“ е от XVII век, а „Света Петка“ е от 1999 година.[3][4] Според Васил Кънчов в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички българи християни.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

В 1909 година във Велмевци е създаден футболен отбор - един от първите в страната. В памет на това на селската чешма има футболна топка.[1]

В братска могила тук е погребан Йордан Пиперката заедно с трима свой четници.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 1948 година селото има 619 жители.[1] В 1961 година има 227 жители, които през 1994 намаляват на 18,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е на път да се обезлюди напълно.[10]

Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през 1947 г. процесите на изселване се засилват. Селяните се изселват в Демир Хисар, Кичево, Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.[1]

Личности

Родени във Велмевци
  • Ванчо Наумов (? - 1903), български революционер от ВМОРО
  • Иван Щерьов Спасов (? - 1939), четник от ВМОРО[11]
  • Киро Дойчиновски (р. 1937), историк и политик от Република Македония, агент на югославските тайни служби
  • Коце, деец на ВМОРО[12]
  • Симеон Смилев (1880 - ?), български революционер от ВМОРО

Бележки

  1. а б в г д Велмевци // Мој Роден Крај. Посетен на 2018-08-20.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  3. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 20.
  4. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  9. Велмевци на сайта на Община Демир Хисар
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Илюстрация Илинден, бр.111, стр. 4
  12. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.