Разлика между версии на „Кристоф Мартин Виланд“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
форматиране: 12x тире-числа (ползвайки Advisor) Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг
м (форматиране: 12x тире-числа (ползвайки Advisor) Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг)
Виланд праща поемата си ''„Херман“'' на швейцарския писател и литературен реформатор [[Йохан Якоб Бодмер]] и тя привличат вниманието му. Бодмер кани Виланд да го посети в [[Цюрих]] през лятото на 1752 г. В [[Швейцария]] Виланд остава до 1760 г., като последната година прекарва в [[Берн]], където си намира работа като частен учител.
 
В този ранен творчески период (1752- – 1763) Виланд изгражда своя литературен стил. Тук спадат ''„Писма на мъртвите до оцелелите приятели“'' и ''„Изпитанието на Авраам“'' (1753), както и трагедията ''„Клементина от Порета“'' (1760), повлияна от [[Самюел Ричардсън]].
 
[[File:Christoph Martin Wieland von Anton Graff 1794.jpg|thumb|200px|Портрет на Виланд от 1794 г.]]
От средата на 1760 г. започва зрелият период в творчеството на Виланд (1764- – 1813), в който той се развива като писател в стила [[рококо]]. Пиетистката светонагласа тук е заменена от [[рационализъм]] и [[Хедонизъм|хедонистично настроение]]. Това проличава в романа ''„Победата на природата над мечтателството или Приключенията на Дон Силвио от Росалва“'' (1764), като и в творбата му ''„Идрис и Зениде“'' (1768).
 
В центъра на този период са трите най-важни произведения на Виланд: философският роман ''„Историята на Агатон“'' (1766- – 1767), който наред с ''„Вилхелм Майстер“'' на Гьоте е смятан за най-значимият немски [[образователен роман]] на XVIII век. Виланд го е писал дълги години и в него развива възгледите си за съвършения човек като хармонично развита личност в духа на [[Шафтсбъри]], представляваща синтез между разум и страст, между добродетелите и потребностите на плътта.
 
Ако в ''„Агатон“'' Виланд разсъждава за съвършения човек, то романът му ''„Историята на абдерците“'' (1774–17801774 – 1780) е посветен на реални хора с техните недостатъци. В забавни истории за глупавите деянеия на гражданите на гръцкия град [[Абдера]] Виланд се разкрива като майстор на [[ирония]]та, което го уподобява с [[Волтер]], но най-вече със [[Джонатан Суифт|Суифт]]. Но докато Волтер разпростира своята ирония и дори [[скептицизъм]] в областта на социалната [[сатира]], Виланд се ограничава до лека насмешка над човешките пороци.
 
[[File:Wieland Oberon 1780.jpg|thumb|200px|Първото издание на ''„Оберон“'']]
* ''Der Sieg der Natur über die Schwärmerei oder die Abenteuer des Don Sylvio von Rosalva'', Roman, 1764
* ''Comische Erzählungen'', 1765
* ''Geschichte des Agathon'', Roman, 1766- – 1767, Urfassung.
* ''Musarion, oder die Philosophie der Grazien'', Versdichtung, 1768
* ''Idris und Zenide'', 1768
* ''Der verklagte Amor. Ein Gedicht'', 1774
* ''Stilpon oder die Wahl eines Oberzunftmeisters von Megara'', 1774
* ''Die Geschichte der Abderiten'', Roman, 1774–17801774 – 1780
* ''Das Urteil des Midas. Ein komisches Singspiel'', 1775
* ''Geschichte des Philosophen Danischmende'', 1775
* ''Fragmente von Beiträgen zum Gebrauch derer, die sie brauchen können oder wollen'', 1778
* ''Schach Lolo'', Verserzählung, 1778
* ''Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen'', 1778–17961778 – 1796
* ''Rosamund. Ein Singspiel'', 1778
* ''Briefe an einen jungen Dichter'', 1782/84
* ''Clelia und Sinibald. Eine Legende aus dem zwölften Jahrhundert'', 1783/84
* ''Oberon'', Verserzählung, 1780
* ''Dschinnistan'', 3 Bände, 1786–17891786 – 1789.
* ''Das Geheimnis des Kosmopolitenordens'', 1788
* ''Geheime Geschichte des Philosophen Peregrinus Proteus'', Roman, 1788/89
* ''Göttergespräche'', 1790–17931790 – 1793
* ''Die Wasserkufe oder der Einsiedler und die Seneschallin von Aquilegia'', 1795
* ''Agathodämon'', Roman, 1796–17971796 – 1797
* ''Aristipp und einige seiner Zeitgenossen'', Briefroman, vier Bände, 1800–18021800 – 1802
* ''Das Hexameron von Rosenhain'', 1803–18051803 – 1805
* ''Menander und Glycerion'', Ein Liebesroman in Briefen, 1804
* ''Krates und Hipparchia'', 1805
== Признание ==
[[File:Ch. M. Wieland Denkmal am Wieland-Platz.jpg|thumb|210px|Паметник на Виланд във Ваймар от 1857 г.]]
* През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от [[Наполеон]] с титлата [[Рицар]] на [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]]''.
* През 1808 г. [[Александър I (Русия)|Цар Александър I]] удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден ''[[Света Анна]].
* Няколко институции в Германия са посветени на живота и творчеството на Кристоф Мартин Виланд.
* В град Биберах е създаден ''Архив Виланд'' и ''Музей Виланд''.

Навигация