Калнище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове
м Бот: латинизация на векове
Ред 26: Ред 26:
== История ==
== История ==
[[Файл:Dokument so pecat od selska opstina Kalniste, 1918.JPG|мини|ляво|Документ с печата на селската община Калнище от времето на управлението на района от Царство България]]
[[Файл:Dokument so pecat od selska opstina Kalniste, 1918.JPG|мини|ляво|Документ с печата на селската община Калнище от времето на управлението на района от Царство България]]
В 19 век Калнище е изцяло българско селце в Кратовска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в ''Калнища'' живеят 268 жители, всички [[българи]]-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.222.]</ref>
В XIX век Калнище е изцяло българско селце в Кратовска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в ''Калнища'' живеят 268 жители, всички [[българи]]-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.222.]</ref>


В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Калнище (Kalnichte) има 280 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 130 – 131.</ref>
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Калнище (Kalnichte) има 280 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 130 – 131.</ref>

Версия от 21:12, 21 август 2018

Калнище
Калниште
— село —
Манастирската църква „Свети Илия“ край Калнище
Манастирската църква „Свети Илия“ край Калнище
41.998° с. ш. 22.1895° и. д.
Калнище
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областОсогово
Надм. височина600 m
Население2 102 души (2002)
Пощенски код2210
Калнище в Общомедия

Калнище (Шаблон:Lang-mk) село в община Пробищип, Република Македония.

География

Близо до селото се намира село Лесново и известният Лесновски манастир.

История

Документ с печата на селската община Калнище от времето на управлението на района от Царство България

В XIX век Калнище е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Калнища живеят 268 жители, всички българи-християни.[1]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Калнище (Kalnichte) има 280 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Калнище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Няколко души са убити и ранени от властите.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 102 жители (1 083 мъже и 1 019 жени), в 623 домакинства и 1 052 къщи.[5]

На 15 май 2005 година митрополит Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък на манастира „Свети Илия“.[6]

Бележки

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.222.
  2. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 130 – 131.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 850.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  5. Сайт на Община Пробищип.
  6. Парохии при храм Света Богородица – Пробиштип // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.